Джоан Рос
Завръщането (33)

33.

Кара, разбира се, беше учила ръкопашен бой и различни бойни изкуства, което трябваше да й даде предимство. Но мозъкът й беше зает с други неща, а и със сигурност не беше подготвена да я нападнат в собствената й къща.

— Аз съм ченге, идиот такъв! — изкрещя тя и посегна към очите му, които бяха единствената видима част от лицето. Всичко останало беше покрито от някаква черна маска като на нинджа от видеоигрите на сина й. Макар че в съзнанието й се върна преживяното от нападението в Калифорния и макар да не улучи очите му, защото той извърна глава, тя продължи да го удря силно с юмруци, където свари — по лицето, раменете, гърдите.

Бий се! Тъй като бягството очевидно не беше вариант в момента, даже и да искаше да избяга, обучението, инстинктът, желанието да оцелее се сляха в един огромен прилив на адреналин. Но нападателят беше по-едър. По-силен. Докато се въргаляха по пода на кухнята, вплели ръце и крака, тя усети като взрив в мозъка силния удар на юмрука по челюстта й, при което тилът й се удари в ръба на шкафа.

Още един удар този път в ребрата й изкара въздуха. Но това не й попречи да го ритне здраво. Успя да го улучи в слабините, но макар да изрева от болка, това не го извади от строя, както обикновено става по филмите.

Трей!

Докато се бореше за живота си, а потта се стичаше в очите й и замъгляваше погледа й, името на сина й звучеше в главата й като мантра, за да не изпусне най-важната цел.

Да остане жива. Нямаше да позволи на този кретен да направи сина й сирак.

Трей!

Поне, за разлика от случая в Калифорния нападателят нямаше как да се добере до пистолета й, защото тя го държеше заключен в сейфа, в багажника на служебната кола. Винаги го слагаше там, преди да влезе у дома, за да няма синът й досег до него.

А ако нападателят имаше оръжие, досега щеше да го е използвал.

Логиката сочеше, че не е въоръжен.

Слава богу, имаше и още нещо, което беше в нейна полза, мина й през ум, докато се опитваше да го надвие. Може да беше по-силен и по-тежък от нея с поне двайсет килограма, но не беше в толкова добра форма. Вече дишаше тежко и явно въздухът не му достигаше.

Трей!

Възползвайки се от слабостта му, разчитайки на онова, което я бяха научили в полицейската академия, тя заби здрав юмрук в трахеята му. Едва поемайки си дъх, той се изправи на крака. Хванал се за гърба на стола, той все пак успя да я ритне в главата, преди да излезе с трополене от кухнята към гаража.

Телефонът й се беше плъзнал под масата. Стенейки и усещайки металния вкус на кръвта в устата си, Кара запълзя към него. Тъкмо беше успяла да го достигне, когато разстроеният й стомах изхвърли всички морски деликатеси, които беше яла с Кейт Маккейд.

След това всичко потъна в тъмнина.