Клементине Хелм
Момичето на татко Карлет (23)

XXIII. Добри наследници

На другата сутрин Ели влезе в стаята на госпожа Терасон и се учуди като погледна работната маса. Много малки пъстри парцалчета бяха пръснати по нея, а отстрани стоеше отворена кутия, пълна с хубавички дървени кукли с подвижни крайници.

— Ето работа за тебе, мило дете — обърна се към нея госпожа Терасон. — Досега всичко каквото ти беше нужно, ти го даваше татко Карлет, но настъпи време, когато ти трябва да се грижиш за него. Завчера на сватбата в село ти забеляза, че неговите дрехи са много грозни, но сигурно си видяла също, че те не са здрави и не го топлят както трябва. Докато дойде зима, трябва да спечелиш пари и да купиш на баща си нови дрехи.

— Колко бих се радвала да мога! — извика Ели. — Но как да ги спечеля?

— Ето ти работа. Облечи тези малки кукли, аз ще ти покажа как, това не е мъчно. За плат няма да плащаш, това са малки парчета, които не са годни за нищо друго. На много места обещаха да ми дадат още такива парчета, тъй че ще ти стигнат за дълго време. Познавам една жена, която продава играчки, тя охотно ще ги купува. По такъв начин лесно ще можеш да печелиш всеки ден по петдесет сантима.

Ели беше във възторг. Тя веднага взе една кукла и парче небесносин плат и след няколко минути костюмът беше готов. Понеже куклите нямаше да се събличат, Ели можеше да закрепи много бързо облеклото, няколко бода и куклата беше облечена. Малки парчета коприна служеха за колан или украсяваха главата на куклата, а парчета шевици красяха най-вече роклите. Според плата, който Ели взимаше да шие, куклата беше или готвачка, или ученичка, или дама в бална рокля. За късо време дванадесет кукли бяха облечени.

Госпожа Терасон веднага тръгна с Ели при продавачката, която остана толкова доволна от работата на момичето, че й поръча да донася всички кукли, които успее да приготви. Щастлива, Ели се върна вкъщи и вече виждаше мислено татко Карлет в хубави нови дрехи, които ще му купи със спечелените пари.

Обаче тази мечта не можеше да се осъществи тъй бързо както се надяваше. Макар да работеше прилежно всеки ден, тя все пак не беше близо до своята цел. Всичко каквото печелеше отиваше да покрие всекидневните разноски в малкото домакинство, защото татко Карлет беше болен. Дали беше настинал при сватбата в село или през онази нощ върху решетката на камината той не знаеше, но една вечер Ели напразно чака той да дойде да я вземе от госпожа Терасон. Татко Карлет се почувствал тъй слаб и болен, че се завърнал по-рано вкъщи и решил да си почине няколко часа и после да отиде при госпожа Терасон.

Часът, когато обикновено отиваше за момичето отдавна мина, но старецът не забеляза това. Разтресе го страшна треска, и той се мяташе върху леглото си от една на друга страна. Когато Ели си дойде най-сетне сама вкъщи и влезе в стаята, той не я позна. Уплашеното момиче повика хазяйката. Госпожа Петерс не беше чула кога се е върнал татко Карлет. Тя му даде веднага разхладително питие и понеже видя, че е сериозно болен, прати Ели да викне лекар.

Татко Карлет имаше възпаление на белите дробове. Дълго време не знаеха дали ще оздравее. Ели се измъчваше и се упрекваше, като казваше, че тя е виновна за болестта му. Тя правеше всичко каквото можеше, за да намали болките на своя баща. Наглеждаше го внимателно и нежно. Всяка вечер слагаше дюшека си до неговия креват и щом дочуваше, че стене или че се хвърля неспокойно върху леглото веднага ставаше, оправяше възглавниците и му даваше лекарството или разхладително питие. При това, тя вършеше всичко това с такива нежни, сърдечни думи, че татко Карлет не можеше да се съмнява повече в обичта на детето. Той беше толкова щастлив и доволен, че почти не се сещаше за болестта си, която му донесе заедно със състраданието и толкова радости. Занимаваше го само мисълта, че Ели може да се преумори и че ще й липсват пари.

— Госпожа Петерс — каза той като остана веднъж насаме със старата хазяйка, — погрижете се добре за детето и му давайте достатъчно да яде. Когато оздравея и започна да работя, аз ще ви заплатя всичко.

Госпожа Петерс успокои стареца и го увери, че има още доста пари. Това бе истина, но тези пари не бе ги спечелил татко Карлет. Малкото спестени пари, които имаше, не траяха дълго. Много дни бяха изминали, докато старецът закрепна.

Един ден той стана от леглото и, подпирайки се на рамото на Ели, отиде в стаята на госпожа Петерс. Хазайката беше приготвила хубав обяд, и те весело отпразнуваха оздравяването му. Но кой уреди този малък празник, кой купуваше скъпите лекарства и здравата храна на стареца? Това беше Ели. Госпожа Терасон донасяше на усърдната работничка кукли и парцалчета. Докато бдеше до леглото на болния, ръцете на Ели не стояха без работа. Дори госпожа Петерс се убеди сега, че Ели се е научила при „важните хора“ на много полезни неща.

Госпожа Робер също не забравяше стария си приятел и често идваше да го види докато беше болен. По молба на Ели тя донасяше всеки път много хубави малки перца, които запазваше за любимото си момиче, когато скубеше кокошките, петлите или други птици. За Ели тези шарени перца имаха голяма стойност, тя ги употребяваше за украшение на куклите и ги продаваше след това много скъпо.

Колко се радваше момичето да може един ден да разкаже на милия си баща как тя печелеше и се грижеше за него, докато беше болен.

— Виждаш, мили татко — каза тя, когато го прегръщаше, — сега можеш да си почиваш вече, аз съм доста голяма и мога да печеля за нас двамата.

Татко Карлет наистина не беше съгласен да стои без работа, но той беше щастлив при мисълта, че неговото любимо дете без него няма да се изгуби в борбата с живота. Докато беше болен и лежеше в леглото си, старецът често пъти неспокойно се замисляше върху бъдещето на момичето. Сега, обаче, нямаше защо да се плаши. Той се възхищаваше от трудолюбието и сръчността на своето дете. Щом закрепна, той също не искаше да стои без работа. Като изрязваше дълги години своите мелнички, той бе станал много сръчен и можеше да приготвя и други книжни предмети. Сега се зае да изработва от тънка мукава различни хубави играчки: креватчета, столчета, пейки, маси и други неща за куклени къщички. Госпожа Робер занесе в своето село някои от тези неща за продан. Децата се възхищаваха от тях, а понеже бяха много евтини, те се продаваха по-бързо и повече, отколкото най-хубавите мебели от розово дърво.

Скоро след това татко Карлет съвсем се поправи и можеше отново да разнася своите мелнички. Ели често ходеше с него и двамата весело обикаляха из улиците. Сега той виждаше, че го чака спокойно бъдеще, а Ели чувстваше със задоволство, че е поправила според силата си своята грешка, и че татко Карлет й е простил.

Спокойно течеше техния живот. Дните минаваха. Ели порасна и стана хубаво момиче. Съвестно и прилежно изпълняваше тя своя дълг. Но колкото повече растеше, толкова по-често започна да я навестява една мисъл, която я мъчеше още от дете. Все по-често сравняваше своя живот с живота на другите деца и си мислеше с тъга колко е самотна. Докато другите деца растяха под грижите на любяща майка, тя едва помнеше родителите си, дори не знаеше къде е техният гроб.

И този път й помогна госпожа Терасон. Тя разбра, че най-доброто средство да освободи сърцето на момичето от тъгата, която го притиска, ще бъде да му възложи задача, за изпълнението на която ще се изискват всичките му сили. Такава задача за Ели лесно се намери. Трябваше само да покаже на момичето, че тази нежност и милувки, от които е лишена, вместо да ги изисква за себе си, може да ги даде другиму също тъй самотен като нея. И госпожа Терасон лесно убеди момичето, че татко Карлет остарява и има нужда от повече обич и повече грижи. Госпожа Терасон я убеди, че неин дълг е да се грижи за него, да го пази и да му показва винаги, че го обича. Добре дошли бяха тези думи за Ели. Нищо не доставя по-голямо удоволствие на слабите от съзнанието, че те стават подкрепа за другите. Ели се отдаде с истинско въодушевление на своята задача и се мислеше за възрастно момиче. Тя се грижеше за стария си баща като за малко безпомощно дете. Тя беше прилежна както винаги, работеше за него и така му отплащаше за всички негови грижи и обич, които той й бе дал през тези години.

Колко голяма беше наградата за нейните усилия! Татко Карлет не намираше думи да изкаже възхищението си, и дори госпожа Петерс не се скъпеше сега да хвали момичето.

— Е, и за попа не готвят по-добре — каза с доволна усмивка старата хазяйка, като опита хубавата супа, която един ден сготви момичето.

А когато тя закърпи чорапите и бельото на татко Карлет, тогава госпожа Петерс видя несъмнената полза, която бе донесло на Ели възпитанието, получено у госпожа Терасон.

Но не само тези работи, необходими за домакинството, беше научила девойката. Тя знаеше и много други неща. Знаеше добре да пише, да чете и да смята, и освен това имаше рядката дарба никога да не скучае, а да си намира по всяко време работа.

И не беше чудно, че госпожа Петерс обикна момичето като свое дете. Няколко години, до последните си дни бе обградена от обичта и грижите на Ели. Тя беше вече шестнадесетгодишна, когато от обич госпожа Петерс я направи своя наследница. Колко много се радваше татко Карлет заради Ели. Той никога не можеше да мечтае, че детето, което бе намерил случайно на улицата, ще стане владетелка, макар само на половин етаж от голямата къща.