Джоан Рос
Завръщането (46)

46.

Когато вчера се беше отбил през къщата, за да вземе дрехи за Кара и сина й, тъй като бързаше да прибере Трей от училище и да се върне при нея, Сакс не беше имал време да огледа спалнята й.

Днес обаче, като си каза, че минута-две нямат голямо значение, той си позволи да поразгледа всичко. В контраст със строгия професионален имидж, който Кара показваше на околния свят, стаята й беше кокетна и женствена и миришеше на цветя. От онези стаи, в които един мъж се чувства удобно само ако специално са го поканили.

Джаред го бяха поканили, каза си наум Сакс.

После се зачуди как може да падне толкова ниско, че да ревнува от мъртвия си приятел.

Две дебели бели свещи и нисък съд със сухи листа от роза бяха подредени на скрина между снимки на приятели и роднини.

Разбира се, имаше снимки на Джаред, който изглеждаше като герой от рекламен плакат с бляскавата си синя униформа на морски пехотинец. До нея друга снимка на усмихнатата Кара, прегърнала едва проходилия Трей, докато гордият татко стои зад тях на фона на доста кичозен фототапет, изобразяващ есенна гора.

Имаше и поизбеляла полароидна снимка, на която се виждаше цялата компания — Коул и Кели, Джаред и Кара, самият той с някаква хубава блондинка, чието име даже не можеше да си спомни, и ДжейТи, който като най-малкия винаги успяваше да се натресе на по-големите — всичките засмени около лагерния огън на брега.

Сакс не можеше да си спомни кой е направил снимката. Нито пък си спомняше конкретния ден. Защото те бяха толкова много. И всички до един бяха ненакърнимо идеални преди толкова години, когато героите на снимката бяха млади и наивно оптимистични за всичко, а широкият бял свят само чакаше да го превземат… Когато неочаквани бременности, разбити сърца, войни и даже преждевременната смърт на някой от тях бяха напълно немислими.

— Славни дни — тихо си каза той, замислено прокарвайки показалец по снимката.

След това си припомни, че не е дошъл тук да разсъждава за миналото, и отвори килера, където намери кутията на същото място, което тя му беше обяснила — на горната полица вляво, до купчина кутии за обувки.

Докато изнасяше кутията към колата, в главата му се завъртя нещо, което Кара беше споменала, че Кейти обяснила… Мисълта просто се въртеше в периферията на съзнанието му. Но не можеше да го достигне.

Пътувайки с колата към брега, Сакс се насили да си спомни. Понеже години наред беше работил като съгледвач на снайперист, а после и като снайперист, той се беше научил да вярва на инстинкта си. А в момента всичките инстинкти му казваха, че тази убягваща мисъл е вероятно разковничето, с което ще разплетат смъртта на Бен Бланшар.