Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vater Carlets Pflegekind, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

XVI. Кой е Господ?

Сега вече не ставаше дума Ели да ходи на училище. През цялата вечер татко Карлет обсипваше с милувки своето момиче, а на другия ден детето взе метлите си и го придружи както по-рано в града.

Той не обръщаше вече внимание на възраженията на старата госпожа Петерс, която му повтаряше постоянно, че не може да държи винаги детето далеч от хората. Всички доказателства на госпожа Петерс бяха напразни. Татко Карлет беше решил да не излага повече детето на подигравките на нейните съученички и Ели отново стана негова спътница. Тя продаваше метли и събираше парите за мелничките. Днес, обаче, тя не благодареше както винаги на купувачите с приветливи думи. Тя следваше разсеяно стареца от една улица в друга и замислено гледаше пред себе си. През ума й минаваха различни мисли. Колко безсърдечни бяха към нея децата в училището! Дали всички хора се отнасят толкова зле към онези, които нямат закрила и приятели и са самотни на света? Дали в живота е необходимо всеки да знае това, което тя вчера видя в училището? Колко добър беше към нея татко Карлет, как се застъпи и я защити с такива силни думи! Откъде той, който винаги е мълчалив, знае всички тези строги думи? И какво искаше да каже, когато викна толкова сериозно на децата: „Господ ще ви накаже за това!“.

Детето мислеше за това през целия ден и когато вечерта татко Карлет дойде при нейното легло, тя прегърна силно шията му и нежно пошепна:

— Аз много те обичам! — И след малко плахо запита: — Кажи ми, кой ще ги накаже?

— Кого, мое мило дете?

— Онези, лошите, малките момичета. Ти им каза: Господ ще ви накаже. Кой е Господ?

Смутен от този въпрос татко Карлет помълча малко и после каза бавно:

— Не мога да ти обясня това добре. Това е нашият Бог. Него познава всеки.

— Но аз не Го познавам. Дали учат за Него в училището?

— В училището?… Да, разбира се; но всеки го познава и без да е учил в училище. Аз никога не съм ходил на училище, но все пак знам, че има Бог.

— Разкажи ми за Него! Той ли ще накаже онези малки момичета? Какво ще им направи?

— Това не знам, но Той сигурно ще ги накаже, защото е добър и не обича злите. Той обича само добрите хора.

— Тогава Той сигурно много те обича — каза детето и се притисна до гърдите на стареца. — Но, кажи, къде живее нашия Бог?

— На небето, на хубавото небе, на което светят звездите. Той е сътворил целия свят, и слънцето, и звездите, и земята, и хората и всичко, което виждаме.

— Сигурно облаците винаги Го скриват? Аз още никога не съм Го виждала.

— Него никой не може да Го види, защото е далеч на небето. Но Той вижда всичко и обича добрите хора. Сега знаеш ли кой е нашият Господ?

— Да, мили татко Карлет, благодаря ти. Досега никой не ми е казвал това.

И Ели спокойно отпусна глава върху възглавницата. Ръчичките, които държаха здраво пръстите на стареца уморено се отпуснаха върху завивката, очите се затвориха, и тя заспа. Но и в съня си тя все още мислеше за Бога, който живее на небето и гледа през звездите към добрите хора.

Татко Карлет също легна, но той дълго време не можа да заспи. Въпросите на детето го бяха развълнували.

— Не мога да си спомня кога съм чул за пръв път, че има Бог — пошепна си той. — Аз си мислех, че Ели отдавна знае това. Тя сигурно още много работи не знае, но ще трябва да научи всичко, което е нужно. В училище няма да я пращам повече. Кой знае какво ще научи от тази неприветлива учителка и лошите деца. Наистина, аз съм стар човек, по книги не съм учил, но все пак през моя дълъг живот съм видял и чул много неща. За тях ще й разказвам и ще размислям върху тях, за да мога после да отговарям на нейните въпроси. Днес вечерта не можах да й обясня добре; тя сигурно не ме е разбрала. Трябва да размисля как се обясняват такива работи на децата. Колко е жалко, че толкова малко зная; досега не съм мислил за това.

Дълго време мисли така татко Карлет, докато най-после и него надви умората и той заспа.