Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vater Carlets Pflegekind, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
mladenova_1978 (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2019)

Издание:

Автор: Клементине Хелм

Заглавие: Момичето на татко Карлет

Преводач: Бела Герц

Година на превод: 1942

Език, от който е преведено: немски (не е указано)

Издание: второ

Издател: Веда Словена

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: немска (не е указано)

Печатница: Полиграфия — Пловдив

Редактор: Венцеслав Бъчваров

Художник: Николай Бъчваров

Художник на илюстрациите: А. М.

ISBN: 954-544-008-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9842

История

  1. — Добавяне

XIII. Преместване

Като влезе в стаята, уморена от изкачването по стръмната стълба, госпожа Робер потърси стол да седне. Но тя не можа да съгледа нищо, освен пъна. Поклати учудено глава и седна върху него. Задъхана, тя си изтриваше с кърпа челото, а в това време татко Карлет й разказваше за грижите си.

Отначало тя мълчеше и само кимаше с глава, за да му покаже, че е съгласна с него. Най-после каза замислено:

— Имате пълно право. Тук не е добре. Стаята може да се изчисти и нареди, но това не е достатъчно. Трябва да се махнете от тези съседи. Трябва да се преместите в друга къща. Знам едно малко хубаво жилище. Мисля, че старата госпожа Петерс ще ви я даде на износна цена. Ще поговоря с нея и като дойда пак на пазаря, ще ви кажа дали е съгласна. Сега ще вървя. Да, как щях да забравя! Ето перата, които бях обещала на детето. Аз ги събрах от няколко познати на пазаря. Ето тук има пръчки и кълбо конци. Тя нали иска да печели, трябва да й се помогне отначало. Нали, моето малко момиче? Ами няма ли да бъде по-добре да попитам още сега за жилището? — каза тя като помисли малко. — Още не е късно и бих могла да свърша тази работа преди да тръгна за вкъщи. Ако госпожа Петерс е съгласна, ще се върна след един час.

С тези думи госпожа Роберт бързо излезе, като остави татко Карлет с неговите мисли.

Какви промени настъпиха внезапно в неговия живот! Досега нищо не му липсваше и той нищо не искаше. Бе лишен от много неща, но при все това бе винаги весел и доволен. А сега, след онази нощ, когато даде подслон на това дете, колко много се промени живота му! Зает с тези мисли, той седеше почти неподвижно до камината и безсъзнателно изпълняваше всички желания и молби, с които го отрупваше детето. Ели беше много весела. Тя правеше малки метли, с които искаше да печели пари и постоянно идваше при стареца.

— Татко Карлет, моля ти се, завържи ми тези пера на пръчката… Ето, сега и тази метла е готова! Като отидем пак в града ще ги продавам. Ще викам: „Купете си метла от пера! Купете си! Ето, иде малката продавачка на метли!“.

Карлет завърза перата с конец, закрепи ги здраво върху пръчката и пак мълком загледа пред себе си, докато детето го помоли отново да връзва. Когато госпожа Робер се върна, върху масата вече имаше цяла дузина готови метли.

— Ти си прилежно момиче — каза селянката. После се обърна към стареца. — С тях тя ще спечели много пари. Аз говорих за жилището с госпожа Петерс, тя охотно ще ви даде една по-голяма и една малка стая. Ще се грижи също за детето. Един старец не може сам да гледа толкова малко дете. Ако искате, тя ще готви за вас и за малката. Ели не се е хранила добре досега. Това личи. Ако искате да бъде здрава и да порасне, не може да живеете така. Трябва да вървя, че става късно. Но утре ще дойда с колата и ще ви помогна да се пренесете. Ще донеса и някои други неща. Дотогава нищо не купувайте. А сега бъдете здрави. Довиждане!

Два дена след това малката кола на госпожа Робер спря пред вратата на татко Карлет, за да вземе малкото покъщнина, която имаше. След четвърт час всичко беше натоварено на колата! И възглавницата, и масата, и пъна, и стола, и всички съдове. Само сламеника решиха да оставят. Госпожа Робер каза, че е много стар и вече негоден. Не струва да се носи в новото жилище. Старецът се покори и го продаде за няколко гроша. Загрижен, той се тревожеше къде ще спи през нощта малкото момиче. Детето, обаче, не мислеше за това. То беше седнало отпред на тясната капра, до госпожа Робер, която сама караше коня. Ели пееше и се радваше, че се вози в такава малка, хубава кола.

Госпожа Петерс живееше на една малка уличка, близо до реката. Половин етаж от една тясна и висока къща беше неин. Тя живееше доста добре, като даваше под наем и четирите си стаи, а освен това печелеше като плетеше за продан различни неща. Госпожа Петерс беше вдовица от много години и нямаше никого на света. Тя живееше сама, без деца, без роднини. На наемателите си винаги се стараеше да услужи с нещо, като се надяваше, че и те ще й отвърнат с добро, ако стане нужда.

Тя беше дребна слаба женица. Лицето й бе приветливо, обкръжено от гъсти снежнобели коси, а веселите й сиви очи се засенчваха от големи очила. Тя седеше по цял ден в своето кресло до прозореца, цял увит в бръшлян и латинка. До нея бе работната й масичка, върху която се търкаляха кълбета, прежда, чорапи и една голяма книга. До креслото й на едно ниско столче спеше котката. Тя беше добре възпитана и можеше да гледа равнодушно как се търкалят весело кълбетата на пода. Не беше и лакома — лежеше спокойно до суджуците, без да посяга към тях.

Днес госпожа Петерс както винаги седеше до прозореца, когато някой потропа. Тя стана и отвори вратата. Влязоха госпожа Робер, татко Карлет и Ели. Жените размениха няколко думи помежду си, след това хазайката взе един ключ от кошницата си и каза на стареца:

— Вие може да вземете стаята на Нани, тя е свободна сега. — И добави със съжаление: — Горката Нани, тя живя там дванадесет години и сигурно не би излязла от стаята си, ако не бе умряла. Тя ми остави мебелите си. Няма къде да ги сложа и затова ще съм много доволна, ако позволите да ги оставя във вашата стая. Аз ще се грижа, разбира се, за тях и ще нареждам стаята.

След това хазайката отвори една врата, и татко Карлет с учудване се огледа. Стори му се, че стаята е наредена твърде разкошно. Но това беше една проста, хубаво боядисана стая, не много голяма, но извънредно чиста. На стените й бяха окачени малки картини, на камината имаше нашарени с разни шарки чаши и чинии, всичко това заедно с покривката и кревата, изпъстрена с бели и червени квадрати, и придаваше много приветлив вид. В стаята имаше един скрин, маса и три стола. Това бе цялата покъщнина. От тази стая две врати водеха за други малки стаички. Едната беше тъмна и служеше за кухня, а другата с едно малко прозорче беше светла и уютна. В нея имаше походно легло.

— Това легло е от мен за детето — каза госпожа Робер. — Аз сега го донесох. Ето тук пък има сламеник и дюшек. Моите кокошки и гъски дадоха толкова пера тази година, че ще стигнат и за Елиния дюшек. Ето вълнена завивка, тя наистина е стара, но все още топли. А чаршафи и калъфи ще ви заеме госпожа Петерс. Не може сега да водите такъв цигански живот, както по-рано. Нали разбирате, татко Карлет?

— Разбирам — отговори тъжно старецът. — Не знам само как ще мога да печеля толкова, че…

— Тъй ли, мили приятелю? — прекъсна го бързо госпожа Робер. — Но тогава по-добре ще сторите да дадете някъде детето.

Тези думи натъжиха силно татко Карлет, и той с такава скръб загледа пред себе си, че старата хазайка го съжали.

— Опитайте все пак — каза тя приветливо, — ще видим, може би ще тръгне. Момичето изглежда толкова мило и послушно. И вижте само как Мици се остави да я гали. Това е за добро. Котката не пуща при себе си лош човек. Тя има много тънък усет.

И наистина, през отворената врата се виждаше Ели, която стоеше до стола на Мици и галеше с ръка котката, като й шепнеше мили думи. Котката мъркаше и доволна се оставаше да я милват.

Жените сполучиха най-после да придумат и окуражат татко Карлет. Той даде на хазайката малкото пари, които беше спечелил от необикновената си продажба през последните дни.

Окуражен, той по-спокойно очакваше сега бъдещето и се надяваше, че неговата малка дъщеря и занапред ще му донесе толкова щастие, както през първите дни на техния задружен живот.