Пламен С. Цветков
Светът на мегамитовете (102) (Някои политически и историографски митове на XX век)

1. Санстефански договор, сключен между Русия и Турция на 19 февруари (3 март) 1878 г.

Чл. 1. За да се тури край на постоянните спорове между Турция и Черна гора, границата, която разделя двете страни, ще бъде поправена според тук приложената карта, с посочените по-долу резерви, по следния начин [следва описание на граничната линия].

Европейска комисия, в която ще бъдат представени Високата Порта и черногорското правителство, ще бъде натоварена да определи окончателните граници на Княжеството, като нанесе на мястото в общата линия ония изменения, които ще намери за необходими и справедливи от гледище на респективните интереси и на спокойствието на двете страни, като на всяка се даде онова, което се признае за необходимо.

Понеже плаването по р. Бояна е повдигало винаги спорове между Високата Порта и Черна гора, то ще бъде уредено със специален правилник, който ще бъде изработен от същата европейска комисия.

 

Чл. 2. Високата Порта признава окончателно независимостта на княжество Черна гора.

По споразумение между руското императорско правителство, отоманското правителство и княжество Черна гора ще се определят за в бъдеще характера и формата на отношенията между Високата Порта и Княжеството, особено касателно установяването на черногорски агенти в Цариград и в някои места на Отоманската империя, където бъде необходимо, предаването на престъпници, избягали в едната или другата територия, и подчинението на черногорците, които пътуват и пребивават в Отоманската империя, на отоманските закони и власти според началата на международното право и установените обичаи на черногорците.

Специално съглашение ще бъде сключено между Високата Порта и Черна гора, за да се уредят въпросите, които засягат отношенията между жителите в граничните местности на двете страни, а също военните съоръжения в същите местности. Въпросите, по които не ще може да се постигне съгласие, ще бъдат разрешени чрез арбитраж от Русия и Австро-Унгария.

За в бъдеще, ако изникнат спорове или стълкновения с изключение на териториални претенции, Турция и Черна гора ще предоставят уреждането на своите спорове на Русия и Австро-Унгария, които ще решават арбитражно по общо съгласие.

Войските на Черна гора трябва да опразнят територията, която не се включва в посочените по-горе граници, в течение на десет дни от подписването на прелиминарния мирен договор.

 

Чл. 3. Сърбия се признава за независима.

[Следва описание на граничната линия]

Една турско-сръбска комисия ще установи на мястото в присъствието на един руски комисар окончателното трасе на границата в течение на три месеца и ще уреди окончателно въпросите относно островите на Дрина. Един български делегат ще вземе участие в работите на комисията, когато тя ще прокарва границата между Сърбия и България.

 

Чл. 4. Мюсюлманите, които притежават поземлена собственост в териториите, присъединени към Сърбия, и които биха желали да се изселят от Княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти, като ги дават под наем или възлагат управлението им на други лица. Една турско-сръбска комисия с участието на руски комисар ще бъде натоварена да вземе решения в течение на две години по всички въпроси, отнасящи се до признаване права върху такива недвижими имоти, в които са заинтересувани мюсюлмани. Тази комисия ще бъде също натоварена да уреди в срок от три години начина за отчуждаването на имоти, принадлежащи на държавата или на духовни учреждения (вакъфи), а също да уреди въпросите, отнасящи се до частни интереси, които биха били засегнати при това. Докато се сключи един пряк договор между Турция и Сърбия, който ще определи характера и формата на отношенията между Високата Порта и Княжеството, сръбските поданици, които пътуват или пребивават в Отоманската империя, ще бъдат третирани според общите начала на международното право.

Сръбските войски трябва да опразнят територията, която не е включена в по-горе посочените граници, в срок от петнадесет дни от деня на подписването на прелиминарния мирен договор.

 

Чл. 5. Високата Порта признава независимостта на Румъния, която ще предяви свои права за обезщетение, което ще бъде уговорено между двете страни.

До сключването на пряк договор между Турция и Румъния румънските поданици ще се ползуват в Турция от всички права, гарантирани на поданиците на другите европейски държави.

 

Чл. 6. България ще образува автономно, трибутарно княжество, с християнско правителство и народна милиция.

Окончателните граници на Княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска. Тази комисия ще държи сметка при измененията, които трябва да направи на мястото в общото трасе, за принципа на народността на болшинството жители в граничните местности съобразно основите на мира, както и за топографските условия и за практическите интереси на съобщенията на местното население.

Пространството на българското княжество е определено в общи черти върху тук приложената карта, която ще трябва да служи за основа на окончателното разграничение. Като се отделя от новата граница на сръбското княжество, граничната линия ще следва западната граница на Вранянската кааза до планинската верига Карадаг. Като завива на запад, линията ще следва западните граници на Кумановската, Кочанската и Тетовската кааза до планината Кораб; оттам — по реката Велещица до вливането й в Черни Дрин. Като отива на юг по Дрин и след това по западната граница на Охридската кааза към планината Линас, границата ще следва западните граници на кааза Корча и Старово до планината Грамос. След това през Костурското езеро граничната линия ще стигне до реката Мъгленица и като следва нейното течение и мине южно от Яница (Енидже Вардар), ще се отправи през устието на Вардар и през Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам — през средата на езерото Бешикгьол към устията на Струма и Места и по морския бряг до Буругьол; по-нататък, вземайки североизточно направление към планината Чалтепе, през Родопската планинска верига до планината Крушово, през черните Балкани (Карабалкан), през планините Ешеккулачи, Чепелиу, Караколас и Ишиклар до реката Арда. Оттам граничната линия ще бъде трасирана по направление на гр. Чирмен и като остава на юг гр. Одрин, през селата Сюютли, Карахамза, Арнаутчени, Акарджи и Енидже, до реката Теке Дере-си. Като следва течението на Теке Дереси и на Чорлу Дереси до Люле Бургас и оттам през реката Суджакдере до селото Сергюен, граничната линия ще мине през височините направо към Хаким Табияси, гдето ще достигне Черно море. Тя ще остави морския бряг при Манкалия и следвайки южните граници на Тулчанския санджак, ще достигне Дунава над Расово.

 

Чл. 7. Българският княз ще бъде свободно избран от населението и утвърден от Високата Порта със съгласието на силите. Никой член на царствуващите династии във великите европейски сили не може да бъде избран за български княз.

Ако се оваканти високият пост на българския княз, изборът на нов княз ще стане при същите условия и същите форми.

Едно събрание на първенците (нотабилите) на България, свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи преди избирането на княза, под надзора на един руски императорски комисар и в присъствието на един турски комисар устав на бъдещото управление според правилата, установени през 1830 г. след Одринския мир в дунавските княжества.

В места, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцовласи) и други, ще се държи справедлива сметка за правата и интересите на тези населения в изборите и при изработване на органическия устав.

Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новото управление, ако европейските правителства признаят за нужно и ако по тоя въпрос се постигне съгласие между тях, Русия и Високата Порта, те ще могат да прибавят към руския императорски комисар и специални делегати.

 

Чл. 8. Турска войска не ще има вече в България и всички стари укрепления ще бъдат съборени за сметка на местното правителство. Високата Порта ще има право да разполага по своя воля с военните материали и други предмети, принадлежащи на отоманското правителство и които биха останали в крепостите на Дунава, вече опразнени по силата на примирието от 19/31 януари, както и с тия, които биха се намерили в Шуменската и Варненската крепост.

До пълното създаване на местна милиция, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието, броят на която ще бъде определен по-късно със съглашение между отоманското правителство и руския императорски кабинет, руски войски ще заемат страната и ще подпомагат комисаря в случай на нужда.

Тази окупация ще бъде ограничена също за един срок приблизително от две години.

Ефективът на руския окупационен корпус, съставен от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, който ще остане в България след опразването на Турция от императорската армия, не ще надминава петдесет хиляди души. Той ще бъде издържан за сметка на окупираната страна. Руските окупационни войски в България ще запазят своите съобщителни връзки с Русия не само през Румъния, но също през пристанищата на Черно море — Варна и Бургас, където те ще могат да създават, докато трае срокът на окупацията, необходимите складове.

 

Чл. 9. Размерът на годишния данък, който България ще плаща на сюзеренния двор, като го внася в банката, която Високата Порта ще посочи по-късно, ще бъде определен по съгласие между Русия, отоманското правителство и другите кабинети в края на първата година от дейността на новите учреждения. Този данък ще бъде установен върху средния доход от цялата територия, която ще има Княжеството.

България ще замести императорското отоманско правителство в неговите тежести и задължения към железопътната компания Русе-Варна въз основа на съглашение между Високата Порта, правителството на Княжеството и управлението на тази компания. Уреждането на въпросите за другите железни пътища, които минават през Княжеството, ще стане също по съглашение между Високата Порта, установеното в България правителство и управлението на заинтересуваните компании.

 

Чл. 10. Високата Порта ще има право на преминаване през България за превозване по определени пътища на войски, муниции, хранителни припаси в области, разположени вън от Княжеството и обратно. За да се избягнат мъчнотиите и недоразуменията при упражнението на това право, условията за използуването му ще се определят по съглашение на Високата Порта с управлението в България с особен правилник, в срок от три месеца след ратифицирането на настоящия акт, като се обезпечат военните нужди на Високата Порта.

Разбира се, че това право ще се отнася само за редовните турски войски и че нередовните, башибозуци и черкезите, ще бъдат безусловно изключени от него.

Високата Порта си запазва правото да прекарва през Княжеството своята поща и да поддържа там телеграфна линия. Тези два въпроса ще бъдат също уредени по горепоменатите начини и време.

 

Чл. 11. Земевладелци, мюсюлмани и други, които биха установили своето лично местожителство вън от Княжеството, ще могат да запазят своите недвижими имоти в него, като ги дават под наем или управляват чрез други лица. Турско-български комисии ще заседават в главните населени центрове под надзора на руски комисари, за да разрешат окончателно в срок от две години всички въпроси относно установяването на правото на собственост върху недвижими имоти, в които имат интереси мюсюлмани и лица от други вероизповедания.

Подобни комисии ще бъдат натоварени да уредят в течение на две години всички въпроси относно начина на отчуждаването, експлоатацията и използуването за сметка на Високата Порта имотите на държавата и на духовните учреждения (вакъфи).

След изтичането на поменатия по-горе двегодишен срок всички имоти, които не са били потърсени, ще бъдат продадени на публичен търг и сумата, която ще бъде събрана от тях, ще бъде употребена за поддържане вдовиците и сираците, както на мохамедани, така и на християни, жертви на последните събития.

 

Чл. 12. Всички крепости на Дунава ще бъдат съборени. За в бъдеще не ще има укрепления по бреговете на тая река, нито военни кораби във водите на княжествата Румъния, Сърбия и България с изключение на обикновените стационери и малки кораби, предназначени за нуждите на речната полиция и митническата служба.

Правата, задълженията и привилегиите на международната комисия за Долния Дунав остават непокътнати.

 

Чл. 13. Високата Порта поема възстановяването на плаването по Сулинския канал и обезщетяването на частните лица, чиито имоти са пострадали от войната и от прекъсване на плаването по Дунава, като даде за тия двойни разходи една сума от петстотин хиляди франка от тези, които се дължат от Дунавската комисия на отоманското правителство.

 

Чл. 14. В Босна и в Херцеговина ще бъдат въведени незабавно европейските предложения, съобщени на отоманските пълномощници в първото заседание на Цариградската конференция, с промените, които ще бъдат направени по общо съгласие между Високата Порта, руското и австро-унгарското правителство. Плащането на недоборите не ще се иска и текущите приходи на тези провинции до първи март хиляда осемстотин осемдесета година ще бъдат употребявани изключително за обезщетяване семействата на бежанците и на жителите, пострадали от последните събития, без разлика на раса и религия, както и за местните нужди на страната. Сумата, която ще се дава ежегодно след тоя срок на централното правителство, ще бъде определяна в бъдеще в специално съглашение между Турция, Русия и Австро-Унгария.

 

Чл. 15. Високата Порта се задължава да приложи добросъвестно в остров Крит органическия устав от 1868 г., като държи сметка за изразените вече желания на местното население.

Подобен устав, приспособен към местните нужди, ще бъде също така въведен в Епир, Тесалия и другите части на Европейска Турция, за които не е предвидено особено административно устройство в настоящия акт.

Особени комисии, в които местното население ще има широко участие, ще бъдат натоварени във всяка област да изработят подробностите на новия устав. Резултатът от тези работи ще бъде даден за проучване на Високата Порта, която ще консултира императорското руско правителство, преди да ги тури в изпълнение.

 

Чл. 16. Тъй като оттеглянето на руските войски от областите, които те са окупирали в Армения и които трябва да бъдат върнати на Турция, може да предизвика конфликти и усложнения, вредни за добрите отношения на двете страни, Високата Порта се задължава да осъществи без забава подобренията и реформите, изисквани от местните нужди в областите, населени с арменци, и да осигури тяхната сигурност от кюрдите и черкезите.

 

Чл. 17. Високата Порта дава пълна и обща амнистия на всички отомански поданици, провинени през последните събития, и всички лица, задържани по тоя случай или изпратени на заточение, ще бъдат веднага пуснати на свобода.

 

Чл. 18. Високата Порта ще вземе под сериозно внимание мнението, изказано от комисарите на силите посредници по повод владението на гр. Котур, и се задължава да извърши работите по окончателното определяне на турско-персийската граница.

 

Чл. 19. Военните обезщетения и загубите, причинени на Русия, които н.в. руският император рекламира и които Високата Порта се задължава да му заплати, са следните:

а) деветстотин милиона рубли военни разноски (поддържане на войската, възстановяване на материали, военни поръчки);

б) четиристотин милиона рубли вреди, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и железните пътища;

в) сто мил. рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието;

г) десет милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция.

Всичко: хиляда четиристотин и десет милиона рубли.

Като взема в съображение финансовите мъчнотии на Турция и в съгласие с желанието на н.в. султана, руският император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми в предшествуващия параграф със следните териториални отстъпки:

а) Тулчанският санджак, т.е. окръзите (каази) Килийски, Сулински, Махмудийски, Исакчански, Тулчански, Мачински, Бабадажки, Хърсовска, Кюстенджанска и Меджидийска, както и островите на Делтата и Змийския остров. Не желаейки да присъедини тая територия и островите на Делтата, Русия си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по Парижкия договор от 1856 г. и ограничена на юг от талвега на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделяне на водите и за риболовството ще бъде уреден от руско-румънска комисия в течение на една година след ратифицирането на мирния договор.

б) Ардахан, Карс, Батум, Баязид и територията до Саханлуг [следва описание на границата].

в) Териториите, поменати в параграфи а и б, се отстъпват на Русия като равностойни на сумата един милиард и сто милиона рубли. Колкото се отнася до остатъка от обезщетението без десетте милиона рубли, дължими за руските интереси и институции в Турция, или триста милиона рубли, начинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за тях, ще бъдат уредени по съгласие между руското императорско правителство и това на н.в. султана.

г) Десет милиона рубли, искани като обезщетение за руските поданици и институции в Турция, ще бъдат платени, след като исканията на заинтересуваните бъдат проучени от руското посолство в Цариград и предадени на Високата Порта.

 

Чл. 20. Високата Порта ще вземе ефикасни мерки да завърши по приятелски начин всички спорни дела на руски поданици, висящи от много години, да обезщети последните, ако за това има основание, и да разпореди да се изпълнят незабавно издадените съдебни решения.

 

Чл. 21. Жителите на отстъпените на Русия места, които биха пожелали да установят своето местожителство вън от тези земи, ще бъдат свободни да се изселят, като продадат своите недвижими имоти. За тая цел им се дава срок от три години, начиная от ратификацията на настоящия акт. След тоя срок, жителите, които не са се изселили от страната и продали своите недвижими имоти, ще останат руски поданици.

Недвижимите имоти, които принадлежат на държавата и на религиозни учреждения, находящи се вън от посочените местности, ще бъдат продадени в същия тригодишен срок по начин, който ще бъде уреден от една особена руско-турска комисия. Същата комисия ще бъде натоварена да определи начина, по който турското правителство ще изтегли военния материал, мунициите, хранителните припаси и други предмети, принадлежащи на държавата и които биха се намерили в укрепленията, градовете и местата, отстъпени на Русия и още незавзети от руски войски.

 

Чл. 22. Руските монаси, поклонници и духовни лица, които пътуват или пребивават в Европейска и Азиатска Турция, ще се ползуват от същите права, предимства и привилегии, с каквито се ползуват чуждестранните духовни лица от други народности. На императорското посолство и на руските консулства в Турция се признава право на официално покровителство както по отношение на гореказаните лица, така и на техните притежания, а също на духовни, благотворителни и други заведения в Светите места и другаде.

Монасите в Атон (Св. Гора) от руски произход ще запазят своите имущества и минали облаги и ще продължават да се ползуват в трите манастира, които им принадлежат, и във всичко, което зависи от тези последните, със същите права и прерогативи, каквито са осигурени на другите духовни учреждения и манастири в Атон.

 

Чл. 23. Всички договори, конвенции и задължения, сключени в миналото между двете високи договарящи страни относно търговията, подсъдността и положението на руските поданици в Турция и които бяха изгубили значение поради войната, ще влязат в сила с изключение на ония клаузи, които са изменени с настоящия акт. Двете правителства ще бъдат поставени взаимно за всички задължения и търговски и други отношения в същото положение, в което са се намирали преди обявяването на войната.

 

Чл. 24. Босфорът и Дарданелите ще бъдат отворени както във военно, така и в мирно време за търговските кораби на неутралните държави, които идват от руските пристанища или отиват в тях. Високата Порта се задължава да не установява в бъдеще за пристанищата в Черно и Азовско море фиктивни блокади, противни на смисъла на декларацията, подписана в Париж на 14–16 април 1856 г.

 

Чл. 25. Пълното опразване от руската армия на Европейска Турция с изключение на България ще стане в срок от 3 месеца след сключването на окончателния мир между н.в. руския император и н.в. султана.

За да се спечели време и за да се избегне продължителното задържане на руските войски в Турция и Румъния, една част от императорската войска ще може да бъде насочена към пристанищата на Черно море или тези на Мраморно море, за да бъде натоварена на кораби, принадлежащи на руското правителство или наети за случая.

Опразването на Азиатска Турция ще стане в срок от шест месеца от датата на сключването на окончателния мир и руските войски ще имат възможност да бъдат натоварени в Трапезунд, за да се завърнат през Кавказ или Крим.

Опразването ще трябва да започне веднага след размяната на ратификациите.

 

Чл. 26. Докато руските императорски войски остават в места, които според настоящия акт ще бъдат върнати на Високата Порта, управлението и редът на нещата в тях ще останат в същото положение, както по време на окупацията. Високата Порта не може да взема никакво участие в управлението през това време и докато не се оттеглят всички руски войски.

Отоманските войски не ще могат да влязат в местата, които ще бъдат върнати на Високата Порта, и последната не ще може да упражнява там своята власт, докато за всяко място и област, които са опразнени от руските войски, комендантът на тези войски не съобщи за това на офицер, назначен за тая цел от страна на Високата Порта.

 

Чл. 27. Високата Порта поема задължение да не преследва по никой начин, нито да позволява да бъдат преследвани ония турски поданици, които са били имали връзка с руската армия през време на войната. Ако някои лица биха пожелали да се оттеглят със своите семейства, следвайки руските войски, отоманските власти не ще се противопоставят.

 

Чл. 28. Незабавно след ратификацията на прелиминарния мирен договор военнопленниците ще бъдат взаимно предадени чрез особени комисари, назначени от едната и другата страна и които за тая цел ще се отправят в Одеса и Севастопол. Турското правителство ще заплати всички разноски за поддържането на пленниците, които ще му бъдат върнати, в осемнадесет равни срока в течение на шест години според сметките, които ще бъдат направени от гореказаните комисари.

Размяната на пленниците между отоманското правителство и правителствата на Румъния, Сърбия и Черна гора ще стане на същите основи; при това в паричните сметки ще се извади броят на пленниците, които ще бъдат върнати от турското правителство, от броя на пленниците, които ще му бъдат върнати.

 

В чл. 11. на прелиминарния мирен договор, подписан днес на 19 февруари (3 март) 1878 г., е пропуснат краят, който трябва да влезе в казания член:

Жителите на българското княжество, които ще пътуват или ще пребивават в другите части на Отоманската империя, ще бъдат подчинени на отоманските закони и власти.

Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г.

(п) Граф Н.Игнатиев           (п) Сафвет

(п) Нелидов                   (п) Садуллах

Ратификациите на този договор са разменени в Санкт-Петербург през м. март 1878 г.