Мегън Марч
Истински секси (38)

Глава 38

Боун

С Рипли облечена в една от тениските ми, а аз в чифт шорти, се върнахме обратно в кухнята.

— Умирам от глад — каза тя, търкайки с ръка стомаха си.

— Тогава нека да те нахраним.

Измъкнах кофичката с пилешко, която бях оставил по-рано и й я предложих.

— О, да — тя впи зъби в едно парче пилешко, а със свободната си ръка плъзна сребърния плик към мен през плота. — Казах „Да“. Е, технически, ще кажа „Да“, когато някой адвокат го прегледа и каже, че всичко е наред.

Само Рипли можеше да се държи така спокойно, говорейки за подписване на договор със звукозаписна компания.

— Това буквално плаче за шампанско, захарче. — Завъртях се и отворих хладилника, посягайки към бутилката „Дом Периньон“, която бях набутал зад кетчупа, в случай на повод за празнуване. Когато го измъкнах Рипли, започна да се смее.

— Такова клише е, че държиш бутилка „Дом Периньон“ в хладилника си, където да ти е под ръка.

— Никога не знаеш кога ще се появи повод за празнуване. Освен това, мама много го обича, затова гледам да имам под ръка някоя друга бутилка, ако дойде на гости.

Рипли поклати глава, докато ме гледаше как взимам две чаши, преди да измъкна тапата и да сипя и на двама ни.

— Изглеждаш така, сякаш не го правиш за пръв път.

— Веднъж или два пъти съм го правил. Животът е прекалено кратък, за да не празнуваме при всеки повод, който ни се отдаде. А днес, всичко е за теб. Адски се гордея с теб, захарче. Мисля, че взе правилното решение. Наздраве за теб и за невероятното ти бъдеще.

Тя прие чашата с шампанско и я вдигна, за да я чукне в моята.

— Наздраве за нас. Защото нямаше да съм тук, ако не беше ти. Но не искам никога дори да си помисляш, че това, че се влюбвам в теб има каквото и да е общо с всичко това. Защото няма.

Замръзнах, с чаша пред устните си.

— Какво каза?

Погледът й омекна, губейки предпазливостта, която винаги откривах в очите й.

— Влюбвам се в теб, но това няма нищо общо с…

Заобиколих кухненския остров и оставих чашата си на гранитния плот.

— Спри точно тук, за да си изясним някои неща. Първо, ти не се влюбваш в мен, Рипли. Ти вече си влюбена в мен. И това е откакто хукна покрай бика, за да стигнеш до мен. Може би дори е от преди това, но аз го научих със сигурност от тази случка. И никога няма да си помисля, че шансът, който ти се отваря, има нещо общо с любовта ти, защото с всяка дума, с всяко свое действие, ти ми показваше, че не очакваш нищо от мен. Но знаеш ли какво? Така просто ме караш да искам да ти давам повече. Защото не си го поискала. И не го очакваш. — Спрях и погледнах в буреносно сивите й очи. — Рипли, ако ми позволиш, ще ти дам целия свят.

Лека усмивка изви устните й.

— Какво ще кажеш да започнеш, като си ми върнеш колата?