Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Story of Elza, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VeGan (2016 г.)

Издание:

Автор: Джой Адамсън

Заглавие: Лъвицата Елза

Преводач: Весела Илиева; Василка Шопова; Светлана Стефанова

Година на превод: 1982

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: Държавно издателство „Земиздат“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1982

Тип: научнопопулярен текст

Националност: английска

Печатница: ДП „Ат. Стратиев“ — Хасково

Излязла от печат: 28. 1. 1982 г.

Художествен редактор: Михаил Макариев

Технически редактор: Анна Михова

Художник: Петър Кръстев

Коректор: Мария Гарева; Венета Гинева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2088

История

  1. — Добавяне

Елза болна

Вече две седмици, откакто Джордж замина на разузнаване около езерото Рудолф. С него отидоха Кен Смит и окръжният инспектор по охраната на дивите животни. Очаквах да се завърнат всеки ден и се ослушвах за колата, но едновременно се страхувах, защото шумът на мотора означаваше край на Елзиния щастлив живот. Какво я чакаше на новото място? Колко лъвици трябваше да победи, преди да осигури спокоен дом за децата си? Тук се чувствуваше добре, беше съумяла да отстои правата си. Тя и малките трябваше да забравят всичко близко, преди да се почувствуват щастливи на чуждото място. Щом човекът със своята способност да разсъждава често дава трагични доказателства за невъзможността да се приспособи в изгнание, как можехме да очакваме, че дивите животни, които са много по-консервативни и зависими от средата си, ще се приспособят към напълно чужди условия?

Едно от любимите леговища на лъвовете беше лугата на „кабинета“. Оградена с гъсти храсти и засенчена от големи дървета, тя предлагаше защита от жаркото слънце, мек пясък за дрямка, а обикновено и лек бриз, който подухваше откъм реката. Семейството беше там от сутринта. Следобед отидох с блока си. Докато рисувах, слушах чуруликането на птиците и успокоителното бълбукане на реката. Какъв мир царуваше и колко доволни бяхме всички!…

Когато се позахлади, Елза се събуди, протегна се, отиде при Джеспа и го близна. Той се търкулна по гръб и я прегърна с лапите си. След това тя се приближи до мен, потърка лицето си в моето и също ме близна. После отиде при Гоупа и повтори израза на нежността си, а накрая — и при Малката Елза. Така тя поздрави всички поред, като започна с най-близкостоящия до нея и завърши с този, който беше най-далеч. Това беше знак, че е време за прибиране. Елза се отправи към лагера и всеки няколко метра се обръщаше, за да се увери, че я следваме. Не можах да се подчиня веднага на дадения знак. Джеспа пожела да разгледа моите вещи и едва успях да спася блоковете и фотоапаратите, като ги оставих в чантата и я окачих на клон, който той не можеше да достигне. Гоупа и Малката Елза бяха отишли напред. Когато ги настигнах, те блокираха пътя ми. Нямаше как, седнах на пътеката и се правех, че техните лудории не ме интересуват. Здрачаваше се и комарите бяха много нападателни, така че моята принудителна почивка беше твърде неприятна. За щастие Елза ми дойде на помощ. Игриво потупа децата си и те веднага ме забравиха. Като се боричкаха и гонеха, всички тръгнаха след нея, а аз продължих пътя си.

За пръв път тази вечер забелязал у Гоупа проява на полов инстинкт — първо, когато играеше с Елза, а по-късно — с Джеспа. Това беше само игра и без съмнение той се подчиняваше на някакъв неясен импулс, значението на който не разбираше. Изненадах се — лъвчетата бяха само на дванадесет и половина месеца и все още имаха млечни зъби. През нощта семейството бродеше около лагера. Едва след закуската те затичаха към палмовите дънери отвъд солената скала. Елза застана и загледа камиона. След известно време стъпи предпазливо върху покрива на кабината и седна. От десет дни чаках този момент, но сега, като гледах как доверчиво седи върху камиона, който щеше да я отведе от дома й, ми стана мъчно. Отидох при нея и се опитах да махна ларвите й. Не ми позволи. Отоците бяха седем и тя ги ближеше. Друг път беше имала и по петнадесет, затова не се разтревожих.

След известно време лъвчетата се скриха в храстите. Елза ги последва. Следобед се върнаха и започнаха да играят върху дънерите. Малките не оставяха Елза на спокойствие. За да не я дразнят, тя потърси убежище върху кабината на камиона. За лъвчетата не беше трудно да се покатерят, но те нямаха доверие в камиона и предпочитаха да го заобиколят отдалеч.

Целия следобед Елза си почиваше върху покрива на кабината и оттам наблюдаваше децата си и мен. Отидох да се поразходя, но тя не тръгна подир мен. Когато се върнах, заварих я в същото положение. След като се стъмни, дойде и легна пред палатката ми, но не скочи на покрива на ландроувъра, както обикновено правеше. Отидох при нея, но Джеспа и Гоупа лежаха във високата трева наблизо и ме дебнеха.

Рано на следващата утрин чух Елза да вика малките с нежното си „мхн, мхн, мхн“. Този ласкав и успокоителен звук винаги ми действуваше добре. Скоро те изчезнаха към лугата на „кабинета“. Следобед взех блока си и отидох там. Елза ме приветствува нежно и с привързаност и дори Гоупа изрази дружелюбност, като благоволи да наведе глава към мен. Прекарах чудесен следобед — лъвчетата играеха, а аз рисувах. Бих била съвсем щастлива, ако не ме измъчваше мисълта за жестокото преместване, от което само по чудо можехме да се спасим. Надявах се, че Елза не чувствува моята тревога и безпокойство — тя самата достатъчно страдаше от възпаленията си.

Когато реши, че беше време да си отиваме вкъщи, Елза даде обичайния сигнал, като близна поред всеки от нас. Чудех се докога щеше да се запази приятелството между нас петимата. Докога щях да бъда приемана като член на семейството? Ако успеехме да осигурим на лъвчетата условия за естествен живот, това безспорно означаваше край на нашата близост. Интимните ни отношения продължаваха досега само защото бяхме принудени да останем със семейството, за да го пазим от бракониери. Ако преместехме лъвовете край езерото Рудолф, тяхното приобщаване към див живот щеше да се отложи или дори да стане невъзможно. Каквото и да се случеше обаче, аз нямах право да ги лишавам от естествен живот преднамерено само за да запазя своето положение на член от семейството.

Елза непрекъснато ближеше раните си. Надявах се, че това помагаше за по-бързото им излекуване. Тази нощ тя прекара на тревата пред палатката ми и отказа да яде. Докато я наблюдавах, Гоупа се приближи и пожела да се сприятелим. Това беше необичайно и аз исках да отговоря на предложеното приятелство, но както Джеспа, и той не беше научен да прибира ноктите си, когато играе с хора. Макар и с нежелание, трябваше да го разочаровам. Седнах по турски близо до него, гледах го в лицето и го назовавах по име. Надявах се някак да разбере, че макар да не играя с него, аз пак го обичам. Джеспа сложи край на мъчителното положение, като се хвърли върху брат си. Напоследък гривите на двете мъжки лъвчета бяха пораснали значително. Гривата на Гоупа беше много по-тъмна и почти два пъти по-дълга. Ръмженето му беше дълбоко и понякога дори страшно. Във всяко отношение той се развиваше като млад и силен лъв.

Следващия следобед отново намерих семейството в лугата на „кабинета“. Бях си взела блока, но предпочетох да седна до Елза и да я успокоявам. Тя лежеше съвсем неподвижна и ми разреши да я милвам, но когато докосвах гърба й или ръката ми се приближаваше до раните й, тя ръмжеше и ясно показваше, че не иска моята намеса. Носът й беше влажен и студен — сигурен признак за неразположение. Две от раните беряха и гной течеше от тях. Надявах се, че сами ще се прочистят. Все още се въздържах да й дам сулфатиазол, за да не отслабя естественото съпротивление на организма й. Бях така убедена, че причината за болестта й бяха ларвите, че и през ум не ми мина да й взема кръв за изследване.

Когато се стъмни, Елза се премести в храстите. Тръгнах към лагера, но тя остана там заедно с лъвчетата. Почаках известно време. Започнах да се тревожа и я повиках. За мое успокоение тя дойде скоро, влезе бавно в палатката ми и нежно ме близна, а след това изчезна в тъмнината. Тази вечер повече не видяхме нито нея, нито малките.

На сутринта тръгнах по дирята й. Съзрях лъвовете на скалата. Не желаех да ги безпокоя и останах да рисувам от разстояние, докато излелият се внезапно пороен дъжд прекрати заниманията ми.

Върнах се следобед. С помощта на бинокъла открих две лъвчета на скалата. От Елза нямаше следа, но предполагах, че тя и Джеспа, макар и скрити от погледа ми, бяха някъде наблизо. Повиках. Отговор не последва.

Тази нощ лъвовете не дойдоха в лагера. Това се случваше понякога, но сега аз се тревожех поради състоянието на Елза. Щом се зазори, отидох при скалата. С облекчение видях семейството на хребета. Повиках Елза и тя вдигна глава. Малките не се помръднаха.

Следобед се върнах с Нуру. Елза веднага излезе от храстите под скалата, следвана от Джеспа. Поздрави ни мило, но аз забелязах, че диша тежко и всяко движение й струваше усилие. Джеспа изпълняваше ролята на телохранител и не ми позволи да я помилвам. Седях до нея, докато Гоупа и Малката Елза дойдоха при нас, и тогава всички се отправихме за къщи. Елза беше много нетърпелива към малките и извънредно чувствителна на докосване. При всяко допиране тя свиваше уши и ръмжеше. Нямаше нищо против да вървя до нея и да пъдя мухите цеце, но истински се ядосваше, когато някое от лъвчетата се завираше в нея. За пръв път виждах да реагира по този начин. Изкачването през храстите до пътя беше кратко, но тя на няколко пъти спира да почива. След това ходенето стана по-леко. Стигнахме лагера. Тя отиде направо при ландроувъра и легна на покрива много внимателно, за да не притиска раните. Цялата вечер остана в това положение. Донесох й костен мозък — любимото й ядене, но тя само го погледна и извърна глава. Опитах се да я помилвам по лапите, тя обаче ги премести така, че да не мога да ги достигам.

Събудих се. Лъвчетата се гонеха около палатките, а от Елза нямаше следа. Ослушах се за познатото мяукане, но чух само високото „тчянгз“ на Джеспа. Той пъхна глава през отвора на палатката. Станах. Гоупа стоеше на брега и се готвеше да преплува реката. Щом ме видя, подплашено изсумтя и се хвърли във водата. Останалите членове от семейството го поздравиха високо от другия бряг.

Скоро щяха да се навършат четири седмици от получаването на заповедта за изселване и вече три, откак Джордж беше отишъл на разузнаване край езерото Рудолф. Преди да замине, планирахме преместването до 20 януари. Днес беше 19-и.

Лъвовете нито веднъж не бяха влезли в камиона. Бедфордът не беше пристигнал, Елза беше болна, не бяхме намерили нов дом за малките, нито начин да ги придвижим. Очевидно не можехме да спазим срока.