Мегън Марч
Истински секси (21)

Глава 21

Боун

Да шофирам през родния си град с Рипли на предната седалка на пикапа ми, бе много по-различно от първия и единствен път, в който докарах Амбър да се срещне със семейството ми. Тогава бяхме в ескалейда, шофиран от един от бодигардовете, защото тя смяташе, че няма да изглеждаме достатъчно впечатляващо, ако сами шофираме.

Това беше Амбър, винаги загрижена за това как изглеждат нещата.

Тъй като не шофирах, имах възможност да уловя всяка нейна реакция, докато влизахме в града. Амбър сбърчи нос виждайки мотела Спящия гигант и направи гримаса, все едно е подушила нещо неприятно при вида на Буут Шот Хонки Тонк.

Беше попитала: „Нима наистина е това?“ цели три пъти.

Нямаше нужда да виждам града през очите й, за да знам, че не е достатъчно добър за мен, въпреки че тя спря да го нарича старомоден.

Завих към улицата, на която живееха родителите ми, чудейки се как ли ще се почувства Рипли, като разбере, че ще спим в апартамента над гаража им, който бяха превърнали в стаи за гости.

Амбър бе започнала да се озърта, сякаш търсеше някъде наоколо да има Хилтън. Изкарахме една нощ, когато тя се закле, че нещо я е полазило и на другата сутрин отпраши с охраната и ескалейда. Аз останах до края на уикенда със семейството си, а после нашите ме върнаха в Нашвил, като ги компенсирах с няколко нощи в един известен хотел в долната част на града и билети за Гранд Оле Опри.

Родителите ми бяха от типа хора, които биха дарили бъбрек на някое от децата си, без да се замислят, затова опитаха да откажат, тъй като беше просто едно обикновено возене. Но аз не им позволих да откажат, тъй като заедно с всичко останало се опитвах да се реванширам и заради срамното поведение на Амбър.

Тя отказа сготвеното от майка ми, питайки дали има нещо вегетарианско, въпреки че преди я бях виждал да яде месо.

Беше адски неприятно. Когато се конфронтирах с Амбър за това след няколко дни, тя ми каза, че е била нервна и ме помоли да й простя. Започна да говори отново и отново, колкото прекрасно е семейството ми и колко мили са били всички с нея, и макар да бях наранен, й простих.

Много пъти докато бях с нея прощавах, загърбвайки чувствата си. Бях тотален идиот. За щастие, добрият Бог бди над мен и ме спаси да не направя най-голямата грешка в живота си.

Ако беше някоя друга, а не Рипли, бих се замислил дали да я заведа у дома толкова скоро, за да се запознае със семейството ми. Но по някаква причина, знаех, че тя ще си пасне идеално. Може би родителите ми щяха да осъзнаят, че преценката ми се е подобрила значително, защото бях горд да запозная Рипли с тях. Тя беше невероятна жена.

Адски много се надявах, че като ме види със семейството ми, Рипли най-после ще осъзнае, че двамата не сме толкова различни един от друг.

Дали ги ползвах като тайно оръжие? Може би. Но за да накарам Рипли да ми даде истински шанс, бях готов на всичко.

— Пристигнахме. — Завих по посипаната с чакъл алея с бяла пощенска кутия и дървена ограда. Точно зад гигантската бреза се намираше бялата фермерска къща на родителите ми и гаражът с размерите на плевня. Цветята на майка ми цъфтяха около верандата, а американският флаг се развяваше на един прът, точно над черно-белия флаг на ветераните от войната.

— Толкова е перфектно — прошепна Рипли и погледна към мен. — Наистина ли си израснал тук?

Кимнах.

— Да. Родителите ми живеят тук, от повече от тридесет години.

— Уау. — В гласа й се долавяше леко учудване, а в изражението й се четеше точно това, което очаквах.

Входната врата се отвори и кучето на нашите хукна навън лаейки. Карах още няколко метра и паркирах зад пикапа на баща ми. Беше пет и половина в петък, което значеше, че тъкмо се е прибрал от работа, а вечерята ще бъде сервирана в шест.

— Имат куче!

Вълнението в гласа на Рипли ме свари неподготвен. Нямах идея, че харесва кучета.

— Винаги имат поне едно. Това е Бюфорд. Той е сто процента мешана скара.

Когато Рипли примигна объркано към мен, обясних.

— Улично куче. Осиновиха го от кучкарника, точно преди да го приспят.

— Може ли да го погаля? Винаги съм искала куче, но… не е било писано.

Мамка му, сега исках да й дам цял куп кученца, само за да видя как лицето й се озарява.

— Давай, той е много дружелюбен. Ще ти отворя вратата.

Излязох от пикапа и погалих Бюфорд, преди да заобиколя и да помогна на Рипли да слезе. Щом отворих вратата й, мама извика от верандата.

— Крайно време беше, млади момко! Ще сложа още допълнителни чинии на масата за вечеря. — Мама не звучеше никак изненадана да ме види пред дома си. Тя имаше шесто чувство за подобни неща.

— Веднага идваме, мамо.

Комарникът се затвори след нея и тя без съмнение се върна в кухнята, за да се убеди, че това, което готви няма да загори.

Когато Рипли слезе от пикапа и приклекна, Бюфорд се засили към нея с такава скорост, че я събори по гръб, преди да покрие лицето й с мокри близвания. Вместо да запищи, както биха направили много жени, Рипли започна да се смее и звучеше истински щастлива.

Изглежда ще трябва да си вземем кученце, имайки предвид реакцията й.

— Той е толкова добро момче!

Когато Рипли ме погледна с блестящи очи, обгърнала с ръце шията на Бюфорд, истината се стовари върху мен, като удар на товарен влак. Край на играта. Довършен съм. Тя е. Единствената жена за мен.

Сега само трябва да я накарам да се влюби в мен.

Няколко минути по-късно, чакълът зад нас изхрущя, оповестявайки пристигането на друг автомобил. Затръшнаха се врати на кола, отвличайки вниманието на Бюфорд от Рипли. Той излая и се затича към новодошлите.

— Хей, малко братче! — извика Грант. — Мама тъкмо се обади. Чакахме те да се видим лично, за да ти съобщим добрата новина!

Мама сигурно им е звъннала веднага щом ни е видяла да завиваме по алеята… не че се оплаквах.

Грант заобиколи пикапа, за да помогне на Уенди да слезе. Дребното й тяло бе само един грамаден корем. Изглеждаше така, сякаш ще се пръсне, но бях почти сигурен, че не е на повече от пет месеца.

Посегнах надолу, за да помогна на Рипли да се изправи от земята. Тя изтупа дънките си и погледна засрамено към брат ми и жена му, задето са я хванали да се търкаля по земята с кучето. Тя не познаваше добре семейството ми и не знаеше, че вероятно това бе най-бързият път да ги спечели.

— Кого имаме тук? — попита Грант, сложил ръка, на гърба на Уенди.

Обвих ръка около Рипли и я притиснах към себе си.

— Това е Рипли Фишър, приятелката ми. — Чух я да си поема бързо дъх, но не спрях. — Рип, това са брат ми Грант и жена му Уенди.

— Не ме забравяйте! — задната врата на пикапа се затвори с трясък и едно малко телце се стрелна към мен, блъсвайки се в краката ми. — Трябваше да довърша последното ниво. Съжалявам, чичо Боун, за деня ми останаха само пет минути за игра, а не исках да се отказвам, докато не спечеля. Но ти си по-добър на видео игрите от мен. Може ли да идем да покараме АТВ-то ми?

— Кайл, чичо ти ни представяше приятелката си. Кажи здравей на госпожица Рипли — каза майка му, напомняйки му за маниерите.

Кайл завъртя сините очи, които бяха запазена марка на клана Трашър и погледна нагоре към Рипли.

— Красива си. Някой ден ще се оженя за момиче, което е красиво колкото теб.

— Да не се опитваш да ми откраднеш момичето, Кай?

Усмивката му бе бърза и широка и се наведох, за да го прегърна.

— Липсваше ми, хлапе. Слушаш ли мама и татко?

Кайл погледна към родителите си, преди да отговори.

— Малко подпалих задния двор миналата седмица и мама доста покрещя.

Стрелнах поглед към брат си.

— Какво се е случило, по дяволите?

— Не може да казваш дявол, чичо Боун. Знаеш, че Лала не харесва, когато проклинаш — Кайл наричаше мама „Лала“, защото тя винаги си пееше докато готви или се занимава с градината.

— Благодаря, че ми напомни, приятелче — разроших косата му и ми се прииска да се наритам, задето не идвах по-често тук. Толкова ми липсваше това, че не го виждам как расте. — Сега ще ми кажеш ли за двора?

Уенди пристъпи напред.

— По-късно. — Тя протегна ръка към Рипли. — Много се радвам да се запознаем.

Рипли се здрависа с нея.

— И на мен ми е много приятно.

Грант стоеше назад, гледайки Рипли скептично.

— Приятелката ти? Адски бързо имайки предвид…

Уенди отстъпи назад и заби лакът в корема му.

— Няма ли да кажеш на брат си голямата новина?

— Каква новина?

Преди Грант да проговори, Кайл извика.

— Мама ще има две бебета.

— Мамк… уау. Близнаци? — погледнах към брат си, а след това и към Уенди.

Скептичният поглед на Грант бе заменен от широка усмивка.

— Какво да кажа? Супер плувците на Трашър.

— И това обяснява защо си голяма колкото къща.

— О, уау. Това е невероятно. Поздравления — каза Рипли. — Знаете ли дали са момчета или момичета, или по едно от двете?

Уенди поклати глава.

— Не. Този път искаме да е изненада. Всичко, което е важно, е да са здрави.

— Цяла вечер ли ще седите навън? Майка ви слага вечерята на масата след няколко минути.

Всички се обърнахме към татко, който бе на верандата с бира в ръка.

— Идваме, дядо! — Кайл хукна към него, което бе единствената скорост, с която се движеше напоследък.

Тръгнах след него с Рипли до себе си.

— Готова ли си за това? — попитах я аз.

— Надявам се.