Мегън Марч
Истински секси (43)

Глава 43

Боун

След часове, след като бяхме разпитвани от куп полицаи, разказвахме историята отново и отново, слушахме как бащата на Рипли бива разпитван, най-после ни позволиха да се приберем у дома. Рипли се държеше като шампион, но знаех, че е на път да се разпадне. Можех да го почувствам.

Случи се, когато паркирах в гаража на къщата ми.

— Собствената й сестра?

Слязох от пикапа и заобиколих, отваряйки вратата на Рипли и вдигайки я на ръце, преди да я внеса в къщата.

Бащата на Рипли потвърди, че преди двадесет години, точно Лорън му е казала, че жена му му изневерява. И тъй като мъжът очевидно не знаел как да се справи със ситуацията, предпочел да се дави в алкохола и да излива гнева си върху жена си и дъщеря си. Той призна, че никога не е искал от Ронда да му каже истината. След като тя и Джил Грийн били убити, Лорън му предложила повече от рамо, на което да поплаче. Франк бе признал, че никога не би докоснал Лорън, тъй като тя приличала прекалено много на мъртвата му жена, и не е искал тя да бъде близо до него, за да му напомня за нея.

Никога не бе осъзнавал, че казвайки на Лорън да си събира нещата и да напусне дома му, й дава възможността да избяга от отговорността, която носела за действията си.

Бранди не беше простреляна. Куршумът бе рикоширал в една снимка и бе отчупил стъкло, което я бе порязало. Физически тя бе добре, след като й сложиха няколко лепенки, но да гледа как извеждат майка й с белезници я бе съкрушило. Още можех да я чуя как крещи на майка си, че винаги е знаела, че не я обича достатъчно.

Лорън отвърна на удара, като й каза, че никога нямало да се върне в Нашвил, ако не били бара и Франк. Дори като напуснахме сградата чувахме истеричните викове на Бранди.

Сега Рипли ридаеше на рамото ми. Седнах на дивана, където папката с песните на майка й все още лежеше на масата, и я прегърнах силно в скута си.

Тя подсмръкна и изхълца, преди да вдигна лице към мен.

— Мислех за нея най-лошото през всичките тези години. Нито веднъж не реших, че има възможност това да е лъжа. Каква дъщеря съм аз?

— Захарче, не можеш да се виниш за това. Мислила си точно това, което са ти казвали докато си била дете. Защо да се съмняваш? Доказателствата са били пред теб, подкрепяйки всичко, което ти е казано.

— Но не е било вярно… Господи. Вече дори не знам коя съм.

— Аз ще ти кажа коя си… най-силната, най-невероятната жена, която съм срещал.

Тя се залюля срещу мен.

— Това не е истина. Нито веднъж не помислих… А истината е била точно там.

— И ти я видя. Намери я. Събра парчетата и сега ако искаш можеш да кажеш на света, какво наистина се е случило.

— Ако Лорън просто бе останала далеч…

Погледнах към папката на масата.

— Подозирам, че частният детектив щеше да я намери и да я накара да започне да се тревожи, освен това тя каза, че не може да позволи някой да направи лесни пари от бара. Да дойде на местопрестъплението й е дало шанс да държи всичко под око, точно когато детективът е бил близо до разкриването на истината.

Рипли кимна.

— Какво следва сега?

— Ще повдигнат обвинение и да се надяваме, че ще я обявят за виновна.

— Ако не стане, ще стане страхотен медиен цирк.

Раменете ми се напрегнаха при тази мисъл. Това бе последното, от което Рипли имаше нужда в момента, и адски се надявах признанията на Лорън и нашите показания да са достатъчни.

— Без значение какво ще се случи, ние ще се изправим пред него заедно. Ти и аз, захарче. Ние сме в комплект и сме страхотен отбор.

Рипли срещна погледа ми, а буреносните й сиви очи бяха по-замъглени от обикновено заради пролетите сълзи.

— Защо се хвърли към нея? Можеше да те убие! — паниката бе отложена, но не ме изненада.

— Мислиш, че няма да поема куршум заради теб? Ти рискува да се сблъскаш с разярен бик заради мен.

— Тогава не мислех…

— Е, аз пък мислех и няма начин да живея остатъка от живота си без теб. Ако цената да продължиш да дишаш беше да поема куршум, щях да го направя с радост.

— Ти наистина ме обичаш — гласът на Рипли бе дрезгав.

— Едва сега ли го разбра?

Тя поклати глава и обви ръце около тила ми.

— Не, но не смей да правиш нещо подобно отново. Имам нужда да дишаш, за да съм щастлива. Затова, нека да се постараем и двамата да живеем.

— Имаме сделка — казах й и я целунах, вдигайки я на ръце.

Естебан наведе глава на страни и размаха криле.

— Влюбени птички.

Проклетият папагал винаги беше прав.