Джоан Рос
Завръщането (56)

56.

Включи се гласова поща и записано с ведър глас съобщение, че това е домът на Флечърови, които ще върнат обаждането веднага щом е възможно, затова да остави съобщение след сигнала. Кара затвори и продължи да разглежда другите бележки. Установи, че както обикновено Мод е напълно права — всички останали бяха пожелания за бързо възстановяване. Имаше само едно автоматично съобщение от телефонната компания, в което я питаха дали не иска да си смени доставчика.

Тя тъкмо се канеше да направи проверка дали майката на Силия Върнън още живее на адреса, посочен в полицейския доклад, когато Мод отново отвори вратата.

— Тук имам един адвокат, една разревана жена и някакъв мъж, който изглежда все едно всеки момент ще опъне краката — обяви тя без много церемонии. — Надявах се да ми ги махнеш от главата.

— Абсолютно.

Заради адвоката Кара реши да остане зад бюрото си. Все пак се изправи при влизането на тримата.

— Госпожо шериф. — Среброкосият мъж протегна ръка. Беше облечен с джинси, карирана риза и туристически обувки. Все пак носеше старичко служебно куфарче. — Джеймс Брадфорд, адвокат от „Брадфорд и Янгст“, Нюпорт. Извинявам се за небрежното облекло, но клиентите ми се обадиха, докато бях на поход до водопадите Рейнбоу и нямах време да се преоблека.

— Явно е било важно — каза Кара, здрависвайки се с адвоката.

След това се обърна към мъжа и жената, които така се бяха вкопчили един в друг, все едно очакваха земята под тях да се разтвори всеки момент.

— А вашите клиенти са?

— Харлан Флечър — едва успя да изговори по-младият мъж, — а това е жена ми.

— Джанис — промълви тя и извади поредната салфетка от чантата си.

Кара отново седна.

— Е, господин Брадфорд, господин и госпожа Флечър, какво мога да направя за вас?

— Всъщност какво ние можем да направим за вас, шерифе — намеси се Брадфорд. — Моят клиент — господин Флечър — разполага с информация за стрелбата в парка.

— Не исках да стане така — избърбори Харлан. — Просто от глупост, исках и ние да участваме в празненството за героя.

— Почакай, Харлан — намеси се адвокатът. — Защо не ми позволиш да обясня…

— Изглежда клиентите ви съвсем добре могат да разкажат случилото се — прекъсна го Кара. — Първо обаче, господин Флечър, боя се, че ще трябва официално да ви прочета правата.

— Това съм го гледал по телевизията — каза Харлан. — Слушам, госпожо.

Всички в стаята дори адвокат Джеймс Брадфорд запазиха пълно мълчание, докато тя прочете правата на Флечър, който потвърди, че ги разбира.

— Така. — Кара включи диктофона. В Оушънсайд полицейското управление имаше и видеокамера, но бюджетът на Шелтър Бей не позволяваше такива екстри. Не че през последните шест месеца й беше трябвала камера. Освен днес. — Сега, като уточнихме официалната част, разкажете какво точно се случи?

— Не можехме да идем на парада или на тържеството в парка — обясни Джанис Флечър. После спря, за да си издуха носа. Пак отвори чантичката за салфетка. — Понеже момиченцето ни имаше шарка и не смеехме да я оставим сама.

— На колко години е дъщеря ви? — попита Кара.

Двамата съпрузи изглеждаха малко изненадани от на пръв поглед несвързания с темата въпрос, но съпругата все пак отговори.

— На с-с-седем.

— Моят син е на осем. Как се казва момиченцето?

— Харли. — Жената подсмръкна и погледна към съпруга си. Затвори чантата. — Понеже е четвъртата ни дъщеря…

— И повече няма да имаме — добави Харлан.

— Определено няма повече — съгласи се съпругата. После пак отвори чантичката със звучно изщракване. — И решихме, че понеже явно няма да имаме син, да я кръстим на татко й. И понеже „Харлан“ не става, решихме да е „Харли“, колкото може по-близо.

— Имах една приятелка в Калифорния, която се казваше Харли. Според мен е чудесно име.

След този успокояващ разговор, който я бяха учили, че много помага в началото на разпит, Кара каза:

— Значи сте си били у дома, когато започна зарята?

— Да, виждахме я от къщата, където живеем под наем — каза Джанис. Щрак с чантичката. — Изведохме децата на покрива, за да се в-в-вижда по-добре. — По лицето й отново се затъркаляха сълзи. — Толкова беше приятно. Бях направила даже пуканки.

— И тогава аз се увлякох — каза Харлан. Ох, божичко! Сега пък и той се разплака. Кара знаеше какво ще чуе след това. Явно беше се случило точно както двамата с Джон подозираха още от самото начало. — И стрелях във въздуха с моя двайсет втори калибър, като почнаха фойерверките. Нали разбирате, за да можем и ние да участваме в пукотевицата.

— Казвала съм ти, че не одобрявам в къща с деца да се държат оръжия — каза жена му, за първи път показвайки малко характер.

— Трябва да мога да си защитя собствеността — възпротиви се той.

— Да си защитаваш собствеността и да стреляш пред очите на дечицата ни не е едно и също — скастри го Джанис. Щрак с чантичката.

— Тук няма как да не се съглася със съпругата ви — намеси се Кара в семейния спор. — Но по този въпрос ще трябва вие сами да се разберете. Междувременно, казахте, че е двайсет и втори калибър.

— „Смит енд Уесън Америкън прайд“ — отговори той. Въпреки тежките обстоятелства в гласа му прозвуча известна гордост, че притежава такова оръжие. Кара усети, че нивото й на съчувствие към него значително спада.

— Куршумът, с който беше прострелян господин Съливън, е двайсет и втори калибър — каза тя. Вече го беше съобщила при интервюто за телевизията. — Ще ни бъде нужно оръжието ви, господин Флечър, за да направим изследвания.

— При мен е — каза адвокатът. Отвори куфарчето си и го постави на бюрото. — Не се притеснявайте. Не е зареден.

— Никога не вярвам на такива приказки — отвърна Кара и избута пистолета настрани с гумичката на молива, който взе от смешния моливник. Той беше направен от консервна кутия и щипки за пране и Трей й го беше подарил за Деня на майката.

— Така. Вижте сега как ще постъпим, господин Флечър. — Тя постави длани на бюрото и за момент се стресна от липсата на брачната халка, която беше носила толкова години. — Трябва да ви арестувам за безотговорно създаване на опасност за повече от едно лице. Което, както съм сигурна, адвокатът ви вече е обяснил, означава незаконно или безотговорно поведение, създаващо опасност за живота или здравето на други хора.

— Беше злополука — упорито повтори Харлан. Лицето му постепенно възвръщаше нормалния си цвят.

— Вярвам ви. Но макар да не съм завършила право, мога да ви кажа, че за да ви намерят виновен по това обвинение не е необходимо вредата да е била причинена умишлено. Дори не е необходимо да сте знаели дали такова поведение със сигурност може да доведе до такъв резултат. Големият въпрос е дали поведението ви е било безотговорно до степен, която да го направи действително, или много вероятно опасно за правата или безопасността на други хора. — За съжаление й се беше случвало да арестува достатъчно много хора по това обвинение и през годините Кара беше научила определенията наизуст. — Както е било във вашия случай.

Харлан Флечър замълча.

— Господин Брадфорд каза, че извършеното от Харлан може да се квалифицира като дребно хулиганство — с надежда в гласа каза Джанис Флечър.

— Това е вярно. — Тя погледна към адвоката и реши от израза на лицето му, че им е казал и другото. — Може обаче да се квалифицира и като углавно престъпление.

При което отново избликнаха сълзи в изобилие.

— Но това не зависи от мен. Междувременно, господин Флечър, ще трябва да ви оставя в килията засега.

— Ще ме заключите в килията? — Лицето на Харлан отново побеля като платно.

— Вече говорихме за това — напомни му адвокатът. — Шерифът ще сезира окръжния прокурор, който ще вземе решение дали да предяви обвинение.

— В това може да сте почти сигурни — каза Кара. — След това ще ви се даде дата за явяване в съда. Като се има предвид, че в Шелтър Бей е доста спокойно и няма натрупани дела, най-вероятно ще бъде още утре сутрин. На заседанието съдията ще ви изслуша и или ще определи гаранция…

— Колко пари? — попита веднага Джанис. — Загубих си работата преди шест месеца, миех чинии в „Рибената къща“. „Фърст коустъл“ предяви ипотеката и ни взе къщата. Едва плащаме наема в момента, защото строителството се срина и Харлан няма редовна работа и…

— Госпожо Флечър! — Брадфорд се опита да възпре съпругата на клиента си.

— Няма нищо — каза Кара. — Разбирам, че в момента е трудно. От колко време живеете в Шелтър Бей?

— Преместихме се от Тиламук преди девет години — обясни Харлан. — И двамата имахме постоянна работа допреди една година.

— Както казах, не мога да се произнасям вместо съда, но предполагам, че съдията няма да намери риск от укриване и сигурно ще ви пусне с декларация за явяване.

— Значи няма да трябва да плащаме?

Кара се зачуди доколко Брадфорд е успял да обясни на клиентите си каквото и да било.

— Дойдохме направо тук — отговори той на неизречения й въпрос. — Макар че поисках повече време, за да се подготвим за този разговор, Флечърови бяха много разстроени. Така че нямахме време за всички подробности.

— Така, ето как стоят нещата — започна тя, като си мислеше дали да не поиска процент от хонорара на адвоката, след като му вършеше работата. — Определя се някаква сума за гаранция. Ако съдията се съгласи обаче, господин Флечър трябва само да подпише документа, в който обещава да се яви на определената от съда дата за делото.

— Разбира се, че ще се яви — обади се госпожа Флечър.

— Добре. А междувременно господин Брадфорд ще се заеме с попълване на документацията.

Ясно се виждаше, че той никак не е доволен да прекара почивния си ден в попълване на безкрайни формуляри.

Нито пък Харлан беше доволен, че ще прекара нощта зад решетките.

Но Кара си спомни Дани, потънал в локва кръв, с опасна рана на главата. Помисли за децата на Флечърови, които можеха някой ден да се прострелят сами или пък да убият свое приятелче с този пистолет.

Кара беше пораснала на място, където почти всички мъже бяха ловци, и нямаше нищо против правото да се носи оръжие. Но в някакви граници. Като полицай беше видяла обратната страна на ситуацията, в която престъпниците са по-добре въоръжени от силите на реда.

Но докато хлипащата госпожа Флечър си тръгваше от кабинета й заедно с адвоката, Кара реши, че ако един ден й се падне тя да управлява света, щеше да разпореди всички да защитават собствеността си по старомодния начин. С юмруци, тояги и камъни.