Клементине Хелм
Момичето на татко Карлет (19)

XIX. Учебни занятия

Госпожа Терасон обсъди с мъжа си, а после и с татко Карлет, какво е необходимо да научи Ели. След това те тримата взеха важно решение. Ели, наистина, не ходеше сега на училище, но сутрин вече не излизаше и с татко Карлет. Само след обяд изтичваше до стареца и продаваше своите малки метлички. Но тя не оставаше и вкъщи при госпожа Петерс. Старата госпожа укоризнено поклащаше глава всяка сутри, когато Ели излизаше и недоволно мърмореше.

— Това не е хубаво. Всеки трябва да се събира само с равните му. Какво търси това бедно дете при знатни хора.

Госпожа Петерс беше добра и разбрана жена, но беше страхлива и недоверчива и не мислеше, че между богатите хора може да има добри и деятелни. Затова дълго се съмняваше, че Ели ще научи нещо полезно. Един ден тя се убеди, че се е заблуждавала. Веднъж, когато старата жена бе заета в кухнята, Ели взе нейното започнато ръкоделие и започна усърдно да плете. Когато госпожа Петерс след това го видя, остана много учудена. Ели беше плела толкова равно и гъсто, че не можа да познае откъде бе започнало да плете момичето.

Но къде Ели беше научила тъй добре това изкуство, което по-рано й беше толкова трудно? Всяка сутрин Ели хващаше за ръка татко Карлет и те отиваха към Града на Розите. Там тя се разделяше с него, като му викаше весело: „Довиждане, татко!“ — и тичаше към къщата на Терасон.

Ели сигурно с усмивка би поклатила русата си главица, ако някой би я попитал дали идва тук на училище. И все пак това беше така. Общуването с децата й даваше толкова знания, колкото и училището. Деца и възрастни, всички в семейството на Терасон бяха нейни учители. От малкия Пол Ели учеше азбуката. Това беше единственото, което той знаеше. Жорж и Емил я учеха да чете и смята, а от Полин се учеше да шие. Майката следеше всичко, правеше тук-таме някоя бележка и сама я учеше да плете.

Татко Карлет беше много доволен от напредъка на детето. Той се съгласи отначало с предложението на добрата жена, само защото знаеше, че Ели ще се радва много при общуването с децата. Обаче, голямата полза, която то можеше да донесе, той узна едва тогава, когато Ели тържествувайки му показа тетрадката си. Тук бяха първите сполучливи опити, които беше направила. Когато госпожа Терасон хвалеше момичето, загдето работи толкова хубаво и чисто, татко Карлет чувстваше все повече и повече, че е предал възпитанието на Ели в добри ръце и че е свалил от плещите си голяма грижа.

Всяка вечер Ели разказваше на добрия старец какво е направила през деня и татко Карлет слушаше с възхищение и гордост умното си дете. Тя декламираше басните, които беше научила и донесе вкъщи книги, от които четеше на стареца малки прости разкази. Той всеки път ги слушаше с удоволствие, колкото и често да бе ги вече чела Ели.

Госпожа Терасон също се радваше, че усилията й дават такива добри резултати. Тя си беше поставила за цел да направи от това способно дете едно добро, прилежно момиче, което в бъдеще да бъде добра подкрепа за стария си баща.

В началото Ели трябваше да учи няколко години, през които малко би могла да печели за татко Карлет. Но до сега старецът печелеше достатъчно, за да може да посрещне своите и на детето нужди. Госпожа Терасон се опитваше по всякакъв начин да намери възможности да увеличава приходите си.

С помощта на добрата госпожа Робер, татко Карлет можеше да продава не само на децата от нейното село, но и на мнозина търговци от околността на Нант, които започнаха да купуват мелничките му. Дузини след дузини татко Карлет препращаше в околните села. Той едвам смогваше да приготви толкова много мелнички, колкото искаха от него.

Когато се връщаше вечер, той предаваше на старата си честна хазяйка парите, спечелени през деня. Тя ги харчеше добросъвестно за общото домакинство и беше щастлива, че ден след ден успя да спести на стареца една малка сума. Това не беше чудно, защото с тези пари, тя освен наема, покриваше разноските за храна на своите наематели. За облеклото на детето нямаше нужда да се харчи нито сантим. Госпожа Терасон и една друга дама, нейна приятелка, която също имаше момиче колкото Ели, снабдяваха богато детето с дрехи.

Единствените разноски, които татко Карлет направи през цялата година за себе си, бяха парите, които похарчи за чифт обувки. Направи му ги един обущар в едно отдалечено предградие. Нито изящни, нито хубави, но бяха от най-здрав материал, за да траят дълго време. И макар че татко Карлет ходеше през целия ден, все пак се скъсаха едвам след година.

Само дългото палто на татко Карлет надмина тези обувки със своята трайност. Колко време го носеше, сам не би могъл да каже. Откакто се бе появил по улиците на Нант той не се разделяше с тази дреха. Тя беше стара, износена и избеляла. Но той не беше суетен. Дори и не мислеше да се разделя от старото си палто, докато е още здраво и може още да го топли.