Метаданни
Данни
- Серия
- Шелтър Бей (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Homecoming, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Валентина Рашева, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 36 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джоан Рос
Заглавие: Завръщането
Преводач: Валентина Рашева-Джейкъбс
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Санома Блясък
Година на издаване: 2013
Редактор: Мая Жилиева
ISBN: 978-954-041-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1946
История
- — Добавяне
39.
Фейт и Джон се бяха върнали в хотелската стая. Макар че отокът в мозъка на Дани беше започнал да спада, тя в никакъв случай нямаше да рискува да го върне в Шелтър Бей в това несигурно състояние. Но все пак пациентът беше достатъчно добре, за да може Фейт да си почине и да се опита да се възстанови психически след кошмара, който беше преживяла, слушайки по телефона как някакъв изверг пребива дъщеря й.
— Дявол да го вземе — каза Джон и се хвърли по лице на мекия диван в хотелския хол. — Страхотни два дни преживяхме, няма що!
— Наистина страхотни. — Тя потъна в меката тапицерия до него. — Поне Даниел прескочи трапа.
— И Кара е добре.
— Тя винаги е била невероятно силна. Звучи добре, като се има предвид какъв кошмар е преживяла. — Фейт прокара ръце през косата си и с ужас забеляза, че те все още треперят. Винаги се беше гордяла със стабилните си ръце. В нейната работа това беше просто задължително. — Горда съм с всичко, което тя постигна — кариерата, каква чудесна майка е, но има моменти, когато наистина ми се иска да си беше избрала друго поприще. Самата мисъл, че детето ми става жертва на такова нападение вече неведнъж, а два пъти, е отвратителна.
— Наистина е неприятно, но тя не се предава.
— Кара е само на двайсет и осем. Прекалено млада е за такива отговорности.
— На години може да е млада. Но не забравяй, че тя почти порасна в шерифската служба. И не само че сама се бореше с живота, докато Джаред беше на мисии, но успя да завърши полицейската академия и е работила няколко години в полицията в големия град. Много е добра в работата си, Фейт. След време сигурно по нищо няма да отстъпва на Бен. А и при население под хиляда души няма защо да се притесняваш от истинска престъпност.
— С баща й настоявахме да се върне у дома след Калифорния, смятахме, че тук ще е в безопасност. — Фейт усети как сълзите напират под клепачите й и решително премигна, за да не им позволи да потекат. — А сега виж какво стана.
— Обещавам ти, миличка, че това няма да приключи като злополуката с Бен. Ще хванем гадината, която й причини това. И той ще си плати.
Фейт никога не плачеше, защото още като малка родителите й я бяха възпитали, че да показваш чувствата си пред друга хора е проява на слабост. По-късно, когато учеше медицина, тя се беше научила да контролира емоциите си, защото те можеха да попречат на работата й. А и какво би било за родителите на седемгодишното дете, чийто мозък тя ще оперира след половин час, да знаят, че и тя понякога се притеснява преди операция също колкото и те?
Всички, които бяха работили с Фейт, нейните пациенти и роднините им, та дори и личните й приятели, винаги я описваха като олицетворение на хладнокръвието. „Безупречна, дори под огромно напрежение“ беше написал един от обучаващите лекари в оценката й след приключване на стажа.
Освен това тя знаеше, че има хора, които я обвиняват, че е била твърде неемоционална през месеците след смъртта на съпруга си. Макар да се правеше, че не им обръща внимание, тя дори беше чувала зад гърба й да се шепне, че жена, която толкова малко показва мъката си, като нищо може да е замесена в смъртта му, уж представена за злополука.
Тъй като знаеше истината — сърцето й едва не се пръсна от болка, когато Джон беше дошъл в болницата, за да й каже за смъртта на Бен, Фейт беше успяла да не обръща внимание на тези обвинения.
Но дори наблюдавайки себе си сякаш през очите на другите, представяйки си как са я възприемали околните, тя ясно съзнаваше, че поведението й е изглеждало необичайно безчувствено. Но в действителност първата й реакция на вестта за Бен беше пълен ступор. Как е възможно този силен, местен, чудесен човек, с когото се беше надявала да прекара целия си живот, да й бъде отнет само за части от секундата — колкото е нужно, за да стигне до тялото му изстреляният от оръжието куршум?
Разбира се, тя беше и маниак на тема пълен контрол върху ситуацията, както може и да се очаква от всеки хирург и особено хирург, който прави мозъчни операции.
По-късно, когато тези потискани емоции се опитваха да намерят излаз, тя направи същото, което беше правила цял живот — затегна болтовете на капака още по-силно.
Сега обаче изтощена физически и емоционално изцедена, тя се чувстваше като натрошено на паяжина витринно стъкло, готово всеки момент да се разпадне.
— Извинявай. — Ужасена, че сълзите започнаха да преливат от очите й и да се стичат по лицето, тя припряно се опита да ги изтрие с опакото на дланта си. — Имам чувството, че не мога да издържа повече.
— В това няма нищо лошо. — Джон я прегърна с едрата си ръка и я притегли към себе си. Това я накара да се чувства дребна и много уязвима. Но в безопасност. — През двете години, когато Глори се бореше с рака, имаше моменти, когато отивах с колата до ръба на скалата и ревях като малко дете. Доста ти се събра през последните месеци, Фейт. Според мен имаш право поне веднъж в живота си да се отпуснеш.
И тя точно това направи — зарови лице в гърдите му и остави сълзите, които беше задържала толкова дълго, да потекат.