Мегън Марч
Истински секси (33)

Глава 33

Боун

Холи на практика подскачаше върху стола и вълнението й бе заразно.

Да гледаш Рипли на видео е коренно различно от това да гледаш изпълнението й на живо. Въпреки цялата възможна вяра в нея, все още бях малко нервен. Мамка му, по-нервен бях, отколкото когато сам излизах на сцената, за да пея пред хиляди души.

Днес, барът беше строго охраняван, заради желязното правило на Крейтън Карас относно безопасността, но не можех да виня копелето. Когато Холи ми каза, че снощи е дошла тук само с Тана и двамата й охранители, я попитах дали не си е изгубила проклетия ум. Тя ми се опълчи на мига. Липсваше ми това момиче. След като имах едно турне с нея, тя се превърна в малката ми сестричка, и бях адски щастлив да я видя успешна и открила щастието.

Когато говорихме снощи, тя ми каза истината за това, че никога не е харесвала Амбър. Още от първия ден смятала, че тя е кучка и е бясна, задето се бе отнесла зле с мен, но се радвала, че вече не сме заедно. Погледът на двадесетгодишните или някаква подобна глупост и не можех да не се съглася с Холи. Но освен това ми се искаше да я разтърся и да я попитам защо не си направи труда да ми го каже. Обаче, никой не го направи. Нито родителите ми, нито брат ми, нито приятелите ми. Никой. Те просто ме оставиха на крачка да направя най-голямата грешка в живота си… грешка, която значеше, че никога нямаше да срещна Рипли.

Самата мисъл накара стомахът ми да се свие на възел.

— Какво ще пее тази вечер? — попита Тана от другия край на масата.

— Не знам. Не ми каза.

Не споменах, че Рипли беше прекалено разярена, когато ми се обади, задето й изпратих ключовете от колата под наем… която бе паркирана на мястото, на което стоеше Джувелин-а, който Антъни открадна. Макар че не беше точно кражба. Той просто го качи на платформа, защото не можеше да го премести на собствен ход.

Както и да е, беше наистина бясна.

— Тя закова песента на Кери. Обаче много ще ми хареса да я чуя да пее нещо друго — каза Холи.

— Е, предполагам, че скоро ще разберем.

— Следваща на сцената на Белия Жребец, е нашето момиче Рипли Фишър! — обяви водещия и Рипли пристъпи на сцената с китара в ръка, облечена с горнището с емблемата на Белия Жребец, тесни черни дънки и високи черни ботуши.

Мамка му. Прелестна е.

Зад нас тълпата изрева, а Холи и Тана започнаха да скандират.

Рипли се насочи директно към микрофона и не погледна в очите абсолютно никой. Не се представи, нито каза нещо на тълпата, преди да прехвърли ремъка на китарата си през рамо и да започна с няколко акорда.

— Не знаех, че свири — прошепна Холи.

— Нито пък аз — отговорих, макар да ми бе неприятно да го призная.

След няколко секунди беше ясно, че свири, и не можех да сваля усмивката от лицето си.

„Моята църква“ на Марин Морис. За разлика от видеото, на което Рипли пееше песен на Кари Ундеруд, тази караше дрезгавия й глас да изпъква, особено когато засилваше октавите. Текстът, че открива изкуплението, когато се качва в колата си, сигурно трябваше да е нещо като обвинение към мен, че откраднах Джувелин-а й, и ме накара да се разсмея.

Тази жена. Тя бе всичко за мен.

По време на изпълнението, всички хора в бара станаха на крака, пеейки с нея. Гласът й бе самата музика и когато Холи сграбчи ръката ми и я стисна силно, знаех, че и тя я чува.

Когато Рипли прошепна „Благодаря“ в микрофона и слезе от сцената, Холи скочи от мястото си преди мен.

— Това е. Искам я. Тя е новият глас, който умирах да чуя.

— Тогава ще я имаш — отвърна Карас. Сигурен съм, че със същата лекота, Холи можеше да каже, че иска интернационална космическа станция и той щеше да се съгласи да й я даде. — Ще подготвим договора и ще насрочим среща в офиса. Освен това, бавачката току-що ми писа, че Роуз е кисела, затова ми се иска да се прибираме.

Никога не бях мислил, че ще видя деня, в който арогантният задник Карас ще остави графика му да бъде определян от едно бебе, но, мамка му, това ме караше да го харесвам повече от всичко.

Холи се намръщи загрижено.

— Кисела ли е? Защо не каза веднага?

Карас се наведе към жена си и отметна кичурче коса зад ухото й.

— Защото това е важно за теб.

Тана извъртя очи.

— Мамка му, вие двамата сте толкова сладки, че ще повърна. Двамата с Мик оставаме. Искам да съм сигурна, че няма да пропуснем някое бижу, което излезе на сцената, бебчо.

Не останах, за да гледам как Холи и Тана се сбогуват, а отидох направо да търся Рипли.

Забелязах Хоуп зад бара и когато тя махна с ръка към стаята за почивка на персонала, предположих, че е разбрала какво търся.

Отваряйки вратата, заварих Рипли да прибира китарата в калъфа й. Изчаках я да се обърне, преди да проговоря, но щом тя го направи и видях сълзите стичащи се по лицето й, забравих за всичко.

— Захарче, какво не е наред?

Рипли вдигна рязко глава, сякаш току-що осъзна, че съм там.

Когато вдигна ръце към лицето си, опитвайки да прикрие сълзите си, пресякох стаята и я издърпах в обятията си.

— Закова песента. Защо плачеш?

Тя подсмръкна, притискайки се към мен.

— Винаги съм искала да изляза на сцената и да пея с китарата на мама, но татко я строши на парчета, когато бях на тринадесет и най-после бях събрала кураж да го помоля да ме запише на уроци. Той каза, че няма начин да ми позволи да се кача и да парадирам на сцената, като стриптийзьорка, молеща се за поредния долар.

Мога да убия стареца. Просто да отида и да го пречукам.

— Толкова съжалявам. Иска ми се да мога да ти я върна.

— Той ще е невероятно разярен, когато научи, че свиря и пея, но този път няма да ме е грижа. Вече няма да му позволявам да контролира живота ми. Той стъпка мама. Подгони я в ръцете на друг мъж. Той беше виновен. Той направи това. Няма да му позволявам повече да ме тъпче. Приключих.

И точно тогава осъзнах колко голяма крачка е това за Рипли и обясняваше защо никога до сега не се е пробвала. Тя не просто бе прикована да работи в един потъващ бар, ами имаше и задник за баща, който я бе потискал и малтретирал с години.

— Адски се гордея с теб, Рипли. Ти закова песента. Холи иска да подпише с теб. Каза, че ти си гласът, който е търсила.

Очите на Рипли се разшириха.

— Какво?

— Това е шансът ти, ако го искаш.

— Ако го искам — прошепна Рипли. — Това ще промени всичко. Целият ми живот.

— Не всичко.

Пресегнах се, хващайки ръката й.

— Това, което се случва помежду ни, няма да се промени без значение какво ще решиш. Не ме е грижа дали си Рипли Фишър, новата кънтри звезда, или Рипли Фишър, барманката, стига да продължаваш да си моя.

Тя преглътна и погледът й се насочи към мен.

— Сигурен ли си? Защото точно сега, нямам идея какво да реша.

— Дали съм сигурен, че съм безнадеждно влюбен в теб без значение професията ти ли? Да, мамка му, сигурен съм.

Рипли стрелна ръка нагоре, притискайки пръсти към устните ми.

— Не го казвай. Не можеш. Това е…

Целунах пръстите й, преди да ги махна от устните си.

— Мога. И съм. Ти си най-невероятната жена, която съм срещал някога, и знаех това, още преди да те чуя как пееш. Няма проблем, че не можеш да ми кажеш същите думи. Не искам да ги чувам, преди да си готова да ги изречеш.

Вратата се отвори и звуците от тълпата в бара изпълниха стаята.

— Рип, имаме нужда от теб на бара. Извинявай, момиче. Нещата станаха доста луди, след като охраната си тръгна. Всички са научили, че тук има знаменитости и се бият да влязат.

Рипли погледна през рамото ми и каза.

— Ей, сега идвам. Само минутка.

Когато вратата се затвори отново, Рипли погледна обратно към мен.

— Трябва да вървя. Вероятно и ти трябва да излезеш от тук. Вече са тръгнали на лов за теб.

— Не се тревожи. Няма да отида никъде, докато не дойде време да те отведа у дома.

— Ще те обградят. Няма да те оставят на мира.

Измъкнах тениска от задния си джоб.

— Хоуп се грижи за мен.

Вдигнах във въздуха черната тениска. Беше пълна противоположност на бялата тениска на Рипли с логото на Белия Жребец, а когато я обърнах, за да види надписа на гърба, тя започна да се смее. Пишеше Охрана.

— Сериозно?

— Считай ме за личната си охрана тази вечер.