Ерик Л'Ом
Магьосникът Кадехар (11)

10.
Тайните на нощта

— Гиймо — започна Кадехар, — първото нещо, което човек трябва да направи, за да достигне до магическото разбиране за света, е да го гледа по различен начин. Виж този камък — продължи той, сочейки една скала, — почувствай вятъра… — И той пое дълбоко въздух. — Чуй тази птича песен: на пръв поглед между тях няма нищо общо. И все пак има нещо, което ги свързва!

— Нещо ли, учителю? — запита Гиймо, твърдо решен да проникне до дъно в тайната на магьосничеството, която Кадехар му разкриваше в този миг.

— Да, Гиймо, една невидима връзка, която обединява всичко съществуващо, тоест петте елемента! Надявам се, че знаеш кои са те?

— Ами всъщност… — поколеба се Гиймо. — Мислех, че са четири: водата, земята, огънят и въздухът.

— Забравяш плътта! — лукаво допълни Кадехар.

— Плътта… Искате да кажете месото?

— Искам да кажа хората, растенията, животните… Всичко, което диша, момчето ми! Разбра ли? Мога ли да продължа?

— Да, да, учителю. Продължавайте!

— И така, тези пет елемента са свързани с невидима и неосезаема нишка, която древните нарекли Уирд. Запомни: Уирд! Нещо като гигантска паяжина, чиито нишки са захванати за всяко нещо. Какво ще кажеш?

— Ами… — Гиймо се замисли. — Това означава примерно, че ако аз помръдна, цялата паяжина помръдва и всички усещат, че аз мърдам… Това е невъзможно.

— Не, Гиймо. — Кадехар бе видимо зарадван от отговора на ученика си. — Не е невъзможно. Просто паяжината е толкова голяма, че когато помръднеш, нищо и никой не го усеща веднага, освен ако не е съвсем близо до теб. Математиците от Сигурния свят интуитивно са се досетили за Уирд и въз основа на това са създали теорията за хаоса. Чувал ли си за нея?

— Ъъъ… — поколеба се момчето — да, май да. Това не беше ли онази история с пеперудата, която, щом потрепне с крила, предизвиква буря на другия край на планетата?

— Точно така, Гиймо! С две думи, според тази теория едно нищожно малко действие може да има отражение върху целостта на всичко останало. А сега — продължи магьосникът — си представи, че е възможно тези влияния да се контролират! Че може да извършиш нещо с ясното съзнание какво ще предизвика то в точно определено място на паяжината!

— Това би означавало — предпазливо започна момчето, — че човек може да има властта да влияе на някои неща посредством други неща, които на пръв поглед нямат нищо общо с тях… Но как, учителю?

Кадехар се усмихна на внезапното въодушевление на момчето, което започваше да открива целия обхват на тайната на Гилдията.

— Чрез ключове, Гиймо. Ключове, които дават достъп до Уирд, с които може да се достигне до най-дълбоката същност на всичко съществуващо!

— Ключове ли? Като тези, с които се отварят врати? — неуверено запита чиракът.

— Точно така, момчето ми! Само че те не са предмети, а знаци.

Магьосникът протегна дългата си снага и въздъхна леко, наслаждавайки се на последните слънчеви лъчи. За миг погледът му се зарея към хоризонта. Гиймо сграбчи ръкава на тъмния му плащ и умолително каза:

— Учителю Кадехар, моля ви…

Кадехар сърдечно се засмя:

— Почват ли да ти харесват тайните на магьосничеството, Гиймо?

— Говорехте за знаци, учителю — настоя момчето, — знаци, с които могат да се отварят врати!

— Да — продължи магьосникът развеселен, защото виждаше как Гиймо старателно записва всяка негова дума в новия си бележник. — Представи си нещо като азбука, всяка буква, от която притежава собствено значение и магическа сила. А сега си представи как тези букви се свързват една с друга и образуват думи, а после как думите се свързват в изречения! Ето че притежаваш необходимия енергиен поток, за да видиш Уирд, да проникнеш в него и да го промениш! Това е тайната, Гиймо, тайната на практическата магия: да установиш и да контролираш връзката между съвършено различни неща!

— Страхотно! — възкликна Гиймо. — Това означава, че с тези знаци може да се контролира вселената!

— По-полека, по-полека — охлади Кадехар ентусиазма на чирака си. — Не е толкова просто! Първо, магьосничеството не е точна наука, а резултат от непрекъснати интуитивни действия и опити. Освен това Уирд си има собствени закони, които не трябва да се престъпват, защото в противен случай всичко ще се сгромоляса. И най-сетне, тези знаци, които ние, магьосниците, наричаме графеми, са неутрални енергии, чиято сила зависи само от този, който ги използва… Какво ще кажеш, Гиймо?

— Ами… че трябва да внимаваме? Да не вършим глупости?

— Браво, малкия! — отговори Кадехар и потупа доволно момчето по рамото. — Докато не достигне възрастта, когато мъдростта надделява у човека, предпазливостта и скромността трябва да бъдат най-важните думи за магьосника!

— Кажете ми още нещо за зна… за графемите, учителю!

— Най-напред, Гиймо, ще ти кажа повече за следващите години, в които ще изучаваш магически науки. И ако не се обезкуражиш, ще ти разкажа още и за графемите!

— Съгласен съм! — щастливо рече момчето.

— Ще трябва усърдно да се занимаваш с учебни предмети, като геология, география или история, които ще ти се сторят отдалечени от същината на магията. Да изучиш картите на ветровете, на земните и океанските течения; съставът на скалите и металите, поведението на животните, свойствата на растенията, психологията на човека — с една дума, всичко, което се отнася до петте елемента! Защото разбирането на света е абсолютно задължително за всеки, който иска да влияе на Уирд.

Гиймо въздъхна. Изведнъж магията му се видя съвсем не така забавна, колкото преди малко си представяше! Въпреки всичко поклати глава. Кадехар продължи:

— Ще направиш тялото си силно и гъвкаво с упражнения: правенето на магии изисква сила и издръжливост! Ще работиш върху дишането: дъхът е основната движеща сила на магическите практики. Никога не пренебрегвай тялото си, Гиймо, то е единственият ти източник на енергия.

— Учителю, силата на един магьосник зависи ли от тази на тялото му? — обезпокои се Гиймо.

— И да, и не, момчето ми. Силата на един магьосник преди всичко се крие в начина, по който той владее магическото си изкуство. Но също и в способността му да си служи с първичните енергии, а да пренасочиш един телуричен поток изисква да си доста ячък, повярвай ми! Е, някои магьосници притежават в по-висока степен от други особената вътрешна сила, която наричаме Йонд и която придава мощ на магията ни. Ние се раждаме с могъщ Йонд така, както други се раждат със способността си да тичат бързо или да рисуват!

— Този… Йонд, учителю — колебливо се намеси Гиймо, — има ли връзка с ефекта на Таркен?

— Напълно е възможно — призна Кадехар. — Виждам, че бързо схващаш. Да продължа ли?

Гиймо пламенно закима. Магьосникът отново поде:

— Докато тренираш тялото и паметта си, ще работиш върху графемите. Първо трябва добре да ги научиш — тяхното име, форма, място в азбуката и магическа сила. После ще трябва да ги усвоиш, да ги преоткриеш сам чрез медитация, да създадеш заедно с тях интимно кътче в сърцето и в ума си. Щом овладееш графемите, с моя помощ ще се научиш да си служиш с тях — да ги пишеш или да ги гравираш, да ги пееш, да ги призоваваш наум и да ги възпроизвеждаш. С тях ще можеш да се защитаваш от всякакви нападатели и да надвиеш всеки противник, или пък да станеш ясновидец и дори да задаваш въпроси за бъдещето! Какво ще кажеш?

За миг Гиймо запази мълчание. Какво да каже, освен че тъй или иначе нямаше избор! И че част от програмата далеч не му изглеждаше толкова въодушевяваща като другата. Въпреки това той се опита да отговори с ведър глас, като си мислеше за тайнствените графеми, които сякаш го омагьосваха.

— Страхотно, учителю!

— Добре, добре, момчето ми. Сега какво искаш да знаеш?

— За тези графеми… Кой ги е измислил?

— Не се знае чие творение са, Гиймо. Както не се знае и кой е написал Книгата на звездите, нито от колко време я притежаваме… Именно Книгата на звездите ни разкри графемите, но те са пред очите на хората открай време.

— Къде, учителю, къде? — огледа се Гиймо на всички страни.

— Ами… ето там, момчето ми — тихо произнесе магьосникът, като посочи звездите, които обсипваха небето с падането на мрака. — В тайнството на нощта.

— Искате да кажете, че…

— Искам само да кажа, че графемите идват при нас от звездите, по-точно от някои съзвездия, чиято форма приемат. Тъкмо затова сме нарекли скъпоценния си свитък Книгата на звездите — заради нощното небе и азбуката, която небесните тела, отразяващи Уирд, рисуват със светлинни точици!

Гиймо ликуваше. Зареял поглед в небесата, най-сетне му се стори, че е намерил своето място на този свят: там горе, в люлката на звездите!