Кнут Фалдбакен
Нощен мраз (39)

38

Лицето на Ейгил Хамерсенг бе загоряло, а главата му — почти плешива. В миналото военен морски офицер той бе излязъл в пенсия и почти от две години живееше на Канарските острови. Въпреки бръчките и загара си, той изглеждаше по-млад от своите шестдесет и девет години. Веднага се съгласи с различните формалности, свързани с разпознаването на умрелите, и добросъвестно подписа всичките предложени му документи. Когато в тези процедури настъпваше прекъсване, той като че ли с нетърпение чакаше момента, в който ще можеше да се качи на влака и да замине за летище „Гардермоен“^[1], откъдето да отлети с първия полет за южните широчини.

По време на едно от тези прекъсвания Валман се приближи с чашка кафе до него в столовата. Представи се и попита дали може да седне. Ейгил Хамерсенг му посочи стола с добродушието на южняците. Изведнъж Валман си помисли колко лошо бе кафето от автомата. Каза, че е бил стар приятел на семейство Хамерсенг, тоест приятел на Клаус, с когото били учили заедно. Ейгил Хамерсенг кимаше охотно, обяснявайки, че след заминаването си от Хамар не бил поддържал роднинските връзки. Бил служил във флота и поради това бил живял в Берген^[2]. А излязъл в заслужена почивка след двадесет и две години служба под дъжда, предпочел субтропиците.

— Никога не сме били особено сплотено семейство — каза той. — Георг бе доста по-стар и никога не сме се разбирали. А когато той се ожени, стана още по-зле.

— Виж ти? — Валман се опитваше с поглед и изражение на лицето да го поощри към по-нататъшно разказване, не искайки да се показва настойчив.

— Нали знаеш, че Лидия бе малък костелив орех — продължи Ейгил Хамерсенг със спокоен и поверителен тон, отдалечавайки чашката с кафе все по-далече от себе си към края на масата, сякаш съдържанието й изведнъж бе предизвикало отвращението му. — Тази дама правеше всичко по свой си начин. Родителите ни бяха от началото против този брак. А освен това тя имаше синче. Бе го родила малко преди да започне да се среща с Георг. Бащата на детето, изглежда, я бе зарязал. Хората говореха различни неща. Във всеки случай аз не знам кой е бил. Всъщност, това бе скрито, и повечето хора си мислеха, че детето е направено от Георг. И да не си мислиш, че тя поиска да се омъжи за него? Съвсем не — минаха зимата и пролетта, а тя, изглежда, седеше и очакваше бащата на детето да се появи, като държеше Георг за резерва.

Ейгил постави лактите на ръцете си на стола. Бе само по риза със засукани ръкави, въпреки че денят бе прохладен и духаше силен вятър. Изглежда, че бе натрупал в мускулестото си загоряло тяло достатъчно топлина и слънце.

— Е, както се казва: „За мъртвите — или добро, или нищо…“

— А не знаеш ли къде е родена тя? — поинтересува се Валман. — Полицията не успя да намери никакви роднини на Лидия Хамерсенг.

— Бяха само тя и майка й. Пристигнаха някъде от север и живееха между Румедал и Станге. Майката работеше в градинарството и постепенно се сближи със собственика вдовец. Дъщерята се учеше добре в училище и при това бе много музикална, просто вундеркинд. Даваше концерти от малка. Понякога свиреше на роял по времето на различни тържества в големите ферми наоколо — на сватби и други подобни. Предричаха й голямо бъдеще. А тя да вземе и да роди дете… Извинявай, че разказвам толкова подробно. Така съм свикнал, така са ме научили от малък.

— А Георг все пак е настоял за брак?

— Влюби се до уши. Тя бе красиво момиче и също не искаше да го изпуска, защото не бе беден. Щом само се ожениха обаче, изведнъж всичко й бе малко — поиска да стане светска дама, да има собствена вила, нова кола и всичко останало. И всичко да е първокласно и изискано до невъзможност! Поиска, разбира се, момчето да учи музика. Георг работеше като вол, а на нея й бе все малко. Точно тогава аз напуснах Хамар. А след като умряха родителите ни, то не ми се искаше да се връщам тук. Да, тази Лидия Хамерсенг бе опасна женичка. Знаеш ли — добави той, загледал се в сивата и неприветлива повърхност на водата, — че от балкона ми се вижда във всички посоки само море. Атлантическият океан. Изгревът и залезът. Купих евтино земя, далече от града, преди да нахлуе там тълпата. А сега всичко това струва милиони. С жена ми работим в градината. Разхождаме се по планините. Когато прочетох всички хубави думи, които написаха норвежките вестници за него след това… след това, което се е случило; за всичко, което е направил за местното население и прочие; то това ми направи впечатление. Тогава си помислих, че може и да съм пропуснал нещо, да не съм го забелязал… Знаеш ли обаче какво? Струва ми се, че все пак на мен ми е провървяло повече, отколкото на него. И не само защото сега седя пред тебе, докато… — сви рамене той. Смъртта на брат му, изглежда, не го бе огорчила много.

— … се е случила трагедия… — потвърди Валман. Искаше му се събеседникът му да продължи да излага съображенията си. Ако малко по-рано бе открита някаква пукнатина в стабилното здание на уважението и възхищението пред семейство Хамерсенг, то разследването щеше да тръгне по друг път, във всеки случай, за него.

— Което си е вярно, вярно е — Ейгил Хамерсенг се облегна назад, постави ръката си върху ръката на Валман и я стисна в спонтанен жест на доверие. — Нима не сте успели да изясните нищо? Какво, всъщност, се е случило? Кой от тях е умрял първи и как е станало всичко?

На Валман изведнъж му се прииска да му отговори с взаимност, но се опомни и си спомни къде се намираха.

— Полицията почти приключва разследването — произнесе с официален тон той. — Има още, разбира се, неясни моменти…

— Разбирам — отговори по-малкият от братята Хамерсенг и му намигна. — Ако питат мене обаче, бих казал, че са се убили взаимно. С това се занимаваха повече от четиридесет години.

Отклони предложението на Валман да пийнат още по една чашка кафе. Време му било. Много неща още трябвало да направи за няколкото дни, през които щял да си бъде вкъщи. Трябвало да се реши въпросът с наследството. Как да се постъпело с децата, които не можели да бъдат намерени. Да се реши дали трябвало да се обявят за умрели и тогава цялото недвижимо имущество и ценностите щели да преминат към него. Ако се съдеше по вида му, тази перспектива не го радваше особено. И така имал достатъчно средства. Какво щял да прави с вилата на Боровата планина? Продажбата на недвижима собственост отнемала обикновено много време. Утре имал среща с адвоката на родителите. Да видел какво щял да го посъветва той.

Валман не каза нищо за това, че издирването на децата на Хамерсенг все още не е приключило поне по отношение на дъщерята. Предварителният ДНК тест на космите, които бе измъкнал от семейната снимка, трябваше да е готов всеки момент. Бе напълно сигурен, че анализът щеше да съвпадне с данните на човека от гората. До такава степен, до която това бе възможно в случай, при който не можеш да бъдеш сигурен в нищо.