Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vater Carlets Pflegekind, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

IV. Татко Карлет възпитава

Цялата къща спеше дълбок сън, когато старецът се изкачи по стълбата. В никоя стая не се виждаше светлина. До ухото му достигаше само дишането на спящите. Всред тази тишина той стигна най-после до стаичката си на четвъртия етаж, без да може да намери убежище за Ели.

Той влезе вътре, сложи я върху сламеника, запали отново свещицата и се наведе над детето, за да го разгледа.

— Горкото детенце! — каза той със състрадание. — Как може такова малко същество да бъде изоставено? То не е грозно, никак даже! Да е на шест години? Не е възможно, децата на шест години не са толкова малки, това зная добре. Откакто продавам малките мелнички, виждам много деца всеки ден. Веднъж да дойде на себе си! Детенце! Детенце! Не отговаря, а ръцете му като лед. Да наклада огън и го стопля. Добре че имам още дърва.

Татко Карлет взе няколко дръвчета, които от три-четири години лежаха неизползвани в един ъгъл. С хартиените изрезки, остатъци от неговите малки мелнички, той ги разпали и скоро те запращяха весело в камината, сякаш се радваха, че са изпълнили своето предназначение.

След това татко Карлет пренесе малката Ели по-близо до огъня, седна върху пейката, и като я сложи на коленете си, с едрата си ръка заразтрива вкочанясалото дете.

Топлината подейства на малката Ели и след няколко минути тя дойде на себе си.

— Мамо, искам вода! — простена то.

— Горкото дете! Вода ли искаш? Почакай, детенце, сега ще ти дам водичка.

Той взе едно нащърбено гърне и го напълни с вода от една стомна. После се върна с него при Ели, вдигна я на ръце, и допря гърлото до нейните устни. Детето жадно изпи няколко глътки и широко отвори очите си. Като видя пред себе си непознатото лице на стареца с дълга сива брада, то се уплаши, дръпна се веднага назад и скочи бързо, като че ли искаше да избяга. Цялото му тяло трепереше толкова силно, че не можеше да се държи на краката си. Старецът го прегърна в ръцете си, сложи го отново върху сламеника и го милваше като малко котенце.

— Ела, мое мило дете, трябва да стоиш мирно, иначе ще се разболееш. Искаш ли още малко прясна водица? Не, не искаш? Тогава хайде да седнем при огъня и да умием главицата, че е още кървава. Ти недей да се боиш от мене, аз много обичам малките деца.

Татко Карлет се радваше много, но Ели не се помръдна от мястото си. Тя позволи на стареца да я сложи на коленете си, за да я стопли, но беше страшно бледа, със стиснати устни и широко отворени очи. Този човек, когото тя никога не бе виждала, мрачната, едва осветена от огъня таванска стая, и всичко, което я заобикаляше, се видя на малкото момиче ужасно. То беше уверено, че циркаджиите са я дали на този сивобрад старец. Сигурно Шарф го беше натоварил да направи костите й меки, или да й даде някакво лекарство, за да остане малка като джудже. Тя вече не можеше да се спаси, не можеше да се брани против никого със слабите си сили.

Безполезно беше да се противи повече. Нейното сърце силно негодуваше срещу несправедливостта, която мислеше, че й бяха сторили. Тя се изпълни с омраза против добрия татко Карлет, който толкова се грижеше да я стопли. Той сложи момиченцето върху коленете си и нежно го прегърна.

— Слушай, мило дете — каза той на Ели, — кажи как се казваш? Не искаш ли да ми кажеш? Знаеш ли кой съм аз? Аз се казвам татко Карлет. Сигурно не си чувала моето име? Това е странно. Веднага се познава, че не си от Нант, защото тук ме познават всички малки дечица. Искаш ли да ти дам една мелничка? Виж какви хубави червени крилца има. Ако духнеш от едната страна, завява северен вятър: фууу! Гледай как се върти! А от тази страна духа южен вятър: фуу! Виждаш ли сега, тя се завъртва на другата страна. Е, не ти ли се харесва?

Ели взе мелничката със своята малка ръка. Тя я погледна, опита се дори да духне пъстрите крилца, но после я пусна равнодушно върху камината, и татко Карлет едва я спаси от огъня, само защото успя бързо да я хване.

— Не щеш ли мелничната? Ти днес си много уморена. Утре ще си играеш с нея. Ще видиш колко е весело, когато върти пъстрите си крилца на слънце. А сега ела, ще ти измия челото. Нали не те боли повече? Ще спиш чудесно. Утре пак ще си доволна като малка рибка. Лека нощ сега, мое мило дете.

С тези думи татко Карлет сложи малката Ели върху сламеника, като повдигна единия му край, за да стане като възглавница. Краката й покри с пухена завивка. След това свали дългото си палто, покри грижливо детето, зави се с вълнено одеяло и легна до огъня. Ели не се помръдна повече. Уморена, тя беше затворила очи и заспа веднага.