Ерик Л'Ом
Магьосникът Кадехар (40)

39.
Просветление

— Това е невероятно! Излиза, че в Несигурния свят има няколко Врати?

— Да, учителю! — потвърди Гиймо. — Във всеки случай, най-малко пет: официалната, през която сте дошли вие, на Срединните острови. Онази от Подвижните хълмове, където се озовахме с Амбър, една върху саловете на Морския народ, където е попаднала Корали. Освен това и Вратата на плажа край Йенибохор, където се е приземил Ромарик. И най-сетне, онази в кулата на Джагател, откъдето е избягал Гонтран.

— Много интересно — изрече на себе си магьосникът, преди да се обърне към Гонтран. — Та значи казваш, че една стая от тази кула била пълна с книги и странни инструменти?

— Така беше, учителю Кадехар — потвърди младият музикант.

— Твърде интересно — повтори магьосникът. — Има ли нещо друго?

— Моето главоболие — откликна тутакси Амбър.

Приятелите й се разсмяха.

— Я млъквайте! — трябваше да викне магьосникът, за да може да продължи с уж успокоителен тон. — Това не се среща толкова често, Амбър, но е напълно обяснимо: ефектът на магията върху всеки индивид зависи от неговата природа. Възможно е ти да си по-чувствителна от останалите.

— Учителю Кадехар — запита Гонтран със сериозност, която никак не беше случайна, — вие казвате природа, но всъщност искате да кажете големина на мозъка, нали? Леле, леле!

Магьосникът отново трябваше да използва целия си авторитет, за да въдвори ред и тишина и да изтръгне Гонтран от ноктите на Амбър. В това време откъм улицата се разнесе шумотевица, която ги сепна: хората на Тунку претърсваха града.

— Няма голяма полза, ако стоим тук — заяви Кадехар. — Рано или късно ще ни открият. Единственият ни шанс сега е да се опитаме да се измъкнем и да стигнем, до която и да е от Вратите, през които сте дошли. Може би тази на Подвижните хълмове, която е най-близо. Рискът е голям, но нямаме друг избор.

Гиймо се поколеба за миг и пристъпи към учителя си.

— Напротив, има и друг начин. У Пясъчните хора има един странен ритуал — започна той. — По време на церемонията се държат за ръка и се огъват като змия…

— Всички заедно ли? — прекъсна го Корали.

— Да, всички в колона след водача си. Те го наричат церемонията на Мъртвата луна. И знаете ли защо?

— Не, разбира се — вдигна рамене Ромарик. — Откъде да знаем?

— Ами защото — продължи чиракът — тя се извършва само в безлунните нощи.

— Е, и? — пак се намеси Корали.

— Кое е това нещо, което свети през безлунните нощи?

— Звездите, разбира се. — Кадехар започваше да разбира.

— Това, което ме удиви по време на тази церемония — разпали се Гиймо, — беше колко прилича на магическото отваряне на Вратите: всички се държат за ръце, приемат външния вид на Стадха и формите на графемите, а водачът произнася нещо като галдра.

— Какви ги бръщолевиш? — учуди се Ромарик.

— Млъкни — рече му Кадехар и се обърна към Гиймо: — Продължавай, моля те.

— Ами свързах всичко това с една стара легенда, според която Пясъчните хора някога са пътешествали из световете…

— Което би могло да означава — прекъсна го Кадехар със сияйна усмивка, — че Пясъчните хора са знаели някаква много стара магия, която им е позволявала да пътуват между световете, без да използват Вратите! Това е невероятно! Трябва веднага да отидем в Хищната пустиня и да…

— Излишно е, учителю! — възрази Гиймо. — В бележника си отбелязах всяка важна подробност от церемонията.

Магьосникът се втурна към него и го грабна в прегръдките си, като го стисна толкова силно, че замалко да го задуши.

— Гиймо, Гиймо! Браво! Гордея се с теб!

След което учителят и неговият ученик се вглъбиха в черния кожен бележник, заобиколени от притихналите и съсредоточени приятели.

— Според мен — пръв наруши тишината Гиймо — в ритуала всичко изглежда наред. Ако нещо не върви, причината трябва да е другаде.

— Имаш право, момчето ми. Погледни, няма ли нещо, което да те дразни… в Стадхите?

Гиймо се вгледа в рисунките, които вярно възпроизвеждаха познатите им графеми.

— Не, аз… — Млъкна по средата на изречението. Очевидното блесна пред очите му като слънце. — Разбрах! Графемите, които те призовават за ритуалите си, са графемите на страната Ис! В Несигурния свят те имат друга форма, която отговаря на съзвездията на различна небесна карта! Значи затова графемите, които призовавах на пазара във Фергана и в двореца на Тунку, ми се сториха обезформени и нито Изас, нито Турсаз реагираха както очаквах! Ритуалът на Пясъчните хора, който те изпълняваха в пустинята, е такъв, какъвто са го видели за последен път, когато са преминали от страната Ис в Несигурния свят! За да се върнат обратно, те е трябвало да променят ритуала според различното разположение на звездите, следователно и според новите форми на графемите!

Гиймо скочи на крака и размаха радостно ръце под слисаните погледи на приятелите си и разнежената усмивка на магьосника.

После двамата поработиха, докато пренапишат магията според параметрите на Несигурния свят.

През това време Амбър и Корали започнаха с Гонтран и Ромарик една игра от Ис, която се състоеше в това да изброят колкото може повече предмети наоколо в рамките на една минута.

Както ставаше често, момичетата с лекота взеха две игри. Както обикновено, момчетата почнаха да ги обвиняват, че са играли нечестно, и тъкмо тогава магьосникът и неговият чирак се изправиха на крака.

— Най-после! — триумфално обяви Кадехар. — Готови сме.

В този момент яростни удари разтърсиха вратата на скривалището им.

— Побързайте! Нямаме и минута за губене!

Корали се втурна да събуди Агата, която спеше дълбоко. После, по указанията на магьосника, те се хванаха за ръце, както преди преминаването през Вратата на двата свята. По вратата на стаичката бясно удряше брадва, но благодарение на магиите на Кадехар, тя се държеше.

— Агата, ще се справиш ли? — обезпокои се Кадехар.

Момичето кимна. Бе възстановила отчасти силите си през последните няколко часа и се чувстваше по-добре.

— Добре. Сега ще бъде по-сложно от ритуала, който е използвал Гиймо с вас в Ис — обясни Кадехар. — Понеже си нямаме Врата, трябва да си я създадем! За тази цел всеки последователно и без да пускаме ръце, ще възпроизведем с телата си формата на графемите на преминаването. През това време аз ще произнасям магическо заклинание. Внимавайте, проявете старание и всичко ще мине добре. Няма да можем да правим много опити! Схващате ли?

Те боязливо потвърдиха.

— Сигурен ли сте, че този път няма да се появим разделени и незнайно къде? — не можа да сдържи тревогата си Корали.

— Не се притеснявай — успокои я Ромарик. — Сега с нас ще пътува истински магьосник!

Амбър, която от известно време при всеки удобен случай поемаше защитата на Гиймо, хвърли начумерен поглед на Ромарик. Кадехар смъмри всички да не губят време. Бързо зае осем различни положения с тялото си, които отговаряха на осем графеми от Несигурния свят. Агата, Корали, Амбър, Гонтран, Ромарик и Гиймо с най-голямо старание ги преповториха. Магьосникът пееше галдра. Когато произнесе последната дума, те чуха, както и преди това в Ис, странния звук на отваряща се врата. Стаята, в която се намираха, постепенно изчезна. Отново бяха грубо повлечени в страховита върхушка и потънаха в черна яма.