Ерик Л'Ом
Магьосникът Кадехар (10)

9.
Където става дума за имена на цветя

Скъпи Гиймо,

Получих писмото ти. Това, което ми разказваш, е невероятно! Значи ти си чирак магьосник! И то не на кой да е магьосник, а на Кадехар Преследвача! Питах баща ми за него — той бил същинска знаменитост. Разказват, че прекарва цялото си време в преследване на всякакъв вид чудовища, и твърдят, че това е единственият човек, от който Сянката наистина се бои…

Гиймо прекъсна четенето. Дали Гонтран говореше сериозно? Значи Сянката, невидимата заплаха от Несигурния свят, заклетият враг на жителите на Ис, неуловим и злотворен, който многократно бе опустошавал страната, се страхуваше от неговия учител? Във всеки случай това обясняваше защо онази вечер у вуйчо му Уриен магьосникът си бе позволил да спомене открито Сянката, без ни най-малко да се плаши. Въпреки всичко, както пишеше и приятелят му, това изглеждаше почти невероятно!

Той продължи да чете.

… Странно, че се е превърнал в бавачка на малки деца! Може би е решил да се укроти. Във всеки случай с нетърпение очаквам лятната ваканция, би било страхотно да се съберем всички в Трой! Е, сега те оставям, а братовчед ти тропа нетърпеливо с крака до мен, за да добави и той няколко думи.

Обзет от съмнения, Гиймо отново спря да чете. Защо Кадехар бе избрал точно него? Защо го бе подтикнал да се откаже от мечтата си да стане рицар, а вместо това да постъпи на служба в Гилдията? Често се питаше дали е направил верния избор и изпитваше леко безпокойство по този въпрос.

Дълбоко в себе си, макар с всички сили да се надяваше, че е открил своя път, той беше убеден, че магьосникът се е заблудил по отношение на него и че той няма никакви особени дарби за магии.

Щом е посредствен във всичко останало, защо за магьосничеството да е по-различно? Ала вече нямаше избор: никога нямаше да стане рицар. Най-много да може да се откаже от обучението и да заживее нормален живот като гражданин на Ис… Тази идея много не му допадаше. Предпочиташе да си мисли, че дори да няма особена дарба, би могъл да стане магьосник с цената на упорит труд! Докато съдбата не му даде знак, както е станало с учителя.

Момчето отново се задълбочи в четене на писмото.

Скъпи братовчеде,

Възползвам се от писмото на откачалкото, който вече не стъпва на земята, откакто подрънка на китарата в Трой, за да ти кажа, че съм много горд, задето си избран от великия Кадехар! Баща ми смята, че това е глупост, че вуйчо ни никога не би дал съгласието си. Не се съмнявай, че аз застанах на твоя страна!

Резултат: без съботно кино. Дано стана рицар, та двамата заедно да гоним чудовищата от Несигурния свят! Във всеки случай до скоро виждане: Амбър потвърди в писмото си, че заедно с Корали ще прекарат лятната ваканция в Трой. Ще бъде страхотно!

Ромарик

Гиймо замислено пъхна писмото в чантата си. Ваканцията наистина наближаваше. През третия срок той бе удвоил усилията си и сега беше сигурен, че догодина ще постъпи в осми клас. Но най-важното беше, че бе работил здравата с Кадехар. Беше готов. Тази вечер учителят щеше да разтвори за него Книгата на звездите!

Отдаден на мислите си, той не бе чул, че някой се приближаваше до пейката, на която седеше в двора на училището.

— О, заспалия Гиймо, да не сънуваш с отворени очи?

Гиймо подскочи. Агата Балангрю и бандата й стояха пред него и го наблюдаваха със смесица от враждебност и любопитство.

— Не го плаши — подвикна едно от момчетата, — да не вземе да припадне!

Всички се изсмяха злобно. Високото момиче се намръщи и само с един жест ги накара да млъкнат.

— Вярно ли е, мъник? Един магьосник те бил взел да те учи, а?

Гиймо погледна Агата внимателно и запремисля. Въпреки презрителното й изражение, поведението й днес не беше обичайното. Като че ли… човек би казал, че се страхуваше! Но от какво и от кого? Ами от него, беше очевидно! Или по-скоро от чирака, в който се беше превърнал. Сърцето на Гиймо заби до пръсване. Трябваше да се възползва, сега или никога! Едва ли щеше да му се удаде друг подобен шанс!

Той стана и направи усилие да изглежда спокоен.

— Да, вярно е. Кадехар Преследвача ме обучава на магия.

Бе произнесъл името на учителя с надеждата да ги впечатли: така и стана. Сред бандата се разнесе шепот. Агата отново ги накара да млъкнат, но сега се колебаеше съвсем явно. Гиймо трябваше да побърза, преди да се е окопитила. Огледа всички подред и дръзко обяви с невъзмутим глас:

— Вчера учителят Кадехар ме научи на един много забавен номер: как да смалявам краката на човек! Ей сега ще ви го покажа.

Гиймо зае същата поза като Кадехар, когато разрушаваше мечовете, и произнесе силно:

— Тараксакум! Папавер реас!

Тома Кандаризар, който беше колкото силен, толкова и глупав, нададе вик и си плю на петите, последван незабавно от цялата банда. Агата изгледа с омраза слабичкото момче, докато то с вдигнати ръце призоваваше злите сили, а после и тя избяга.

Гиймо избухна в смях: току-що бе обърнал в бяг страшилището на гимназията, и то като извика латинските наименования на глухарчето и на полския мак! Само заради този миг на пълно щастие никога нямаше да съжалява, че е казал „да“ на Кадехар! Магията си имаше и добра страна!

* * *

Понеже времето напредваше, Гиймо побърза да напусне училището, прекоси града, пое по пътя към Трой и се втурна към хълма, където щеше да го чака Кадехар.

На върха на възвишението се издигаше гигантски долмен^[1], откъдето погледът можеше да се зарее далече на юг по морската шир и на изток до планините. Децата обичаха да играят тук, а влюбените идваха по време на пролетното пълнолуние. Днес Гиймо идваше заради друго.

Кадехар вече бе дошъл и го чакаше, седнал по турски върху огромната гранитна плоча. Когато го видя, се изправи.

— Добър ден, Гиймо!

— Добър ден, учителю — задъхано отговори момчето.

— Тук въздухът ухае прекрасно! — Кадехар си пое дълбоко дъх. — Не мислиш ли?

— Да — поколеба се Гиймо, който не очакваше подобно посрещане.

— Обичам това място! Сякаш наистина е магическо!

Последните думи магьосникът произнесе така, като че очакваше някакъв отговор. Чиракът отвърна въодушевено:

— Това е напълно естествено, учителю: тук телуричните течения на Трой се събират с тези на Даштиказар.

Кадехар го погледна с пронизващ поглед.

— Припомни ми какво е това телурично течение, Гиймо — поиска той с тон, в който вече нямаше и най-малка приятелска нотка.

— Невидим енергиен поток, който протича в земята, учителю. От време на време няколко потока се събират и образуват река от енергия. Местата, където се съединяват, се наричат телурични възли. Силата в тях е много мощна. Както тук, учителю.

Гиймо бе отговорил напълно уверено. Кадехар скочи от долмена, наведе се и откъсна едно цвете, което пъхна под носа на Гиймо.

— Какво е това?

— Хиперикум макулатум, петнист жълт кантарион! Бере се през лятото. Съдържа масло, което придобива червен цвят и се използва за зарастване на рани.

— Единствен по рода си ли е?

Гиймо се поколеба, но Кадехар го погледна буреносно и той заекна:

— Ъъъ… не, не… има си сестра, Хиперикум перфоратум, лечебен жълт кантарион, който предпочита сухите почви.

Лицето на магьосника се озари от широка усмивка.

— Добре, Гиймо, много добре!

Качи се отново на долмена и направи знак на момчето да отиде при него. То се подчини с облекчение.

— Ти работи добре. Впрочем никога не съм се съмнявал в теб.

Гиймо сияеше. Учителят продължи:

— Както ти обещах, ще разтворя за теб Книгата на звездите и ще те науча на първите тайни на Гилдията. Но преди това трябва да ти дам нещо.

Той извади от торбата си една чисто нова платнена чанта, както и дебел бележник, подвързан с черна кожа.

— Всеки чирак магьосник има такава раница, в която носи книгите, които изучава, растенията, които събира, и… личния си бележник, в който се съхраняват неговите пътешествия и собствените му открития.

С треперещи ръце Гиймо взе двата предмета и ги разгледа, очарован.

— Никога няма да проверявам какво записваш в бележника си, Гиймо — уточни Кадехар, развеселен от реакцията на ученика си. — Ти сам ще преценяваш кое е достатъчно важно за отбелязване.

— Благодаря, учителю! Това са най-прекрасните подаръци, които някога съм получавал!

— Добре, добре — просто каза магьосникът, видимо разнежен. — Сега готов ли си за Книгата на звездите?

— О, да! — отвърна Гиймо със светнал поглед. — Готов съм!

— Тогава ме слушай и ако нещо не ти е ясно, не се колебай да ме прекъснеш и да ми зададеш въпрос.