Кнут Фалдбакен
Нощен мраз (48)

47

Колко време бе загубила напразно!

Анита проклинаше бързането си и небрежния си почерк. Спря на отбивката за старото шосе 50, включи светлината в купето и се опита да разбере какво бе надраскала, записвайки обясненията на фру Бауге.

Жената на управителя не бе обяснявала много точно. Изглежда, защото познаваше много добре местността и не можеше да си представи себе си в ролята на човек, ориентиращ се слабо в околностите („… а след това ще продължиш още малко до завоя, след това направо нагоре по хълма, където ще видиш кафява къщичка, но това не е тя…“). Очевидно, все пак бе объркала пътя, бе се помотала наслуки и бе попаднала в селището Танген. Там също нямаше особени признаци на живот по това време на денонощието, а да чука по вратите на къщите и да пита непознати хора, не знаейки какво точно да ги пита, не й се искаше.

Изруга се наум, задушевно и с удоволствие, и съвсем не по женски. Времето я притискаше. Колко дълго „Шопен“ щеше да чака до хижата, докато заподозре нещо нередно и не избяга? Може би трябваше да позвъни отново на фру Бауге? Не, гласът на фру Бауге бе звучал слабо и неуверено, сякаш не се бе чувствала добре, и бе отговаряла с неохота и недоволно. На Анита й се бе наложило да намекне, че се провежда полицейска акция и се очаква арест, за да измъкне нещо от нея. И с това също бе рискувала, защото, ако се провалеше всичко, лошо й се пишеше! Ако бе имала още малко време, за да измъкне от тази фру Бауге по-подробно обяснение!

Погледна отново записките си и се опита да разшифрова типичните за Хедмарк наименования — Сьорум, Ротлия, Вестбигда, Екеберг, Ньотестадваген… Явно бе, че трябваше да се върне и да започне всичко отначало от църквата в Станге…