Мегън Марч
Истински секси (30)

Глава 30

Рипли

Тази нощ не спах. Часовникът показваше, че минава полунощ, а след това един часа, два, три, но аз не заспивах, гледах как гърдите на Боун се надигат, за да съм сигурна, че все още диша.

Опитах се да го накарам да спи в голямата къща при родителите му, но той отказа. Упорито магаре. Бюфорд ни последва горе в апартамента и сега се беше свил на топка до леглото, правейки компания и на двама ни и носейки утеха на Боун.

На всеки два часа го будех, както ме бе инструктирала сестрата. Всеки път стомаха ми се преобръщаше, когато той отвореше очи и ми се усмихнеше.

Последния път той най-после ми каза.

— Няма още да напускам тази земя, захарче. Още не си ми казала, че ме обичаш.

— Тогава никога няма да ти го кажа, защото отказвам да те пусна да си заминеш.

Боун заспа с изтощена усмивка и реших, че на сутринта няма да си спомня нищо.

Когато стана седем часа, започнах да задрямвам. Ефектът от кафетата в болницата отдавна бе изчезнал. Боун се изправи и седна в леглото, точно когато се унасях.

Скочих на мига и ми се зави свят.

— Какво не е наред? Добре ли си? Имаш ли нужда…

Една силна мускулеста ръка се обви около кръста ми и ме притисна към твърдите му гърди.

— Добре съм. Всичко е наред. Успокой се, захарче. — Той ме целуна по косата, държейки ме до себе си.

Опряла ухо до гърдите му, се заслушах в силния, равен ритъм на сърцето му, намирайки огромно успокоение в туптенето му.

— Толкова се радвам, че си добре. — Ръцете му се отпуснаха като проговорих и аз погледнах нагоре към него. — Никога повече не ме плаши така. Не мисля, че ще го преживея.

Сините му очи гледаха надолу към мен с изражение, което не можех да разгадая с точност.

— Мисля, че вече си преживяла доста повече отколкото някои хора за цял живот — гласът му бе тих. — Но това не значи, че ще ти позволя да не ми кажеш, че ме обичаш.

Повдигнах вежди.

— Спомняш си.

Боун кимна бавно.

— Разбира се, че си спомням. Не забравям нищо за теб, особено ако е нещо такова.

Сърцето ми заблъска толкова силно, че помислих, че тахикардията е неизбежна.

— Опитвах се да те накарам да заспиш. Беше просто…

— Штт. Може да го задържиш колкото имаш нужда. Ще те изчакам, захарче.

Погледът му беше нежен и в него можех да прочета всичко, което не казваше.

Той е влюбен в мен.

Преглътнах буцата заседнала в гърлото ми, докато се мъчех да контролирам емоциите си.

Стомахът на Боун изкъркори шумно и в същия миг Бюфорд се изправи, опирайки глава на леглото. Боун и аз едновременно посегнахме да го погалим и ръцете ни се сблъскаха.

— Обзалагам се, че ще ми го кажеш, ако ти взема кученце.

— Да не си посмял. Вече имам папагал с мръсна уста в дома ти.

— Ще видим.

Претърколих се в леглото, готова да сменя темата.

— Трябва да те нахраним.

— Първо душ — каза той, протягайки ръце над главата си, докато се прозяваше.

— Трябва да си внимателен с превръзката.

— Тогава предполагам, че ще е най-добре да ми помогнеш — каза той и ми намигна, изглеждайки прекалено привлекателен за мъж, който преди дванадесет часа бе изритан в главата от бик.

— Добре, суперзвезда. Получаваш баня с гъба.

В действителност не измих Боун с гъба, но му помогнах да внимава да не си намокри превръзката, както гласяха инструкциите при рани на главата.

Когато се насочихме към къщата, ароматът на бекон и нещо сладко изпълваше въздуха.

— Мама явно се е развихрила, защото ми ухае на домашни канелени кифлички и бекон.

Дълбокият глас на Боун се понесе през къщата и майка му подаде глава от кухнята. Усмивката, която се появи на лицето й, бе достатъчна да освети цялата къща.

— Слава на Бога. — Тя пристъпи към нас и Боун я прегърна.

— Съжалявам, че те изплаших, мамо.

— Плашиш ме до смърт откакто беше на пет и се качи на покрива на плевнята, тъй като Грант ти каза, че можеш да летиш.

— О, Боже, мой. Той нали не е… — Представих си един малък Боун, с размерите на Кайл, върху покрива на плевнята, и това бе почти достатъчно да ми докара инфаркт.

— Счупи си само един крак. Двата матрака, които бяха откраднали от спалните си, омекотиха голяма част от падането.

Милостиви Боже!

— Това се случва, когато имаш момчета — заяви Боун, все едно не е голяма работа, че на пет е можело да умре.

Майката на Боун ме погледна.

— Най-добре се надявай да имате момичета. Боун ще ги държи увити в памук и няма да ги изпуска от поглед нито за миг.

Боун обви ръка около раменете ми и се зачудих дали може да усети колко са напрегнати.

— Мамо, сега плашиш Рипли. Още не съм я накарал да признае, че ми е приятелка, затова ако прескочиш останалото, заговаряйки за бебета, може да я накараш да хукне към хълмовете.

Г-жа Трашър ми намигна.

— Мисля, че е направена от по-здрав материал, отколкото си мислиш. Хайде идвайте, държах канелените кифлички топли за вас, и може би ако ме прегърнете, ще ви дам и от бекона си.

 

 

Четири часа по-късно, Боун най-после доказа на семейството си, че е добре.

— С Рипли трябва да се връщаме в Нашвил, защото утре е на работа, а аз имам няколко интервюта, които не трябва да пропускам.

— Интервюта? Ще те направят ли известен? — попита Кайл.

Боун се разсмя, а Уенди разроши косата на Кайл.

— Чичо ти Боун вече е известен, хлапенце.

— Не, не е. Той играе на топка с мен на двора. Известните хора не правят такива неща.

Добра логика, малкия. Усмивка изви устните ми. Боун определено не беше обикновена знаменитост. Да го видя тук с родителите и племенника му, ми показа една нова и огромна част от това, което бе той.

Какъвто вероятно е бил планът му от самото начало. Дявол такъв.

— Ще се върнете ли за деня на благодарността и Коледа, чичо Боун?

— Знаеш, че за нищо на света не бих го пропуснал. Но може да се наложи да работя, затова като дойда може да е за кратко.

— Ако не дойдеш, ще изям всичкото картофено пюре, което направи Лала.

Боун вдигна Кайл на ръце.

— Не мога да позволя да се случи. Изглежда ще дойда със сигурност, за да хапна и аз.

Той стисна малкото момче, преди да го пусне долу и да коленичи до корема на Уенди.

— Чуйте ме, малки момченца или момиченца, или малко момченце и момиченце. Ще останете да се готвите колкото е необходимо. А ние ще сме готови да ви посрещнем, когато решите да дойдете при нас.

— Сега ще им говориш така, както говореше на Кайл ли?

— Разбира се. Трябва да познават гласа на чичо си Боун, когато пристигнат. Така, когато ги държа в болницата, ще заспиват като малки ангелчета в ръцете ми.

Уенди извъртя очи, но на мен ми отне цялата решителност да не бъда засегната от това. От кога смятах, че бе неустоимо секси един мъж да харесва бебета?

О, да, откакто се помнех. Аз и всяка жена живяла някога на тази земя.

Кайл обви ръце около кръста ми, докато още се възстановявах от видението как Боун държи новородено. Прегърнах детето и му разроших косата.

Когато пуснах Кайл, той се обърна към Боун.

— Гледай да доведеш и г-ца Рипли. Харесвам я. Тя е красива и мирише хубаво.

Боун дойде до мен, обви ръка около раменете ми и ме притисна до себе си по начин, по който му бе станало навик напоследък.

— Разбира се, че ще я доведа. Имаш добър вкус, хлапе.

Кайл отново се хвърли към мен и аз го прегърнах силно.

— Радвам се, че се запознахме, приятелче.

От мен, той скочи отново към Боун и не можах да сдържа усмивката си. Хватката, в която бях стиснала сърцето си, се отпусна още повече заради лекотата, с която бях приета в това семейство.

— И остави Рипли да шофира. Не ме е грижа колко обичаш пикапа си, лекарят така каза. — Бащата на Боун влезе в дневната и отказа да му помогна да натовари багажа ни в пикапа.

— Татко, добре съм.

Г-н Трашър се приближи към мен и вдигна ръката ми, пускайки ключовете в дланта ми, преди да затвори пръстите ми върху тях.

— Рипли ще шофира.

Нямаше как да не се изкикотя.

— Не се тревожи, няма да я одраскам.

— Пазете се, и двамата — извика майката на Боун.

— Да, г-жо. Ще се погрижа да ви се обади щом се приберем в Нашвил.

— Благодаря ти, че се грижиш така добре за момчето ми, Рипли. — Тя се приближи и ме прегърна. — Винаги си добре дошла тук. Винаги.

Емоциите, които ме изпълниха, накараха в гърлото ми да заседне буца, а очите ми да се напълнят със сълзи.

— Благодаря ви, госпожо. Оценявам го.

Г-жа Ташър се отдръпна и ме погледна.

— Той няма да разбие сърцето ти. Научила съм го добре — прошепна, преди да ме пусне.

Бюфорд ни срещна пред пикапа и аз се отпуснах на колене, за да го гушна за последен път.

— И ти ще ми липсваш.

— Вероятно не толкова, колкото ще му липсваш ти. — Боун почеса кучето зад ушите, преди да ми подаде ръка, за да се изправя.

Бюфорд ме лизна по лицето, а аз целунах рунтавата му глава, преди да позволя на Боун да ми помогне да се изправя.

— Не се тревожи, ще го видиш отново. Обещах на Кайл да те доведа пак, а аз съм мъж, който държи на дадената дума — заяви Боун, преди да отвори вратата откъм мястото на шофьора.

Дали смея да му повярвам? Това, което майка му ми каза, ехтеше в ума ми. Той няма да ти разбие сърцето.

Предполагах, че предстоеше да разберем.