Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vater Carlets Pflegekind, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

VI. Приятелството започва

Да беше само погледнала добрия старец, когато влизаше в стаята, Ели сигурно не би избягала от него с такъв ужас. Той потреперваше от студ в тънкото си облекло, но лицето му светеше от радост при мисълта, че неговото момиче с удоволствие ще яде топлото мляко. Като сложи малкото гърне върху масата, татко Карлет отвори чекмеджето и извади от него паница и парче хляб.

— Ела сега, пиленце — повика я той. — Ела, моето мъничко, страхливо птиче! Татко Карлет нищо няма да ти стори. Добре ли спа през нощта? Не си ли гладна? Леля Гюнтер тъкмо беше сварила млякото, когато отидох. Който дойде най-напред, той взема хубавия дебел каймак. Ела да ядеш топла попара, мое детенце.

Ели слушаше учудено тези приветливи думи. Тя все повече се успокояваше и най-после откри лицето си и обърна глава.

Тъкмо в този момент татко Карлет извади големия нож да отреже хляб. Като видя това, Ели изпищя от страх. Тя помисли, че идва последния й час и цяла трепереща падна на колене пред стареца:

— Добри ми господарю, не ме убивай, аз нали не ти сторих нищо лошо.

Покъртен, старецът не разбра какво иска да каже с тези думи детето. Той видя само, че то се бои от него и му стана мъчно, защото всички други деца всякога го посрещаха с възторг.

— Да не те убивам? Какво искаш да кажеш с това? Ти все мислиш за онези хора, с които беше снощи и ме смяташ също за цирков артист, така ли? Аз съм татко Карлет, който продава малките мелнички, и всички деца се радват, когато ме видят. Аз те намерих снощи на улицата. Ти лежеше полумъртва пред моята врата. И тогава те донесох тук на ръце. Ти сигурно не помниш? Виждаш ли сега, че няма защо да се боиш от мен, дете?

— Другите не са ли зад вратата? — попита Ели безпокойно.

— Другите? Кои?

— Шарф и Шпрингер и…

— А, цирковите артисти ли?! О, едва сега разбирам! Не, мило мое дете, няма ги там. Аз дори не ги познавам. Ти не се бой, тук те няма да те намерят. Хайде, недей сега да плачеш, а ела да си хапнеш попарка. Отвори си устицата, така!

Като говореше така, татко Карлет наряза хляба на малки парчета, турна ги в паницата и насипа отгоре млякото. След това като духна да поизстине, мушна пълната с топло мляко лъжица в отворената уста на детето, което жадно следеше неговите движения. Последваха втора, след нея трета лъжица. Ели беше много гладна, и татко Карлет гледаше с неописуемо удоволствие как тя жадно поглъща топлото мляко. Лъжица след лъжица даваше той на детето, докато паницата се изпразни.

— Колко гладно било моето пиленце — каза той, като помилва главата на детето с голямата си ръка. — Сега ще бъдеш добро момиче и няма да се боиш, ако изляза за малко, нали? Трябва да отида пак при леля Гюнтер да я попитам няма ли за мене още малко топло мляко.

— Значи аз съм ти изяла закуската? — попита Ели поразена.

— Не — каза смеейки се татко Карлет, — като си я изяла, значи за тебе е била. Но трябва да отида да си купя нещо друго.

Очите на детето се напълниха със сълзи. То хвана коравата ръка на татко Карлет, стисна я до устните си и каза нежно:

— Много те обичам!

— Знаех, че няма дълго да се боиш от мен.

— Защото ти ми даде твоята закуска. Това още никой не е правил за мене, дори моята майка. Тя не ме оставяше да гладувам, но никога не смеех да изям една хапка повече от това, което тя ми даваше.

— Горкото дете! Твоята майка сигурно не е била богата.

— Ами ти? Богат ли си, или също беден?

Карлет учудено погледна детето. То съвсем наивно го беше запитало и все пак той се смути малко, защото сам никога не беше се замислял дали е богат, или беден.

Най-после се усмихна и, като обличаше палтото си, каза:

— Сам не зная. Аз не съм богат, защото нямам много пари, но не съм и беден, защото нищо не ми липсва.

Ели го погледна учудено. Тя никога още не бе чувала да се говори така равнодушно за пари. Нейната майка броеше всяка вечер преди лягане парите, изкарани през деня. Винаги се оплакваше, че парите са малко, а животът — скъп. Дори често при подялбата на парите тя се караше с другите артисти, защото никой не беше доволен от своя дял. Ели се чудеше на този човек, който бе тъй весел и доволен, макар че нямаше почти нищо.

Татко Карлет се усмихна на учуденото дете и каза:

— Бъди добро момиче и стой мирно докато си донеса закуската. Ще отида също до площад Бретан да видя дали цирковите артисти са още там. Не трябва да излизаш от стаята, докато те не напуснат града.