Мегън Марч
Истински секси (11)

Глава 11

Рипли

Не отне дълго и новината за изпълнението ми се разпространи из бара. Фриско очевидно имаше повече опит с това, отколкото аз. Видеото вече беше в интернет, и макар да не беше сензация, от Хоуп, което непрестанно го проверяваше, знаех, че става по-известно, отколкото ми се искаше. Докато сервирах питиета и на сцената се качваха един след друг различни хора, барът се пълнеше все повече и разни хора идваха и тикваха телефоните си пред лицето ми, питайки ме това ти ли си?

Преструвах се, че не ги чувам над шума от музиката и ги питах какво ще пият.

Докато работех зад бара, спрях пред стола, на който Фриско се бе заковал от началото на вечерта, но там имаше някакъв непознат мъж.

Къде изчезна той?

Взех поръчката на мъжа, когато гласът на Фриско се чу от тонколоните.

— Знам, че напоследък доста често се изръсвам тук неканен, но това е, защото харесвам всички вас. Какво искате да чуете? Имам настроение за някой кавър.

Енергията в бара се промени, сякаш някой включи захранването. Хората крещяха различни предложения и вярвах, че не е съвпадение факта, че Фриско избра песен на Боун.

— Мамка му. Това място отново ще се превърне в лудница, щом той е на сцената. Приготви се, момиче — каза Хоуп, докато миксираше коктейл.

— Готова съм. Да действаме.

Правих питиета и се изгубих в гласа на Фриско и думите на Боун. Когато Фриско приключи, тълпата изрева и той изчака, за да млъкнат преди отново да заговори на микрофона. Това, което каза, едва не спря сърцето ми.

— Какво ще кажете за нещо по-различно, преди да дам микрофона на следващия на опашката? Имам тук една приятелка и тя може да пее. Мисля си за дует, какво ще кажеш, Рипли Фишър?

Ще го убия. Преди час ми беше мъчно за него, но сега ще го убия.

Фриско накара тълпата да скандира.

— Рип-ли Рип-ли — но аз не помръднах, докато Хоуп не застана зад мен.

— Е, ще отидеш ли?

Поклатих глава.

— Защо не?

— Защото така! Аз не…

— Хайде, Рипли. Всички те чакаме.

Скрих лице в ръцете си, но ако не изчезнех отзад, нямаше къде да се скрия.

— Върви. Всичко ще е наред. — Хоуп звучеше така, сякаш мислеше, че е добра идея.

Може да се наложи да убия най-добрата си приятелка.

Измъкнах кърпата за бърсане на бара от задния си джоб и я пуснах на плота.

— Ще съжалявам за това, нали?

Устните на Хоуп се извиха в усмивка.

— Ще съжаляваш само, ако не се възползваш от шанса. Давай момиче. Котката вече е извън торбата, затова кое ще навреди?

Ще съжаляваш само, ако не се възползваш от шанса… Господи, надявам се да е права.

Поемайки си дъх се плъзнах иззад бара и тълпата се раздели, за да ми направи път. Нервите ми се опънаха до крайност, когато хората започнаха да ръкопляскат и да скандират името ми.

О, господи. Ами ако се изложа? Никога не съм пяла в дует. Това е ужасна идея.

Гласът в ума ми, който обичаше да играе адвокат на дявола, заяви Или може да е първата стъпка в новата ти посока. Възползвай се. Какво имаш да губиш?

С увереността надигаща се в мен, аз се качих на сцената. Фриско ми намигна и обгръщайки ръце около раменете ми, ме завъртя към тълпата.

— Аплодисменти за Рипли Фишър!

Лепнах усмивка на лицето си, надявайки се никой да не разбере, че съм ужасена. Когато срещнах погледа на Фриско, той отдръпна микрофона и прошепна в ухото ми.

— Знам, че точно сега искаш да ме убиеш, но понякога имаме нужда от едно побутване в правилната посока, за да осъзнаем, че мечтите си струват да бъдат преследвани.