Мегън Марч
Истински секси (15)

Глава 15

Рипли

Тълпата започна да се сгъстява, докато нощта напредваше, вместо да намалява, както се надявах. Би трябвало да съм щастлива заради бакшишите, които валяха, затова гледах да се фокусирам върху това, а не върху начина, по който глезенът ми туптеше болезнено. Разбира се, забравих да бутна няколко болкоуспокояващи в чантата си, а в аптечката нямаше никакви, затова сега стисках зъби от болка.

Групата, наета за тази вечер, не беше лоша, но също така не бяха и велики. И все пак, цяла вечер мислех какво ли би било да съм на сцената, вместо зад бара. Заставайки там горе, получаваш напълно различна перспектива. Тълпата е така погълната от музиката и като се оставя да бъда погълната от текста, времето летеше невероятно бързо. Само няколко минути, но с всяка секунда, се телепортирах на някое друго място. Далече от непрестанната борба, в която се превърна животът ми.

Може би всички бяха прави. Може би това бе единственият ми шанс и щях да съм глупачка, ако не се възползвам. Минах надолу по бара, взимайки поръчки и правейки питиета, докато не се оказах лице в лице с братовчедка си.

— Бих поръчала двоен шот с отмъщение, но съм чувала, че е най-добре да се сервира студено — заяви гневно Бранди.

Прииска ми се да бях попитала Боун какво се е случило, преди да сляза от пикапа.

— Сама си го просеше.

Краищата на устните й виснаха надолу.

— Ти предаде семейството си. Кой прави такова нещо?

Искаше ми се да изкрещя ти го правиш, за всеки път, в който Бранди ме прецакваше, крадеше или портеше, но прекалено много хора ни гледаха, за да си изпусна нервите точно сега.

— Казвай каквото имаш да казваш и бъди така добра да си вървиш. Имам работа.

— Да казвам каквото имам? Добре, ще направя точно това, Рипли — името ми прозвуча като проклятие от устните й. — Как можа да обърнеш гръб на хората, които са направили толкова много за теб? Аз, баща ти, майка ми…

Думите й ме накараха да искам да повърна.

— Ти сериозно ли? Татко ме уволни и ме изхвърли от дома ми. Ти крадеше от оборота на бара. Ти си причината да инсталирам проклетата камера от самото начало. След това ме продаде на пресата! И нищо не съм направила на майка ти…

Бранди се разсмя.

— Не съм виновна, че не си била по-внимателна с него. Щастливка си, че не направих нещо по-лошо. Сега ми се иска да бях записала стоновете и виковете. Щях да направя милиони с един секс запис. С лекота.

О. Боже. Мой.

— Не си го направила — възкликнах ужасена, мислейки си каква голяма катастрофа щеше да е това.

— Не, но трябваше да го направя. Сега нямам работа и казаха, че ако не платя глобата ще ме пратят в затвора за тридесет дни, задето съм повдигнала фалшиво обвинение. И за всичко си виновна ти!

В логиката й нямаше абсолютно никакъв смисъл, но така или иначе, винаги е било така. Но една част от думите й ме изненада.

— Какво искаше да кажеш с това, че нямаш работа?

— Началникът на пожарната команда се домъкна и ни затвори, защото не сме спазили предписанията му. Каза, че е за публичната безопасност и че не сме поправили всичко достатъчно бързо. Мама спори с него по всеки възможен начин, но той не отстъпи. Аквариума е затворен до второ нареждане и за това също си виновна ти.

Стиснах очи при болката, която премина през мен. Не би трябвало да ме е грижа, тъй като барът вече не бе част от живота ми, но до скоро той бе всичко, което имах, и всичките ми спомени с мама бяха свързани с него, затова болеше, че вече няма да го има.

Къде щяха да ходят вечер Ърл, Пърл и Джим? И кога леля Лорън се бе върнала?

И… мамка му. Какво ще стане с пръстена, който скрих в бара? Как ще го върна обратно на Боун?

Мамка му.

— Хей, имам нужда от питие, ако все още работите, мадам — един мъж размаха двайсетачка до Бранди.

— Извинете, разбира се. Какво да ви донеса?

— Не сме приключили, не можеш просто да ме игнорираш. Длъжница си ми. Трябват ми пари. Ти трябваше да платиш за бара, не ние! — гласът на Бранди се извиси над музиката и клиентът отстъпи от бара.

Страхотно. Просто страхотно.

Хоуп застана до мен и скръсти ръце на гърдите си.

— Тя не ти дължи нищо, Бранди, и няма да получиш нищо от нея. Сега се разкарай от бара ми, преди да съм повикала охраната да те изведе.

— Ти си дърта пресъхнала путка, Хоуп. Двете се заслужавате една друга.

Бранди се оттласна от бара и бутна пияния мъж до нея на пода… умишлено,.. преди да изчезне в тълпата.

Хоуп сложи ръка на рамото ми.

— Добре ли си?

Ръцете ми трепереха, но нямаше какво да направя, освен да излъжа и да се върна към работата си. Поне като съм заета, нямаше да имам време да мисля за това.

— Напълно добре. Ще се справя. Какво мога да ви донеса, господине? — попитах мъжа, който размахваше двайсетачката, преди да отстъпи от бара.

— Севън енд севън.

— Веднага.

През следващия час се изгубих в лудостта да сервирам питиета, да връщам ресто и да прибирам бакшиши, блокирайки мислите за това, което каза Бранди. Дори и да исках да й платя, барът беше поел всеки цент, който имах.

Когато тази мисъл се появи в ума ми, осъзнах, че съм тръгнала по същия път, по който винаги вървях… погрешна семейна лоялност. Не им дължа нищо повече. Но навиците не могат да бъдат прекършени лесно. Някой друг ми размаха двайсетачка и се заех отново за работа.

Когато тълпата най-после намаля с две трети, стоях полуумряла на краката си.

Хоуп извика такси на един мъж, който бе пийнал повечко алкохол, и аз отидох да покрия нейната част от бара. Там седеше мъж с каубойска шапка и наведена надолу глава.

— Да ви донеса ли нещо, сър?

Периферията на шапката се повдигна, разкривайки пронизващите сини очи на Боун, а аз останах с отворена уста.

— Сериозно?

Той сви рамене.

— Какво? Не ми ли харесваш шапката?

— От колко време си тук?

— Достатъчно дълго, че да видя, че братовчедка ти не е в затвора.

Объркана погледнах надолу към мястото, на което по-рано стоеше Бранди.

— Видял си това?

— Бях на около два метра, готов да се намеся, но Хоуп я прогони. Няма да й позволя да те изнудва. Няма начин, мамка му.

Срещнах познатия син поглед.

— Каза, че са я накарали да плати глоба и че ако не го направи, ще отиде в затвора. Аквариума е затворен от началника на пожарната команда, заради безопасността на клиентите.

— Тя няма да получи нито капка симпатия от мен.

— Знам. И все пак…

— Виж, приключи с каквато работа имаш тук и ще говорим за това по-късно.

Обърнах се, защото нямах търпение вечерта да свърши, но спрях, за да го погледна.

— Не е нужно да ме наглеждаш. Говорих с Хоуп. Тя може да ме закара у дома.

— Казах, че ще съм тук, и съм мъж, който държи на думата си. Ще гледам да запомниш, че когато кажа, че ще направя нещо, го правя без значение какво. — Боун спря замислено. — Освен това ти дължа няколко оргазма, тъй че не си мисли, че няма да ги получиш.

Огледах бара, надявайки се никой да не го е чул.

— Не можеш да ми казваш тук такива неща — снижих гласа си до шепот. — На работа съм!

Боун не си направи труда да се огледа. Той се изправи от стола си и се наведе през бара, така че лицата ни да са на милиметри едно от друго.

— Не ми дреме кой може да ме чуе, че ще те отведа у дома тази вечер. Ти си моето момиче и е крайно време да ти покажа точно какво значи това. Смятам да те разглезя, Рипли Фишър. Крайно време е някой да го направи и аз имам привилегията да получа тази възможност.

Сърцето ми заблъска силно в гърдите и нямах никаква идея какво да отговоря.

Боун се възползва от момента и обви ръка около тила ми, плъзвайки устни по моите.

— Целуни ме, захарче. Липсва ми вкуса ти.

О, Господи. И на мен ми липсва вкуса му. Знаех, че трябва да се отдръпна, но не можех да намеря силата да го направя.

— Добро момиче — промърмори Боун, преди да плъзна език в устата му и вече нямаше никакво говорене. Изгубих се в целувката за няколко секунди, преди някой да подвикне.

— Приключваме!

Отдръпнах се, а Боун ме пусна.

— Ще те чакам отзад.

Нямаше никакво съмнения дали ще си тръгна с Боун или не. Това беше решено. Сега, единственият въпрос бе какво ще се случи след това.

Дали да използвам това, като шанс да му кажа сбогом?