Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vater Carlets Pflegekind, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

VII. Малката домакиня

Когато татко Карлет излезе, Ели се заигра с малката си мелничка, но не за дълго. Скоро тя почна да разглежда дългата пръчка, върху която татко Карлет закрепяше своите пъстри играчки, но и това й омръзна и тя заскуча.

— Колко неприветливо е всичко тук! — въздъхна тя. — Дори слънцето не свети както трябва през прозореца. И как ли, когато стъклата са толкова мръсни… Ах, ето една кърпа! Аз ще ги измия. Татко Карлет сигурно няма да се сърди.

Със загрижен вид тя взе каната, сложи кърпата в паницата, сипа в нея вода и започна да мие прозореца. Но скоро спря, защото ръката й не стигаше до високите стъкла.

— Да бих могла да се покача на нещо… столчето е много малко… Оня пън е по-висок, но е много тежък, не ще мога да го вдигна. Ще се опитам да го избутам.

Като напрегна всичките си сили, малкото момиче се опита да разклати пъна, но той не се помръдна от мястото си. Най-после успя да го събори и доволна запляска с ръце.

— Сега мога да го преместя — извика тя с възторг и търкулна пъна до прозореца. — Това е чудесно! Сега ще стигна до горните стъкла.

Тъкмо детето беше свършило работата си, и татко Карлет се върна. Въпреки студа, лицето на Ели светеше. Тя толкова често скачаше от пъна, за да мокри кърпата и отново се напрягаше да се покачи на него, че лицето й пламтеше.

Весела усмивка светна върху лицето на татко Карлет, когато видя с какво беше заето детето.

— Виж каква чудесна мъничка домакиня! Та ти вече се зае с чистене. Това никога не би ми дошло на ум. Ах, тези жени, колкото и да са малки, винаги се стараят да сложат всичко в ред. Но ти все пак не си могла да стигнеш до най-горните прозорци. Ела тук, качи се върху рамото ми. Я гледай, че ти си могла да се катериш като котка. Е, доволна ли си сега? Държиш ли се здраво?… Тъй, готово! Сега слез да си починеш.

— Не още! Моля, отвори прозореца!

— Добре, отворих, но за какво ти е?

— Трябва да го измия и от другата страна, там е още по-мръсно. Виждаш ли колко прозрачни стават стъклата? Сега слънцето свети по-добре…

chisto.png

Татко Карлет се засмя и почна да помага на момичето. След това обра разляната върху пода вода. Като видя това прилежното момиче, каза:

— Трябва да измием целия под.

— Но само не днес. Сега трябва да отида да печеля пари.

— Ами къде ти е млякото?

— Когато отидох, нямаше вече мляко, и закусих парче сирене, то не е по-лошо от млякото. Не се тревожи, закусих отлично. Сега ще трябва пак да те заключа и да вървя. Ето, тук има изрезки от цветна хартия, ако ти се иска, можеш да ги режеш. На обяд ще се върна и ще ти донеса храна. Ако ти стане студено, завий се с одеялото, то е топло. Хайде, сега си играй, скоро ще се върна. Но ти до сега не си ми казала името си! Как се казваш?

— Аз се казвам Елизабет, но всички ми казват Ели.

— Е, тогава довиждане, Ели!

— Довиждане, татко Карлет!

Старецът взе флейтата и мелничните и тръгна към вратата. На прага се обърна да види още веднъж детето. То се затича към него и го прегърна нежно с двете си ръце. Старецът се трогна. Като слизаше по стълбата, той чу как една съседка ругаеше и биеше малко момче. Много пъти татко Карлет е бил свидетел на подобни сцени, но винаги бе оставал напълно равнодушен. Днес обаче неговото негодувание се възбуди. Той не разбираше как може да се бие толкова жестоко едно дете.