Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (39) (Някои политически и историографски митове на XX век)

2. Руският експанзионизъм в сталински вариант

Както вече се каза, с теорията си за възможността „социализмът“ да победи и в една отделна страна Сталин не се отказва ни най-малко от крайната цел, тъй като такъв отказ би означавал и край на самия комунистически режим. Новото, което наследникът на Ленин внася, е, че тежестта се премества от Коминтерна към редовната армия като главен инструмент за завладяването и комунизацията на света. На Коминтерна започва да се отрежда спомагателна и предимно пропагандна роля. През 1935 г. Сталин решава да използва каналите му, за да лансира една тактика на „единни“ и „народни фронтове“, която бележи рязко смекчаване на тона спрямо европейската социалдемокрация. Генералният секретар на Коминтерна Георги Димитров не оставя обаче никакво съмнение относно това, че и новата тактика е подчинена на същата стратегична цел: „Само по такъв начин работническата класа начело на всички трудещи се, сплотявайки се в милионна революционна армия, ръководена от Комунистическия интернационал и имайки такъв велик и мъдър кормчия, като нашия вожд другаря Сталин, ще успее несъмнено да изпълни своята историческа мисия — да помете от лицето на земята фашизма и заедно с него капитализма.“^[1]

Наред с безвъзвратната консолидация на безграничната власт на Сталин, „Големият терор“ от 1936 до 1938 г. цели да превърне комунистическа Русия в безотказен механизъм за завладяването на света. В разрез с едно широко разпространено, но недотам вярно гледище, чистките във въоръжените сили не намаляват боеспособността на „червената армия“, тъй като местата на избитите командири се заемат от млади и амбициозни офицери, които не се спират пред нищо, за да докажат качествата си, както и безпрекословната си вярност към вожда. Готовността на съветската военна машина за нова световна война проличава през август 1939 г., когато руските войски атакуват Шестата японска армия при река Халхин-Гол в Монголия. Операцията е блестящ пример за „светкавична война“ с помощта на моторизирани части, танкове и авиация, като 153 бомбардировача се прикриват от сто изтребителя. За пръв път в световната история на войните руски самолети използват ракети в бойни условия. Целта е не отблъскването, а ликвидирането на японските сили, с оглед на което ударните руски съединения заобикалят противника от двете му страни и проникват дълбоко в тила, докато центърът трябва само да задържа японците. Така Шестата японска армия е унищожена напълно, което изиграва решаваща роля за отказа на японския генералитет от всякакви планове за война срещу Съветския съюз.^[2]

Не е изключено тази победа също да е една от причините, поради които Сталин не крие много-много крайната си цел, дори след като влиза във временен съюз с Хитлер през септември 1939 г. Подир подялбата на Полша Русия насочва погледа си към Литва, Латвия, Естония и Финландия, които са й отстъпени по силата на „Договора за дружба и за границата“ от 28 септември 1939 г. Наистина опитът да бъде завладяна Финландия удря на камък, но това се дължи на нечовешкия студ и на крайно неблагоприятните географски условия, в които се водят бойните действия. Сталин решава да отложи унищожението на Финландия за по-добри времена и през лятото на 1940 г. пристъпва към последната фаза в поглъщането на Литва, Латвия и Естония. В края на юни руският премиер и външен министър Вячеслав Молотов направо казва на литовския министър-председател Винцас Креве-Мицкевичюс, че поглъщането на собствената му страна от Русия е само дребен епизод в мащабната схема, която се следва от Москва във войната: „Трябва да погледнете истината в очите и да разберете, че в бъдеще малките нации трябва да изчезнат. Заедно с останалите балтийски нации, включително и Финландия, вашата Литва трябва да се присъедини към славното семейство на Съветския съюз… Днес сме още по-твърдо убедени, че другарят Ленин не е грешал в своята гениалност, когато ни уверяваше, че през втората световна война ще вземем властта в цяла Европа така, както през първата световна война съумяхме да вземем властта в Русия.“ Още по-откровен е заместникът на Молотов Деканозов: „Втората световна война ще даде в ръцете ни цяла Европа, която ще падне в скута ни като зрял плод. Третата световна война, която е неизбежна, ще ни даде победата в целия свят.“^[3]

По редица причини, които се разглеждат на друго място, Сталин не съумява да завладее цяла Европа, но „червената армия“ стига все пак до сърцето на Германия. Подир края на Втората световна война руският диктатор се нуждае от известно време, за да асимилира завоеванията си, още повече че в течение на няколко години Съединените щати са единствената държава, притежаваща атомно оръжие. Несъмнено нов фактор е и победата на комунистите начело с Мао Цзедун в Китай през 1949 г. Сталин е достатъчно предпазлив, за да не повтори с него грешката, която допуска с Тито, но още от самото начало се разбира, че и Мао е твърде самостоятелен и при това потенционално много по-мощен фактор от югославския вожд. Това проличава още на следната година, когато избухва войната в Корея, тъй като агресията на комунистическия Север е много повече инициатива на Пекин, отколкото на Москва.^[4]