Джоан Рос
Завръщането (28)

28.

Кара не беше съвсем сигурна какво да очаква от Кейт Маккейд. Сладкият южняшки акцент по телефона й показа, че съпругата на бившия колега на Сакс може да е от типа на кръшните южни хубавици, обаче професионалната й кариера като полицай в отдел „Убийства“ и специален агент на ФБР някак не се връзваха с представата за бухнала тупирана коса и блестящи обеци.

Затова Кара с любопитство очакваше срещата.

Едно нещо обаче, което изобщо не очакваше, беше хубавата червенокоса жена в черна блуза без ръкави и елегантни ленени панталони да е толкова бременна, че Кара се уплаши родилните болки да не започнат всеки момент.

Кейт отказа предложението да пийне нещо.

— Напоследък и без това пишкам през пет минути — каза тя, докато бавно и трудно се настани на стола срещу бюрото на Кара. — Няма смисъл да усложняваме нещата насила.

Тя се засмя сърдечно, но и с нотка на ирония.

— Слава богу, „Екип Феникс“ има служебен самолет. Освен това, ако щеш ми вярвай, съм едва в шестия месец.

— Леле! — Изненадана, че жената срещу нея е толкова огромна, а е само в шестия месец, Кара възкликна, без първо да помисли. — Извинявай. Не исках…

— Хич не се притеснявай. — Кейт вдигна ръка, за да спре извиненията. — Знам, че приличам на слоница. Обаче нося близнаци. Като и двамата, ако се съди по гимнастическите упражнения в корема ми, ще станат или олимпийски шампиони по висок скок, или ще играят централни защитници в някой прочут футболен отбор. Това второто е по-вероятно, като се има предвид, че баща им е висок два метра и има телосложение на пехливанин.

— Ах, горката! — Кара несъзнателно сложи ръка на корема си, който се сви болезнено само при мисълта за раждане на близнаци. Да не говорим за едри близнаци.

— Именно „горката“. Вече съм информирала лекарката си, че ако за раждането не подготви всички обезболяващи, които могат да се намерят в болницата, няма да имам друг избор, освен да извадя служебния „Глок“ и да я застрелям.

— Да, не виждам друг избор — каза Кара.

— Та така. — Гостенката протегна крака, намръщи се на отеклите си глезени и каза: — Защо не ми покажеш с какво разполагаме?

— Няма как да знам дали случаите са свързани — каза Кара, като се изправи и отиде до килера.

— Инстинктът какво ти казва?

— Че имам три неразрешени случая в едно градче, където не трябва да има истинска престъпност.

— Три? — Кейт изви въпросително хубавите си вежди. — Беше споменала костите, които си намерила до къщата на Сакс. И фрагментите от куршума след вчерашния инцидент. Стават два.

— Сакс смята, че има и друг случай. — Кара извади торбичката с празната гилза, намерена близо до тялото на баща й. — Никой така и не е намерил куршума, който е убил баща ми миналата есен. Но имаме това. Не знам дали ще ти свърши някаква работа.

— Както ти казах, когато се обадих, има нова техника за извличане на пръстови отпечатъци от повърхността на куршуми и от фрагменти от бомба, след като са били изстреляни или взривени. При него се разчита на корозията по металната повърхност.

— Баща ми беше застрелян преди шест месеца.

— Няма значение. Корозията остава по металната повърхност дълго след като всичко, останало от реалния отпечатък, вече е изчезнало. А най-хубавото е, че според изследванията даже ако металът се почисти, нагрее се до хиляда градуса или даже се боядиса отгоре, отпечатъците все пак остават.

— Това не го бях чувала.

— Малко хора го знаят. Поне засега. Британците го използват повече, отколкото нашата полиция. Обаче „Екип Феникс“ обича да е напред с технологиите. Самата аз не съм специалист, но става дума за йоните на хлорида от солта в човешката пот, която създава корозионни линии, които следват пръстовия отпечатък.

— Освен ако не си професионалист, няма как да не се изпотиш, когато зареждаш пистолет — каза Кара.

— Точно така. Най-хубавото е, че когато металът се нагрее…

— Което се случва при изстрелването.

— Точно. — Кейт кимна. — Когато се изстреля, химическата реакция се ускорява и обикновено корозията се вижда още по-ясно. Единственият начин да се отстрани е да се изшлайфа най-горният слой на метала. — Тя разгледа гилзата. — Което в нашия случай не е направено. Друго в наша полза е, че различните метали корозират по различен начин. А месингът досега е показал най-добри резултати.

За късмет гилзата беше направена точно от месинг.

— Бинго! — каза Кара.

— Точно така. Човекът, заредил пистолета, с който е убит баща ти или е прострелял онзи човек в парка вчера, няма как да не е използвал палеца си, за да набута гилзата и куршума. И точно той ни трябва. Човекът, който е заредил оръжието.

— Много съм впечатлена — и обнадеждена.

Гостенката повдигна рамене.

— Това ми е работата. — Кейт обръщаше торбичката насам и натам, разглеждайки я замислено. — Ти каза, че според Сакс има връзка.

— Няма доказателства за това, но…

— Куин винаги ми е казвал, че не е работил с друг съгледвач, който може да се мери даже на малкото пръстче на Сакс Дюшет най-вече що се отнася до инстинкта му. Затова, ако бях на твое място, нямаше да отхвърлям подозренията му с лека ръка.

— Не го и правя. — Кара донесе кутията с черепа и костта.

— О, браво! — Кейт се взираше в съдържанието на кутията със същото възторжено изражение като на Кара, когато видя черепа за първи път. — Страхотно попадение!

Беше странно, че на планетата има поне още една жена, която реагира по същия начин като нея.

— Сигурно е стар.

— И на мен така ми изглежда — съгласи се Кейт. — Макар че от годините в полицията знам, че водата понякога доста бързо поврежда човешките останки. Обаче съдебномедицинският експерт, с когото работя, е наистина, ама наистина много добър. Така че да видим какво ще може да направи.

Тя затвори кутията, извади пломба от чантата си, запечата я, а след това постави подписа си и датата по същия начин, по който беше направила майката на Кара с парчетата от куршума от главата на Дани. Обработката на веществените доказателства щеше да е много важна по-нататък в съда.

— Наистина съм ти много благодарна — каза Кара. След това попита това, което беше на езика й още от пристигането на Кейт. — Сигурно съпругът ти и Сакс са много близки приятели.

— Макар че Куин не обича много да говори за онова време, от нещата, които ми е казвал, двамата са по-близки от кръвни братя. Екипите от спецчастите си вършат работата тихомълком. Което означава, че и най-приказливите сред тях за обикновените хора изглеждат като истински темерути. Обаче, когато двама мъже са винаги в авангарда и трябва да пълзят през какво ли не часове наред, при което целият им свят се събира в онова, което се вижда през мерника на снайпера, предполагам, че започват много добре буквално да си четат мислите.

— И аз така предполагам. — Кара си помисли колко добре Сакс четеше нейните мисли и се почуди дали това е умение, което „тюлените“ развиват с работата си. — Или точно обратното — момчетата, които вече притежават този талант, са по-склонни да изберат кариера в спецсилите.

— Предполагам, че по малко и от двете — отговори Кейт.

— Значи — внимателно започна Кара, която искаше да научи още за Сакс, но пък не й се щеше да звучи, сякаш любопитства (което всъщност правеше) — понеже мъжът ти се е върнал у дома жив и здрав, значи двамата не са били заедно на последната мисия на Сакс. При която Сакс са го пленили.

— Не. Слава богу, Куин вече беше напуснал военноморските сили. Но са били заедно на друга мисия в Афганистан, която също е била много тежка, и понеже Куин вече беше решил, че предпочита да пише, а не да се бие…

— Чакай малко. — Кара вдигна ръка. — Мъжът ти е Куин Маккейд? Който написа „Убийствена зона“, „В десетката“, „Американски снайперист“ и „Екипът на сенките“?

— Точно той. Явно си чувала за него.

— Купувам всичко, което напише, още от първата му книга! И току-що направих връзката… Божичко! Значи ти си Кейт от посвещенията!

— Да, аз съм.

— Ти си единствената ми среща с наистина известен човек, ако не броим един второстепенен актьор в телевизионна комедия, когото спрях веднъж за превишена скорост на магистралата.

Кейт се засмя на тези думи. После веднага стана сериозна.

— Та както ти казах, Куин вече не работеше с „тюлените“, но Сакс остана и започна като снайперист за друг екип. Няма нужда да ти казвам колко се притеснявахме, когато го заловиха.

— Представям си. Но се е справил сравнително добре с всичко преживяно. Така поне изглежда.

— Мислиш ли?

— Покойният ми съпруг беше морски пехотинец и се прибра у дома с посттравматичен синдром. С проблеми, които не виждам у Сакс.

— Може би, защото момчетата от спецсилите са наистина добри лъжци. Куин ми е казвал, че понеже не се хвърлят в бой с оръжие в ръка, както морските пехотинци, на тях им се налага да се впишат в средата си. Което изисква способността да лъжеш като циганин, ако се наложи. А сега Куин казва, че като пише романи, всъщност си изкарва хляба, като лъже. Но само защото Сакс поне външно не показва проблеми, би ми било трудно да повярвам, че наистина е така. Особено като се има предвид… — Думите заглъхнаха Кейт се намръщи. — По дяволите, не знам какво ми става напоследък. Сигурно е от бременността. Говоря прекалено много. — Въздишката надигна налетите й гърди. — Мисля, че си позволявам да говоря с теб за Сакс, защото той ми каза колко добри приятели сте двамата. И колко отдавна.

— Още от гимназията. — Кара се почуди какво ли точно е казал той на агентката от ФБР.

— Да. Точно така каза и той. — Кейт наклони глава и я погледна с един особен поглед, който Кара веднага разпозна като погледа на опитен полицай. — Естествено, можеш да ми кажеш, че това не е моя работа, но Сакс никога преди не е молил за лична услуга. Затова предполагам, че сте много близки.

— Коул, по-големият брат на Сакс, беше най-добрият приятел на мъжа ми. Когато Коул и Джаред заминаха за армията, Сакс остана да се грижи за мен.

— И това не се е променило и досега.

— Май е точно така. — Вярно беше. Поне донякъде. Но в други отношения всичко много се беше променило.

— Понеже очевидно не си сляпа, а и мисля, че след като си била омъжена, а Сакс спомена, че имаш и дете, едва ли си лесбийка, то няма как да не си забелязала какъв абсолютен сладур е той.

Кара скръсти ръце.

— Сега като разследващ полицай ли ме питаш? Или като съпругата на приятеля на Сакс?

— Всъщност те питам като жена, която яде за трима, не е хапвала нищо от закуска и отдавна чака да обядва някъде, където можем двете да се наговорим за момичешки работи като мъже и секс и романтични филми, вместо за трупове и куршуми. А ако искаш в разговора да намесим и един бивш „тюлен“, който по случайност е адски секси, аз нямам нищо против.

Не беше планирала деня си така. Но Сакс каза, че Трей ще бъде при него чак до вечеря. Майка й беше още в Портланд, а понеже днес беше уж почивния й ден, а не беше обядвала с приятелка откакто се преместиха тук, нямаше какво да й попречи да не приеме предложението на Кейт.

А и мисълта, че ще научи повече за живота на Сакс, когато не е бил в Шелтър Бей, адски много й хареса.

— Ресторантът „Морски бриз“ има маси с изглед към водата, откъдето могат да се наблюдават китовете. И правят невероятна супа от пушени скариди и рачешките кейкове.

Кейт се изправи.

— Само минавам през тоалетната и тръгваме.