Джоан Рос
Завръщането (32)

32.

— Така — каза Фейт на Джон, докато се придвижваха с наетата кола към болницата — първото, което трябва да разбереш, е, че комата не означава автоматично вегетативно състояние.

— Не ми се сърди, Фейт — каза той през стиснати зъби, — но ми се ще да не използваш такива думи за Дани.

— Много се съмнявам да ми се наложи да ги използвам. Както ти казах, той излезе от операцията в отлично състояние. Дани е млад, здрав мъж в разцвета на силите си. Макар че не ми се иска да правя прогнози, без да съм го прегледала. Тъй като ние с теб сме в по-близки отношения от лекар — пациент…

— Меко казано „по-близки“ — недоволно избъбри той. Но тя май усети в тези думи, че обичайното чувство за хумор не го беше напуснало.

— … предполагам, че става дума просто за леко възпаление на мозъка от травмата — първо от куршума, а след това и от операцията.

— Просто? На мен ми звучи адски сериозно.

— Случва се доста често. Ей сега ще ти обясня. Самата дума кома означава състояние на безсъзнание, нищо повече. Медицински погледнато, това е като сън, от който човекът не може да бъде събуден дори с външно стимулиране.

— Знам, че се опитваш да ме успокоиш, миличка, но в момента не ми става по-спокойно.

— Съжалявам. Но ти искаше да ти кажа цялата истина и аз точно това се опитвам да направя. Изобщо не е необичайно при травма на мозъка пациентът да идва в съзнание и после отново да го губи, което продължава минути, часове, та даже дни.

— Е, сега вече съвсем ме успокои.

Тя го погледна косо.

— Кажи ми захаросаната версия ли искаш да чуеш, или фактите?

Той потрепна при този остър тон.

— Фактите, госпожо — отвърна той. — Току-що осъзнах нещо.

— Какво?

— Мисля, че май се скарахме за първи път.

Тя просто не можа да се сдържи. Въпреки сериозността на ситуацията Фейт се засмя. Ето още нещо, което ги свързваше с Джон — полицаите и лекарите по традиция имат доста извратено чувство за хумор. Понякога смехът е единственото нещо, с което да се отърват от ужасните неща, на които стават свидетели.

— Ако се върнем на темата — каза тя, избягвайки засега разговор за личните им отношения, които и без това й трябваше време да обмисли добре, — искрено се съмнявам да се наложи да чакаме дни, понеже продължителността на комата обикновено е свързана със сериозността на мозъчната травма, а травмата на Даниел, както вече ти казах, е забележително минимална, като се има предвид случилото се. Някои лекари определят границата на шест часа. Загуба на съзнание за по-малко от шест часа значи просто сътресение. Дългосрочните прогнози за такива пациенти са отлични. Ако продължи повече от шест часа, вече има различни теории.

— Какви теории? — попита той, докато паркираше колата.

— Нека да стигнем дотам и тогава ще говорим — предложи тя.

Двамата тръгнаха към интензивното отделение. Пред вратата Фейт спря за момент и хвана ръката му.

— Преди да влезем, трябва да знаеш, че дори когато са в безсъзнание, хората понякога запазват сетивата си. Чуват, усещат, имат обоняние, вкус.

— Това съм го чел. А също и че слухът изчезва последен.

— Вярно е. Мозъкът е невероятно творение. Изследванията показват, че хора, които са в кома, проявяват повече дейност на мозъчните вълни, ако някой им говори или пее.

Реши да не му казва, че даже хора в клинична смърт все още чуват какво се говори около тях.

— Затова е важно да говориш на Даниел. Насърчи го да се събуди, но му приказвай с естествен тон. За разни неща като парада, зарята, за ежедневни неща.

— Щяхме да ходим за риба следващия уикенд — каза той. — С лодката на Коул Дюшет.

— Идеално. Вие пак може да отидете! А и планирането на бъдещето е хубаво нещо. Положително нещо.

Докато Джон говореше на изпадналия в безсъзнание свой племенник, Фейт нареди нова снимка със скенера, която показа точно това, което тя предполагаше — от травмата мозъчната тъкан на Дани се беше разширила, докосвайки костта.

В друг случай тя може би щеше да реши да облекчи налягането в черепа, като постави вентрикулостомичен дренаж, който да отделя церебралната течност. Ако подуването беше много силно, даже можеше да реши да отстрани част от черепната кост, за да даде на мозъка място да се разширява, като същевременно постави апаратура за постоянно следене на налягането, а след това отново да имплантира изрязаната кост, когато отокът премине.

Но тъй като при Даниел нещата не бяха толкова сериозни, Фейт реши да не прибягва до хирургическа намеса.

— Ще го оставим в интензивното, за да не се допусне ново нараняване — каза тя на Джон, който сякаш беше остарял с десет години през двата часа, откакто получиха обаждането от болницата. — Няма магическо лекарство, което моментално да подобри функционирането на мозъка му, но можем да приложим медикаменти, които променят кръвното налягане и оптимизират отвеждането на кислород до мозъчната тъкан. Това ще попречи на разширяването на отока. Освен това, фактът, че реагира при убождане и зениците му показват реакция на светлина, е добър знак.

— Значи излиза от комата?

Тя беше лекар. Научен да отделя личното от професионалното. Но детската надежда в дрезгавия му глас й причини голяма болка.

— Още е рано да се каже. — Тя не искаше, не можеше да го лъже. — Но ако си падах по хазарта, бих си заложила къщата, че Дани ще се оправи.

Малка благородна лъжа. От облекчението, което се разля по умореното му симпатично лице, тя реши, че си е струвало.

В този момент телефонът, на който тя беше изключила звука, когато влязоха в болницата, завибрира в джоба на сакото й.

По принцип тя никога не вдигаше телефона за лични разговори, когато е на работа, но понеже на екрана се изписа името на Кара, тя отговори.

И чу най-страшния звук, който една майка може изобщо да чуе — виковете на детето си, докато очевидно някой жестоко го пребиваше от другата страна на линията.

— Ах, божичко! — обърна се тя към Джон, който я хвана за ръцете, виждайки я как се олюлява. — Трябва да… ох, божичко!

След като й помогна да седне на стола, той взе телефона от ръката й, оцени ситуацията и бързо звънна на щатската полиция и в шерифската служба на Шелтър Бей.

— Трей! — успя да изрече тя, когато първоначалният шок отмина и съзнанието й започна да се прояснява.

— Спокойно, това правя — каза той. — Здрасти, Сакс — каза Джон, когато от другата страна вдигнаха телефона. — Слушай сега, имаме много сериозен проблем.