Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Story of Elza, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VeGan (2016 г.)

Издание:

Автор: Джой Адамсън

Заглавие: Лъвицата Елза

Преводач: Весела Илиева; Василка Шопова; Светлана Стефанова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: Държавно издателство „Земиздат“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково

Излязла от печат: 28. 1. 1982 г.

Художествен редактор: Михаил Макариев

Технически редактор: Анна Михова

Художник: Петър Кръстев

Коректор: Мария Гарева; Венета Гинева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2088

История

  1. — Добавяне

Отново виждаме лъвчетата

Директорът пристигна със самолет сутринта и поговорихме с него. Той потвърди съгласието си да спим в Долината на лъвчетата седем нощи. Що се отнася до храненето на лъвчетата, ако ги намерехме изтощени, той съветваше да не си блъскаме главите предварително и в случай на нужда, да се обърнем към инспектора за помощ. Джордж имаше още осем дни отпуск, затова решихме да не вземаме клетките, въпреки че това беше едно от условията, споменато в писмото. Преди да тръгнем, трябваше да пренесем лагера в Серонера, защото поради злополуката лагеруването се забраняваше, докато не се вземеха предохранителни мерки.

Стигнахме Долината на лъвчетата късно следобед. Паркирахме колите сред малката равнина, където Джордж беше видял лъвчетата през май.

Тази нощ лъвчетата не се показаха. Рано сутринта се приближихме до пролома и изкачихме възвишението над него. Там почти преди месец се бяхме сбогували с лъвчетата. Три часа вървяхме по билото и викахме, но напразно. Тогава слязохме в другия пролом и тръгнахме към колата. Когато стигнахме ръба на малкия предел, който отделяше този пролом от долината на лъвчетата, Джордж ме сграбчи за рамото — трите лъвчета седяха край колата и ни чакаха. Те се държаха съвсем делово, като че ли никога не се бяхме разделяли. Джеспа дойде да ни поздрави с тихото мяукане, с което Елза винаги ни поздравяваше. Позволи ми да го погаля по главата и седна да ни гледа, когато отидохме при другите. Те се отдалечиха при нашето приближаване и застанаха под едно дърво. Когато обаче им предложихме рибено масло и вода, те дойдоха и бързо го излокаха. Бяха слаби, но все пак в добро състояние, макар че Гоупа и Джеспа бяха изгубили гривите си и приличаха на лъвици. Кожата на Джеспа не беше лъскава и той още носеше стрелата в хълбока си. Раната отделяше тънка струйка, която привличаше мухите, и той непрекъснато се ближеше. Имаше и няколко други малки драскотини, вероятно спечелени в битки с други животни. Държеше се много приятелски и стоеше близо до нас, но не ни позволи да пипаме стрелата.

Чудесно беше, че отново бяхме с лъвчетата. Наблюдавахме ги щастливи и разисквахме някои неща, които ни озадачаваха. Защо бяха загубили гривите си? Знаехме, че от напрежение домашните котки понякога сменят козината си. Дали гривите на Гоупа и Джеспа бяха опадали поради усилието да се приспособят към новата обстановка? Защо бяха дошли през деня? Бяха ли видели светлината през нощта и бяха ли разбрали, че сме тук? Дали се бяха крили, когато претърсвах долината, уплашени от присъствието на непознатия шофьор?

По-рано те винаги се криеха през горещите часове на деня, но сега останаха при нас, докато обядвахме. Джордж отиде да прибере втората кола, която бяхме оставили в равнината, но това не ги разтревожи и до края на деня не потърсиха прикритие. Изглежда, че придобиваха навиците на лъвовете в Серенгети.

През цялото време при нас стоя и самотният импала. Привечер той бавно слезе по хълма, като пасеше по пътя си. Малката Елза се промъкна след него, подир малко — и Джеспа. Докато импала ядеше, те пълзяха и се промушваха в тревата към него, но щом той погледна към тях, замръзнаха на място, Гоупа наблюдаваше лова. Най-после импала избяга и лъвчетата се върнаха.

Освен леглата, в колите бяхме поставили някои от вещите си, а останалите — върху покрива. Джеспа прерови всичко с надежда да намери вечеря и дори Гоупа и Малката Елза се приближиха, но нямахме за тях нищо, освен рибено масло. Позволихме им да пият, колкото мислехме, че е полезно, а през нощта те останаха близо до колите и играха. Джеспа ни посети няколко пъти. Той се чудеше защо не им даваме месо.

След седмиците изживяна тревога огромно облекчение беше да знаем, че лъвчетата бяха относително добре и преместването им в резервата — сполучливо. Единствената ни грижа беше раната на Джеспа и потъмнялата му козина. Не можехме и да мислим за ново местене след всичко, през което бяха минали лъвчетата. Не искахме да пренасяме дори само Джеспа, ако би могъл да бъде опериран в Серенгети. Решихме да използуваме седмицата, за да поохраним Джеспа, и след това да мислим за неговата операция. Сега нямаше да успеем да направим нищо.

Следната сутрин намерихме лъвчетата под един храст на около четиристотин метра надолу по хълма. Джеспа веднага дойде и се разположи между нас и брат си и сестра си. Дадохме му рибено масло. Кожата му имаше още по-лош вид и беше покрита с подутини, големи колкото грахови зърна. Безпокояхме се, но не искахме да вдигаме излишна тревога, преди да разберем причината. Такива подутини Елза получаваше, когато се търкаляше върху мравуняци. За да сме сигурни, искахме да наблюдаваме Джеспа, но това значеше, че трябва да храним лъвчетата, за да не се отдалечават от нас.

Джордж отиде до Серонера за разрешение да ловува и да телеграфира на издателите на книгите за Елза добрите новини. В своя ентусиазъм Джордж съставил телеграмата с препалено оптимистичен текст (телеграма с подобно съдържание изпратил и на директора в Аруша): „Намерихме лъвчетата в отлично състояние.“ Този текст по-късно стана повод за сериозни недоразумения. Докато чаках Джордж, аз наблюдавах лъвчетата. Те спокойно дремеха под един храст.

По обяд стадо от около сто и двадесет антилопи Томи дойдоха, а заедно с тях и нашият импала. Когато ме видяха, те спряха, отбиха се малко встрани и започнаха да пасат на двадесетина метра от лъвчетата. Една нахална антилопа дори се приближи до храста, под който те лежаха. Наистина цялото стадо се държеше, като че наоколо нямаше никакви лъвове. Лъвчетата ги наблюдаваха, положили глави между предните си лапи. Това продължи около половин час. Тогава Малката Елза изведнъж скочи и се хвърли върху стадото. Антилопите побягнаха към равнината, с изключение на около двадесетина, които се намериха откъснати от другите и изостанаха. След малко тя подгони и тях, но само за да се позабавлява. Никоя от страните не погледна сериозна на лова, докато Гоупа и Джеспа не се намесиха. Тогава антилопите се пръснаха с тропот по скалите и нагоре по хълма. Останаха само едно малко и баща му. Те спокойно наблюдаваха сцената и побягнаха при другите едва след като лъвчетата се върнаха. На половината път ги посрещна майката. Тя близна малкото си и го поведе назад към стадото.

Джордж се върна без месо: пазачът отсъствувал и той чакал до следобеда, за да говори с директора по радиото. Получил разрешение да купи две кози от едно малко село извън парка. Разстоянието до селото не му позволило да отиде и да се върне до вечерта и той отложил за другия ден.

Вечерта лъвчетата дойдоха за вечеря, но им дадохме само рибено масло и те си тръгнаха рано. Сутринта Джордж отиде за козата, а аз извадих вещите навън и проветрих леглата. Лъвчетата дойдоха, преди да съм прибрала, и изпаднаха във възторг от пръснатите по земята предмети. Все пак бяха добродушни и разбрани и накрая ме оставиха да прибера нещата си без повреди. След като се наиграха, те се оттеглиха на сянка под един храст и прекараха деня там.

Към 6 часа следобед Джордж пристигна с козите. Щом зърна месото, Джеспа го грабна и побягна с него. Гоупа и Малката Елза хукнаха подир него. Последва сборичкване и трите лъвчета, събрали носове, захапаха месото. Те ръмжаха сърдито и се зъбеха цял час и никой не отстъпваше. В един миг Гоупа се опита да побегне с месото, но Джеспа мигновено го стисна със зъби и спорът продължи. Със свити уши и оголени зъби братята стояха един срещу друг, докато Малката Елза спокойно дъвчеше настрани. Най-после Джеспа и Гоупа се успокоиха и трите лъвчета приятелски изядоха вечерята си заедно.

Втората коза сложихме на покрива на колата за следния ден. Лъвчетата никога не се качваха на покрива и бяхме спокойни. Рано сутринта обаче ме събуди някакъв шум и видях, че колата се беше наклонила застрашително. В следния миг Джеспа скочи от покрива и избяга с месото към пролома, следван от другите лъвчета.

След няколко часа той се върна и скочи отново върху колата. На покрива държахме най-различни неща: кутии с бутилки, преса, гумена възглавница, сгъваем стол. Джеспа остана очарован. Той изпразни кутиите и разпиля съдържанието на земята. После се опита да измъкне попивателната хартия от пресата за хербарии и понеже не успя, изхвърли я долу. След като разпръсна всичко, той постави глава върху лапите си и запримигва срещу нас. Брат му и сестра му го наблюдаваха внимателно, без да посмеят да се присъединят към него. Сега те отидоха да играят върху едно повалено дърво и скоро Джеспа ги последва. Известно време тримата се бутаха закачливо и после изчезнаха в пролома.

Много грабливи птици кръжаха над гребена на близкия хълм. Предположихме, че те се вдигаха от някой труп, оставен от лъва, който ревеше наблизо през нощта. Следобед отидохме да потърсим лъвчетата и ги намерихме заспали под плътното прикритие в подножието на скалата. До тях лежеше труп на прясно убита антилопа. Дали беше техен лов, или го бяха откраднали от някой леопард? Ако сами го бяха убили, странно как не бяхме забелязали нищо!

Вечерта се върнахме при лъвчетата. Намерихме ловът почти изяден, а остатъците — добре прикрити. Чувахме дишането им в храсталака, но те не ни виждаха. Удивително! Колко добре умееха да се прикриват тези големи животни. След малко чухме и кашлянето на един леопард. Разбрахме кой беше убил антилопата.

Когато се стъмни, лъвчетата дойдоха да пият вода. Нощта прекараха край нас, но на сутринта си бяха отишли. Следобед се показаха от пролома. Джеспа скочи върху покрива на моята кола. Гоупа и Малката Елза легнаха на сянка под едно дърво на петдесетина метра. Чудех се защо Джеспа предпочита моята кола пред колата на Джордж. Дали мислеше, че това е „неговата“ кола, или върху нея му беше по-удобно? Елза винаги предпочиташе Джорджовата. Самотният импала обикаляше наоколо, както обикновено. Той пръхтеше и грухтеше, но лъвчетата не му обръщаха внимание. Малката Елза известно време дебна няколко Томи, но очевидно не й се ловуваше и скоро се усмири. Седях при Джеспа и при всеки удобен случай се опитвах да изтегля стрелата. Той не протестираше срещу опитите ми, но тя беше все така здраво забита и нямаше вид, че ще излезе сама. Върхът беше непосредствено под кожата и един малък разрез може би щеше да улесни изваждането с острието напред. Подутините, вероятно причинени от ухапвания на мравки, бяха изчезнали, но козината му беше потъмняла и раздърпана. Когато залязващото слънце го позлати, чертите и изразът на лицето му толкова напомняха Елза, че внезапно изпитах чувство, че майка му се беше върнала. Галех лапите му и милвах ноздрите му, а Джеспа примижаваше от удоволствие. Аз също затворих очи и ми се стори, че милвам Елза. Стана ми необикновено леко.

През нощта брезентовият покрив на моята кола се разлюля отново под тежестта на Джеспа и от леглото си можех да го потупам през платнището. После Джордж също бил разбуден. Колата му се люлеела и Джеспа надничал от покрива, като че ли се канел да влезе. Другите лъвчета ги нямаше, а Джеспа си отиде призори.

Цяла сутрин търсихме лъвчетата, но не ги намерихме. Към пет часа следобед те пристигнаха, и то от долината, където ние безуспешно ги бяхме търсили. Джеспа се настани върху мотора на колата. Направих още един безуспешен опит да махна стрелата.

На следващия ден трябваше да се разделим. Ако не беше раната на Джеспа, бихме си тръгнали напълно спокойни. Колкото и малко да му пречеше в момента, тя се беше отразила на общото му състояние. Чрез нея в организма проникваше инфекция, за което говореше и потъмнялата му кожа. При някоя схватка кожата му можеше да се разкъса или върхът на стрелата да се забие по-дълбоко. И в двата случая нараняването щеше да се отрази на способността му да ловува. При тези обстоятелства, колкото по-скоро го оперирахме, толкова по-добре. Обмислихме положението и решихме да съкратим престоя си при лъвчетата и да тръгнем много рано на другата сутрин, за да се свържем по радиото с директора и да искаме разрешение за операцията. Нужни ни бяха клетка за Джеспа и хирург — ветеринар. Джордж се надяваше, че ще му продължат отпуската, колкото е нужно, за да бъде уредена и извършена операцията.

Когато се стъмни, Джеспа дойде за рибеното си масло. В бидона, отворен преди шест дни, не беше останало много и аз исках да го разделя поравно между лъвчетата. Когато Джеспа ме видя с бидона в ръце, той се опита да го грабне. Извиках: „Не, Джеспа, не!“ Той ме погледна с недоумение и обида и веднага се извърна. Разделих маслото в трите чинийки. Гоупа и Малката Елза веднага изядоха своето, но Джеспа беше оскърбен и не дойде при мен. Не смеех да оставя чинийката на земята, защото Гоупа и Малката Елза веднага щяха да пристигнат. Направих опит за примирение. Джеспа извръщаше студено глава и не искаше да знае за мен.

Цяла вечер наблюдавахме лъвчетата. Те се ближеха и се търкаляха зад колите. Към 11 часа вечерта си отидоха. Това беше нашата последна среща, въпреки че тогава не знаехме и мислехме, че скоро ще се върнем отново с ветеринарен лекар.

Късно през нощта чухме гласове на лъвове. Те тихо си подвикваха един друг. Навярно нашите лъвчета ловуваха.

На сутринта тръгнахме за Серонера, за да уредим веднага операцията на Джеспа. Отказаха ни. В Аруша отново се обърнахме към директора. Той ни посъветва да отправим молба към управата, която щеше да се събере през август.

С тежки сърца напуснахме Танганайка.