Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шелтър Бей (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Homecoming, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2015)
Корекция
varnam (2016)
Форматиране
in82qh (2016)

Издание:

Автор: Джоан Рос

Заглавие: Завръщането

Преводач: Валентина Рашева-Джейкъбс

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Санома Блясък

Година на издаване: 2013

Редактор: Мая Жилиева

ISBN: 978-954-041-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1946

История

  1. — Добавяне

50.

Колкото и да желаеше Кара, колкото и да беше сигурен, че и тя го желае, Сакс все пак се притесняваше да не я нарани. Не емоционално. По никакъв начин не би допуснал това. Но физически.

— Може би да го отложим, а? — предложи той, докато двамата закачаха мокрите си дъждобрани до входната врата.

Тя театрално сложи длан на устните си.

— Какво, вече не ме искаш?

— Изобщо не. Обаче последните дни ти се събра много. Вчера едва не те пребиха до смърт.

Вместо да се натъжи, тя ядосано се намръщи при спомена.

— Не се дадох лесно.

— Знам, че е така. Но си насинена…

— Тогава ще се къпем на тъмно. Или пък ще запалим свещ. За да не гледаш синините.

— Изобщо нямах предвид това, дявол да го вземе! Онова, което се опитвам да кажа, но явно не успявам, е, че колкото и да те желая, си мисля дали не е по-добре за момента да практикувам малко въздържание.

— Въздържание. — Тя наклони глава на една страна. Хубаво го огледа.

— Засега. Докато съвсем оздравееш. — Можеше да го направи, сам се уверяваше Сакс. Все някак ще може да изчака още малко. Разбира се, може и да се побърка, но и на това беше готов. Заради нея.

— Недей да ми се сърдиш, Сакс, обаче е малко късничко да ставаш скаут.

Смехът му прозвуча също толкова нервно, колкото и се чувстваше.

— Повярвай ми, сладурче, аз съм може би най-далечното нещо от скаут, което можеш да си представиш.

Тя навлажни леко устните си, чийто вкус той още усещаше по своите. Усмивката й беше едновременно глезена и упорита.

— Повярвай ми, сладурче, в момента последното, което ми трябва, е някакъв си недорасъл скаут.

— А какво тогава искаш!

Теб, искаше й се да отговори.

— Май спомена нещо за топъл душ?

— Такъв беше планът.

— Сега обаче излиза, че ще влезеш с мен под душа само ако представя бележка от доктора.

— Опитвам се да се държа като джентълмен, Кара.

— Аз и от джентълмен нямам нужда.

Той не си спомняше тя някога да е проявявала такава склонност да измъчва мъжете. Поне не нарочно. Явно обаче през годините беше научила разни номера, понеже сега с физиономия на сърдито момиченце разсеяно гризеше кожичка на нокътя си, като същевременно му хвърли един бавен, определено изпепеляващ поглед от косата чак до съвсем мокрите кецове.

— Нали си чувал, че най-много домашни злополуки стават точно в банята? — попита тя с меден гласец.

— Чувал съм — отвърна той, при което тя се повдигна на пръсти и леко го целуна. После се отдръпна.

— Тоест банята е най-опасното място в къщата.

— И какво значи това?

— Значи, че ако наистина си решил да се грижиш за мен, може би не трябва да ме оставяш да се къпя сама. Ами ако ми прилошее или припадна, или нещо такова? — Това дявол момиче открито му се смееше. С очи. И с уста.

Накрая реши, че да се опитва да разбере какво точно става в главата на една жена е като да се захване да разнищи всички тайни на Вселената. Затова без повече думи — и като внимаваше да не притиска много ребрата й — той я грабна на ръце и я понесе по коридора.

— И двамата сме много облечени — оплака се тя, когато той посегна към кранчето и пусна водата.

— Ей сега ще се погрижа.

Той остави презерватива, който носеше в джоба на джинсите си за всеки случай върху купчината сгънати хавлии на шкафа. След това се захвана да разкопчава бялата памучна блуза, която беше й донесъл вместо тениска, като си помисли, че нея по-лесно ще облича. И сигурно беше по-лесна за обличане. Обаче докато се бореше да я откопчае, а пръстите му изведнъж решиха да не го слушат, той реши, че е дяволски трудна за събличане.

Накрая все пак двамата застанаха заедно под потока гореща вода.

— Трябваше да те попитам — каза тя, докато той сапунисваше гладкото й тяло и се опитваше да сдържи надигналия се отново гняв, когато дланите му минаха по огромната синина на бедрото й. — Какво стана с Гарднър?

— Нека да говорим за него по-късно. — Той разстла пяна върху гърдите й, усещайки под пръстите си как сърцето й започва да бие по-бързо.

— По-късно — съгласи се тя и изстена тихо, когато другата му ръка леко се плъзна между краката й. — Много, много по-късно.

Колкото и да я искаше, колкото и болезнено да я желаеше, Сакс отново се поколеба. Изглеждаше му толкова наранена. Толкова крехка.

— Кажи ми, ако те заболи — нареди той.

— Ти никога не можеш да ми причиниш болка.

Явно решила да вземе нещата в свои ръце, Кара хвана лицето му между дланите си и го придърпа към гърдите си.

Вече неспособен да се съпротивлява, той пое розовото връхче на гърдата й между зъбите си, при което тя сладостно изстена. След като направи същото и с другата гърда, той продължи нататък, покривайки с целувки корема й включително тесните бели ивички, които показваха, че точно тук е носила сина си цели девет месеца.

От безсилния й опит да протестира той разбра, че Кара сигурно се притеснява за стриите, но пък беше сигурен, че никога няма да съжалява как се е сдобила с тях.

За Сакс те бяха, както и всичко друго у нея, абсолютно съвършени.

Той продължи нататък — към вътрешността на бедрата, меката свивка на коленете, глезените, после отново нагоре.

Този път мускулите на корема й се свиха, когато езикът му премина отново върху тях, от което той разбра, че е не по-малко възбудена от него.

— Сакс… — Точно както във вчерашната му фантазия по нея се стичаше вода. И по него. Ръцете й пресегнаха в пространството между двамата, търсейки го… Дъхът му спря от възбуда. — Моля те.

— Още не. — Ако тя го докоснеше, наистина го докоснеше там, щеше да свърши на момента.

Тялото й се изви в дъга, когато устата му откри местенцето. Тя стисна раменете му, но преди да успее да се съвземе от първия бърз тласък на оргазма, той плъзна език навътре, при което тя извика от изненада и удоволствие.

Преди съвсем да се отпусне в ръцете му, той успя да я прихване, за да не падне, загубила напълно сили.

— Господи, колко си хубава — тихо каза той.

Грабна пакетчето, отвори го с едно движение и се надяваше тя да не забележи как треперят ръцете му, докато слага презерватива. След това устните му отново намериха нейните и той я целуна дълбоко.

Опитвайки се да държи под контрол бясната възбуда, която го разкъсваше, той я повдигна и влезе в нея — гореща, гладка плът в гореща, гладка плът.

Тя започна да се движи в бесния ритъм, който той наложи, докато въздухът около тях се превръщаше в плътна мъгла, скривайки това перфектно сливане.

Още не.

Едва когато тялото й отново потрепери, едва когато тя се стегна конвулсивно около него, Сакс си позволи да свърши.