Мегън Марч
Истински секси (22)

Глава 22

Рипли

Не беше нужно да съм гений, за да разбера, че братът на Боун ме ненавижда. И защо да не? Малкият му брат, суперзвездата, беше публично зарязан от изневеряващата си приятелка и след две седмици се появява с нова жена?

И Боун ме нарече своя приятелка, карайки сърцето ми почти да спре.

Качихме се по стълбичките на фермерската къща, която бе като излязла от американска пощенска картичка и бащата на Боун ни посрещна на вратата.

— Аз съм Рандъл Трашър. Радвам се да се запознаем.

— Рипли Фишър. Съжалявам, че не се обадихме предварително — приех протегнатата ръка и се здрависахме.

— Не е нужно да се обаждате. Това е домът на моето момче. Може да идва по всяко време, ден или нощ, както и ти. Да ти донеса ли една бира?

— Благодаря. Звучи добре.

Боун ме стрелна с усмивка и се зачудих дали това бяха правилните думи.

— Мамо, най-после стигнахме до къщата!

— Мислиш ли, че не знам? Любимият ми внук току-що връхлетя и ми каза, че никой не би пропуснал вечерята ми, докато е топла.

Майката на Боун излезе от кухнята. Сега отблизо, можех да видя от къде Боун, Грант и Кайл са наследили блестящите си сини очи, макар нейните да бяха избледнели леко с годините. Косата й бе руса и стигаше до брадичката й, в пълен контраст с тъмната коса на Боун, което значеше, че я наследил от баща си, макар сега г-н Трашър да бе с прошарена коса.

Влизайки в къщата бе все едно да вляза в живота, който исках да имам като дете. Удобен диван и фотьойли бяха поставени пред камината, над която имаше монтиран телевизор. Можех да си представя как от лавицата висят чорапи на Коледа и чаша с мляко и курабии на масичката, с които да се подсили човек.

Килимът бе поизносен, но цветята по него все още бяха ярки. Масичката изглеждаше антика и подхождаше на колоната часовник от едната страна на камината. Дневната преминаваше в трапезария с огромна маса, на която имаше достатъчно чинии за цялото семейство… и за мен.

Г-н Трашър изчезна в кухнята и се върна с бири за нас и спрайт, който подаде на Уенди, целувайки я по бузата.

— Изглеждаш красива, момиче. Гледай моето момче да продължава да се усмихва така.

От начина, по който се извиха устните на Уенди, предположих, че г-н Трашър не казва това за пръв път.

Кайл изскочи от кухнята с червен мустак от сока, който бе пил.

— Лала каза, че зеленчуците още не са готови. Само пет минути. Аз ще помогна със слагането на масата.

Г-н Трашър раздаде бутилки на всеки от нас и разроши косата на момчето, преди Кайл да хукне отново нанякъде.

Всичко в къщата и хората крещеше „семейство“. Нещо, което не бях имала от много време, ако въобще съм го имала.

— Благодаря, сър.

Г-н Трашър ми се усмихна и отпи от бирата си.

— Е, Рипли Фишър, кажи ни нещо за себе си. Как се запозна със сина ми?

Преглътнах, борейки се с желанието да прехапя устните си. Сигурна бях, че фактът, че бях барманка и бях се срещнала с Боун, когато дойде в бара, нямаше да ги спечели. Осени ме и друга мисъл. Ами ако помислят, че съм златотърсачка?

Боун отговори вместо мен.

— Рипли управляваше бара на семейството си и се справяше адски добре. Имах късмет да я срещна, когато Зейн Фриско ме замъкна там една вечер. Все забравям, че трябва да му благодаря за това. — Ръката му се плъзна около кръста ми и той ме стисна леко.

Г-н Трашър повдигна вежди.

— Да управляваш бар сигурно не е много лесно.

— Определено е предизвикателство — отговорих аз. — Собственост е на семейството ми, от повече от тридесет години, но за нещастие наскоро го затвориха.

— Значи, казваш, че сега си безработна?

Това дойде от брата на Боун и никой в стаята не пропусна сарказма в тона му. Е, поне имах отговор на въпроса си. Той определено смяташе, че съм златотърсачка.

— Имам работа. Барманка съм в бар Белия Жребец, докато реша с какво да се заема след това. Мина доста време откакто съм се замисляла да правя нещо различно от това да работя в бар. Разнасям каси с алкохол, откакто бях на годините на Кайл.

Уенди отново ръгна Грант с лакът и наистина се съмнявах, че двамата може да се сприятелим. Не можех да го виня. Той просто бе загрижен за малкия си брат.

— Уау, това звучи като интересна среда, в която да израснеш — каза Уенди, запълвайки неловкия момент.

— Момчетата работеха в сервиза ми, откакто бяха достатъчно големи, че да се справят. И ще ти кажа нещо, Боун е щастливец, че все още има всичките си пръсти, постоянно му висях на главата, защото все оплескваше нещо.

Бяхме спасени от още неловки разговори, когато майката на Боун излезе от кухнята, носейки димящи чинии.

— Идвайте всички. Не искам да ядем студени печени картофи.

Кайл я последва, с кошничка покрита с кърпа и я сложи на масата.

— Аз ще взема шунката, скъпа — бащата на Боун се насочи към трапезарията и остави бирата си, преди да изчезне в кухнята.

— Да помогнем ли с нещо? — попитах Боун.

— Мама ще ми нарита задника ако ти позволя дори да си помръднеш пръста. Ти си гост. Ще трябва да почакаш до следващия път, преди да помогнеш с нещо. Тя си има правила.

— И тези правила казват, че една бременна жена не може да прави нищо, освен да се наслаждава на страхотното й готвене — каза Уенди с усмивка. — Хайде, не трябва да пропускаш това. Кълна се, тя прави някаква магия на храната, без значение колко дословно следвам рецептата, яденето никога няма толкова страхотен вкус.

— Хайде де, мило. Нали ти казах, че рулото ти е толкова добро, колкото това на мама — заяви Грант, повеждайки жена си към трапезарията.

— Затваряй си устата. Нали не искаш майка ти да чуе това.

— Прекалено късно, сладкото ми момче. Но имаш късмет, че те обичам, иначе повече никога няма да пробваш от рулото ми — майката на Боун се плъзна към мен и ме прегърна. — Добре дошла, Рипли. Много се извинявам, че не те посрещнах както подобава. Готвенето е като симфония и трябваше да се уверя, че всичко ще стане готово на време. Много се радваме, че си тук, с нас. Боун ми разказа много неща за теб и умирах да се запознаем. Знаех си, че съм права. Най-после е направил добър избор.

Казал е на родителите си за мен?

— Мамо… — Боун се опита да я прекъсне, но г-жа Трашър ме пусна и прегърна него.

— Млъквай, момченце. Казвам истината. Липсваше ни. Скоро ще дойдем в Нашвил. Татко ти ми обеща една нощ в града и е време да си я получа.

— Каквото пожелаеш, мамо. Знаеш, че вратата ми е винаги отворена, или ще ви наема стая в хотел, ако искате да останете в града.

— Милиони пъти съм ти казвала, че ни е приятно да отсядаме в Холидей Ин. Достатъчно лъскаво е за нас.

— Да не си посмяла да отседнеш в Холидей Ин, мамо. Заслужаваш най-доброто, което мога да ти дам, точно както ти винаги си давала най-доброто на мен.

Сърцето ми се разтопи в голяма локва на пода.

Боун е момчето на мама и беше най-сладкото нещо, което някога съм виждала.

— Сядайте и започвайте да се храните. Шунката ми ще изстине, ако трябва да стоя и да споря с теб за глупости.

Настанихме се на масата, като г-н Трашър бе на чело, а срещу него в другия край, близо до кухнята седна г-жа Трашър. Всички се хванахме за ръце и бащата на Боун каза молитва.

До времето, в което майката на Боун сервира десерта, беше официално. Напълно бях влюбена в семейството му.

Е, в почти цялото му семейство.