Кнут Фалдбакен
Нощен мраз (50)

49

Седнал в колата, Валман се поуспокои, въпреки че паниката не го напускаше. Някакъв измамник или убиец бе примамил Анита на среща в гората. Ситуацията бе критична, откъдето и да я погледнеше. Кой можеше да бъде това? Важно бе да има поне някакво предположение, за да знае как да се държи. Дали да звънне в полицията и да извика цял екип или да опита да се справи сам? Реши да се откаже засега от първия вариант. За него просто нямаше време. Щеше да е необходим поне цял час, за да се подготви акцията — да се събере екип, да се въоръжи, какво оставаше за това колко шум щеше да се вдигне.

И можеше да се окаже, че е напразно.

Гонеше мисълта, че именно Клаус бе написал тези съобщения. Какво би могло да го накара да се появи по тези места, да действа тайно и след толкова години да организира двойното убийство на родителите си? Ако обаче наистина това бе Клаус, то това не трябваше да се изключва. От друга страна, ако в гората бе намерен наистина трупът на Клаус, то това не обясняваше кой знае какво, освен факта, че той е загинал половин година преди родителите си. Валман бе съвсем объркан. Във всеки случай бе съвсем невъзможно да разбере как този „Клаус“, който и да бе той, бе получил достъп до компютър в болницата „Сандеруд“ и при това тази вечер.

И кой друг, познаващ толкова добре всичките подробности от живота на Клаус, би могъл да има такъв достъп?

Ханне Хамерсенг се изключваше просто поради факта, че отдавна бе напуснала това заведение.

А как стоеше проблемът с тайнствената Сара Шуман? Социалната работничка в семейство Хамерсенг по времето, предшестващо смъртта им. Обитателката на хижата, очевидно, заедно с Клаус. А сега търсената свидетелка, изчезнала тайнствено, безследно изчезнала, въпреки че имаше малко дете. Каква бе нейната роля в тази загадъчна игра? Тъмно минало, скандално поведение, наркотици, въпреки образованието й на медицинска сестра… Стоп! Медицинска сестра!

Вежливото и уморено от живота лице на главния лекар Мьоглер изплува в паметта му. Думите му: „… тя се привърза особено към една от временните сътруднички… Имаме проблем с текучеството на кадрите… Младите жени се омъжват, забременяват и така нататък…“

Валман извади визитката на Мьоглер и в движение набра номера му. Движеше се по моста „Дисенбру“ по посока на автомагистрала Е6. Никакви романтични изгледи, по най-прекия път за Станге и колкото се можеше по-бързо!

Когато главният лекар най-сетне отговори, по гласа му стана ясно, че очаква някакъв извънредно важен въпрос. Валман не бе в настроение за увертюри или вежливи формулировки и премина веднага към проблема.

— И представа си нямам — протестира главният лекар, когато чу за какво става дума. — Имаме стотина служители, които идват и си отиват. Сигурно трябва да се обърнете към отдел „Човешки ресурси“ в работно време, господин… е…

— Помислете добре, докторе — настояваше Валман. — Шу-ман, Сара Шуман. Говори ли ви нещо това име?

— Не… не мисля… Не мога да ги помня всичките… — Валман усещаше, че онзи извърташе. Бе прав в предположението си. Докторът бе в ръцете му. Той усили натиска:

— Мисля, че именно към нея се е привързала Ханне Хамерсенг, когато е живяла в „Солтун“. Нали сам го споменахте. Спомнете си, много е важно!

— Казахте Шуман? Сара?… — нерешително произнесе главният лекар, след кратка пауза. — Да, възможно е… Говореше се, че е успяла да спечели доверието на Ханне. Тя имаше опит като медицинска сестра, въпреки че бе временно на работа при нас.

Ура! Още една конкретна нишка!

— Харесваше й да работи на временни начала… Ами, да! — като че ли главният лекар бе преодолял объркването си. — Забележителна блондинка. Спомням си, че съм я срещал веднъж-дваж по коридора. Безстрашна жена. Забележителна блондинка и в положение… Интересна комбинация, нали?

— А сега какво, върнала ли се е?

— Какво искате да кажете?

— Отново ли работи при вас?

— Скъпи Вал… е… Вече ви казах… Откъде мога да знам всички, които идват и си отиват?

— Ами защото Сара Шуман е дама, която винаги стига до горе, когато й трябва нещо. Може би, защото ви е разказала трогателната история колко е трудно да бъдеш самотна майка? А може и да ви е предложила нещо в замяна?

— Нещо в замяна ли? — гласът на доктора затрепери отново.

— Чуйте ме, Мьоглер! Полицията иска много да си поговори със Сара Шуман. Тя е важна свидетелка не по един, а по два случая за убийство. Разбирате ли колко е сериозно това? Разбирате ли какво ще се случи, ако със слабостта си към „безстрашните“ жени попречите на работата на полицията?

— Нощен пазач! — възкликна трескаво Мьоглер, сякаш го бе осенило откровение. — Замества нощния пазач в едно от отделенията. До края на лятото.

— Отлично, докторе! Вие ли й помогнахте?

— Възможно е да съм звъннал. А в какво, казахте, е замесена?

— Скоро ще разберете — отговори Валман и се изруга наум, забелязвайки, че замига предупредителната лампичка за горивото.

— Нали това не означава, че…?

— Не, можете да бъдете спокоен. Никой няма да прояви интерес към особените ви критерии за наемане на персонал.

— Как го казахте, критерии ли? В нашето отделение се стараем с всички сили да намерим най-добрия персонал — започна да идва постепенно на себе си главният лекар.

— Дори твърде много се стараете. Без съмнение…

Трябваше спешно да зареди с гориво. Иначе рискуваше да заседне някъде в гората край Танген. Валман се отклони от шосето и пое към Бекелаге. Бе минал по този път точно преди два часа. През тази вечер той, буквално казано, се движеше в кръг, както често му се случваше по време на разследване. Време бе да сложи край на това!

Валман сви към бензиностанцията в края на моста „Стангебру“ и напълни четвърт резервоар.