Мегън Марч
Истински секси (14)

Глава 14

Боун

Можех да се придвижвам инкогнито. Това беше умение, което се налага да придобиеш в този бизнес, и тази вечер го пуснах в действие, влизайки незабелязано в Белия Жребец.

Нямаше да рискувам, Рипли да си навири упоритата глава и да се прибере пеша до дома. Толкова бях хлътнал по нея, че нямаше начин да рискувам да я изгубя.

Седнах в ъгъла на бара и погледнах към сцената, мислейки си, колко ми се искаше да бях тук онази вечер, когато бе заснето видеото, обикалящо YouTube. Дали бях откачено горд, че тя бе вдигнала тълпата на крака и бе задържала пълното им внимание? Абсолютно, въпреки че това усложняваше нещата.

Рипли въобще не бе готова за това, което щеше да се случи, ако реши да рискува и да се пробва с тази възможност, която й се отдаваше. Мамка му, дори Ник ми се обади, когато видя видеото, казвайки, че обмисля да подпише с нея, защото точно сега щяло да е лесно да я навие.

Точните думи на Ник? „Не може дори да се измисли по-добра история. Бивша барманка с трагично минало, открита на отворена музикална вечер в бар, след като е привлякла вниманието на най-голяма кънтри звезда. Кой не би подписал с нея?“

Но за мен, Рипли не можеше да бъде подлъгана толкова лесно. Тя бе много повече, отколкото осъзнаваха те. Определено повече отколкото сама осъзнаваше.

Бях в края на бара, където работеше Хоуп, но с гъстата брада, каубойската шапка и избродираната и украсена риза, приличах на всеки мъж искащ да изглежда като каубой. Беше гадно да зарежа тениската и бейзболната си шапка, но бях готов да го преглътна, за една вечер анонимност.

Гледах татуировките ми да са скрити в притъмнената част на бара и наблюдавах как Рипли работи. Дали се чувствах като преследвач? Мъничко. Но предпочитах да мисля, че я държа под око, за да се уверя, че ще се прибере безопасно у дома.

Повече от един мъж я бе приближил и можех да кажа със сигурност, че е заради снощното изпълнение, защото езикът на тялото й се променяше напълно. За един миг преминаваше от учтива служителка, в доста притеснена жена.

Тя дори не осъзнаваше, че до следващия уикенд може да подпише договор за албум, ако пожелае. Вероятно с някаква шибана компания, която ще й предложи скапана сделка.

Освен ако… имаше една компания в града, която се стараеше да изгради репутация като компания на артистите… Хоумгроун Рекърдс. Холи Уикс Карас нямаше да й позволи да бъде нищо друго, освен самата себе си. Ако Рипли искаше да се пробва, с Хоумгроун имаше най-добрите шансове.

Трябва да врътна един телефон. Само за всеки случай.

Сега, след като Холи се върна на половин работен ден, след като роди, се обзалагах, че ще прояви интерес към някой нов за компанията си, особено, ако този човек бе здраво стъпил на земята като Рипли.

Колкото повече мислех за това, толкова повече осъзнавах, че няма никой друг, с който ще съм спокоен тя да сключи договор, дори нямах толкова доверие на собствената си звукозаписна компания.

Свалих бирата си, когато осъзнах на къде са се насочили мислите ми.

Не беше важно какво искам или не искам за Рипли. Най-важно бе какво иска тя. И ако искаше да се пробва с това, щях да я подкрепя на всяка крачка, която направи и ще се подсигуря, че има всяко възможно преимущество.