Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vater Carlets Pflegekind, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

V. Ели се събужда

Когато татко Карлет се събуди, тъкмо беше се зазорило. Учуден от необикновено твърдото си легло, той се изправи и погледна объркан наоколо. Погледът му падна върху Ели и веднага си спомни какво се беше случило миналата вечер.

— Горкото агънце! Колко беше уморено вчера — помисли си той със състрадание, и като се прозяваше, протегна дългите си ръце. — Как съм се вдървил! Костите ме болят. Отвикнал съм вече да спя на земята. Но затова пък на малкото момиченце е добре. То още спи, но като се събуди, ще бъде гладно.

Татко Карлет взе едничкото си глинено гърне, нахлупи си шапката и тихо напусна стаята, като затвори вратата след себе си.

Хората на улицата го поглеждаха учудено.

— Я гледай — казваха си те, — татко Карлет е излязъл без палто. Какво ли му се е случило?

И наистина, никой не беше виждал татко Карлет без дългото му палто и затова се чудеха защо е тръгнал така. Никой не знаеше, че с палтото сега е завито малкото спящо момиченце.

Едва татко Карлет напусна стаята, и Ели се събуди. Тя отвори очи, но уморена отново ги затвори. Най-после се повдигна и погледна учудено наоколо. Напразно се мъчеше да се сети къде се намира. Всичко, което беше станало предната вечер, беше изчезнало от паметта й. Ели стана от леглото и се отправи към вратата. Опита се да я отвори, но не можа.

— Аз съм затворена! — извика тя с ужас и побърза към прозореца, но и него не можа да отвори: ключалката беше високо и Ели не можеше да я стигне.

Тогава тя изтри мътното стъкло, за да види поне къде се намира.

— Колко съм нависоко! — извика тя тъжно, като видя през стъклото само покривите на съседните къщи. — Оттук никога не мога да се измъкна, но трябва да се опитам, за да не падна в ръцете на тези лоши хора…

Докато Ели разсъждаваше така, слънцето се издигна и скоро блесна през стъклата на високия прозорец. Един лъч падна върху малката мелничка, която все още лежеше до камината. Ели погледна пъстрата играчка. Никога тя не бе имала такава играчка, защото нейната бедна майка едва изкарваше само за прехраната им, а за играчки пари не стигаха.

Ели се зарадва, взе мелничката и вече се канеше да духне, за да се завъртят крилцата, когато изведнъж дочу стъпки по стълбата. Отново я обзе безграничен страх. Тя видя, че вратата се отваря, че старият Карлет влиза и помисли, че го следват онези зли хора. Като закри лице с ръцете си, отчаяно изписка и избяга в най-далечния ъгъл на стаята.