Мегън Марч
Истински секси (45)

Епилог

Рипли

Три месеца по-късно

Погледът ми се местеше от един човек на друг, докато Боун се опитваше да ми обясни семейното дърво на семейство Карас, но честно, бях напълно изгубена. Не мислех, че е лудост, тъй като можех да се обзаложа, че никой няма да се справи с тази задача по време на кръщене.

Колко тайни можеше да има едно семейство?

Очевидно, що се отнасяше до фамилията Карас, много.

Сестрата на Крейтън, Гриър, и съпругът й, Каваноу Уестман, мъж, който бях виждала само във филмите, бяха приели честта да бъдат кръстници на малкото пищящо детенце облечено в бяла дантела.

С Роуз вече се познавахме много добре, имайки предвид колко време прекарвах в Хоумгроун Рекърдс. Все пак, когато едно дете повърне върху теб си създавате някакъв вид връзка… не толкова официална и все пак доста плашеща.

Едва когато Роуз се върна в ръцете на майка си, разбрахме, че церемонията е приключила и се насочихме към тентата в задния двор на църквата, където около периметъра кръжаха дузина облечени в черно охранители. Те провериха самоличността ни за втори път, преди да ни позволят да минем покрай тях.

— Имат повече охрана, отколкото имаше миналата седмица — прошепна Боун.

Миналата седмица присъствахме на едно направо сюрреалистично събитие и все още не можех да повярвам, че се бе случило. Минах надолу по червения килим, и макар да не го правех за пръв път, чувството винаги бе невероятно вълнуващо, а след това пях по време на проклетото шоу за раздаване на кънтри наградите.

Всичко бе така ужасяващо интензивно, но жената, която сега гордо гледаше как бебето й минава от един гост към друг, успокои нервите ми като ми каза, че ще съм по-добре, ако си представям всички в публиката по бельо.

„Просто помни, че ако някой каже или направи нещо злобно, Крей ще го накара да изчезне.“

Гледайки цялата тази охрана и особено възрастния мъж, обграден от гардове, който изглеждаше точно така, все едно е излязъл направо от Кръстникът, започвах да се чудя, дали Холи наистина се е шегувала, или бе казала самата истина.

Преди да успея да попитам Боун дали наоколо ще полетят куршуми, възрастният мъж се приближи към Крейтън и взе Роуз от него.

— Първата от новата генерация. Тя е прекрасна малка принцеса.

Холи пристъпи напред.

— Дом, дори не започвай. Крей вече достатъчно я е разглезил.

— Тя ми е внучка, ще я глезя колкото си искам — отвърна Дом и се наведе, за да целуне Холи по бузата. — Тя е самата прелест. Накара ни да се гордеем, мила моя.

Силно татуиран мъж… или поне си мисля, че е силно татуиран, защото гъстата му брада и ризата не можеха да скрият татуировките по шията му, обви защитнически ръка около жената, в ляво на мен.

— Само почакай. Когато разбере, че съм ти надул корема, ще прати горилите си да ни закарат до олтара, с пушки опрени в гърбовете ни.

— Шшшт. Ще му кажа, когато сме готови. Нито минута по-рано — жената покри татуираната ръка върху корема си и се огледа. Щом улови погледа ми повдигна една вежда. — Закълни се, че няма да кажеш. Може да не изглеждам яка, но съм мафиотска принцеса, още от преди да бъдеш мафиотска принцеса да стане готино. — Тя премигна. — Чакай, може би това никога не е било готино. Добре, де, задраскай това. Все още не сме готини. Поне аз не съм.

Тялото на татуирания мъж видимо се разтресе от потиснат смях.

— Успокой се, кексче. Сигурен се, че няма да те изпортят. — Той се обърна и протегна ръка към нас. — Аз съм Бишъп. Това е Ейдън. Освен това, мога да свидетелствам, че тя е много готина.

С Боун се здрависахме с тях.

— Познавам те. Беше в Inked Life този месец.

Ейдън плесна с ръце.

— Да, определено беше той. Виждаш ли, мило, вече си известен. — Тя погледна към татуировките на Боун, които също не бяха напълно скрити от ризата му. — Трябва да дойдеш в Ню Орлиънс. Вуду Инк е най-добрият салон за татуировки наоколо.

Боун ме погледна.

— Може би ако успея да я навия да се омъжи за мен, ще дойдем там за медения месец. Винаги съм обичал Ню Орлиънс.

Ръгнах леко Боун с лакът в ребрата. Е, може би не много леко.

— Ще спреш ли да го казваш пред хората?

— Какво? Това че мъкна наоколо годежен пръстен от три седмици, но ти все още не ми даваш отговор?

Извъртях очи.

— Не го слушайте. Той не носи пръстена. Само се шегува…

— О, захарче, някой ден ще осъзнаеш, че никога не се шегувам, що се отнася до теб.

Хвърлих му шокиран поглед, но вътрешно бях супер развълнувана, защото на телефона си имах току-що записана нова песен, която най-после бе идеална и готова Боун да я чуе.

Ейдън насочи погледа си от мен към Боун.

— Изглежда, че след това ще имате някой интересен разговор.

Боун ме притисна към себе си.

— Всеки разговор с тази жена е интересен.

Преди да успея да отговоря, в предната част на тентата се надигна някаква глъчка и двама от охранителите сграбчиха един мъж за ръцете.

Крейтън даде Роуз в ръцете на Холи и се насочи натам.

— Какво, по дяволите, става тук, Кенън? Не си поканен.

Из тълпата се надигна шепот, а двамата мъже се гледаха така, все едно държаха пистолети от дванадесет парчета, или отколкото там парчета се състояха пистолетите за дуели.

— Трябва да говорим, Крей.

— И реши, че кръщенето на дъщеря ми е идеалното място за това? Разкарай се от тук.

Възрастния мъж, Дом, наблюдаваше сцената с интерес.

— Просто ме чуй.

— Не е нужно да правя каквото и да е било.

— Пет минути — каза Кенън през стиснати зъби и имах чувството, че говори въпреки гордостта си.

Холи пристъпи до Крейтън.

— Говори с него. Но го направи другаде, за да може гостите да се насладят на следобеда, без да гледат как двамата се пребивате.

Стегнатата поза на Крейтън не се отпусна, но той тръгна навън, изръмжавайки през рамо:

— Последвай ме.

Когато излязоха в тентата настана отново тишина, а Холи, Гриър и Кав дойдоха при мен и Боун, които стояхме до Ейдън и Бишъп.

— Някой да иска да залагаме как ще приключи всичко това? — попита Гриър.

Кав погледна надолу към нея.

— Сериозно ли, скъпа?

— Какво? Не е като двамата да се избият. Все пак влязоха в църквата. Почти напълно съм сигурна, че дори Господ няма да се поколебае да покоси Крей, ако го направи.

— О, мълчи. Крей знае, че няма да му се наложи да се тревожи за Господ. Аз ще го убия собственоръчно, ако направи това в деня на кръщенето на Роуз — усмихнато заяви Холи.

Тези хора са побъркани. И това бе официалното ми мнение.

Час по-късно, когато отидохме до прекрасния ми, напълно реставрира Джувелин, Крейтън се бе върнал, а другият мъж бе изчезнал.

— Мислиш ли…

Боун взе ключовите от ръката ми.

— Не искам да знам.

Опитах да си ги взема обратно.

— Хей, колата е моя, аз ще карам.

— Не и този път, захарче. Аз ще карам и няма да се приберем у дома, докато не получа отговора, който искам.

Усмихнах се самодоволно заради тайната, която пазех.

— Добре, но аз ще избирам музиката.