Джой Адамсън
Лъвицата Елза (30)

Лъвчетата в беда

На 16 март Джордж и Нуру тръгнаха рано на всекидневния си обход. Бях сама в лагера, когато пристигнаха двама ловни надзиратели и един африканец. Те носеха вест, че през нощта на 13 срещу 14 март три лъва бяха нападнали боми на туземци край реката Тана и изподрали четири крави. Африканците се опитали да ги прогонят с камъни, огън и колове, но те настоятелно се връщали. Местните жители подозираха Елзините лъвчета и молеха Джордж да отиде и да ги отърве от тях.

Незабавно изпратих хората да повикат Джордж. С помощта на сигнални ракети те бързо го намериха. Скоро всички се върнаха в лагера и следобед се отправиха за мястото на произшествието.

Бомите бяха общо осем, разположени на малко разстояние една от друга. Всяка бома се състоеше от група малки кръгли колиби от пръст. Те бяха защитени от трънена ограда, висока почти човешки ръст и широка около два метра, защото местността наоколо беше обрасла с гъсти храсти и зверовете можеха незабелязано да се приближават до колибите. Наблизо течеше река Тана, където туземците водеха добитъка си на водопой.

Джордж намерил следа на лъвица. Тя беше успяла да влезе през една почти непроходима ограда от трънаци и после излязла. Опитал се да изследва другите следи, но било трудно, тъй като повече от тях били заличени от добитъка. Все пак успял да проследи лъвовете обратно до реката, където ходили на водопой. Той продължил надолу по течението. Очаквал да намери следи, тъй като те вероятно били пили и предишната нощ. Не останал разочарован — попаднал на нови отпечатъци, направени съвсем наскоро от три лъва.

С двама ловци и един водач Джордж тръгнал по следата. След около час стигнали в сухо дере, покрито с гъста растителност. Внезапно на около три метра Джордж видял заспала лъвица, полузакрита от дънера на едно дърво. Той я наблюдавал няколко минути. Изглеждала по-възрастна от Малката Елза. Един от ловците, който бил на няколко метра зад него, направил знак на Джордж, като потупал карабината си. Джордж погледнал и открил, че бил забравил да я зареди. Дори щракането на затвора при зареждането не събудило спящото животно. Шепнешком ловецът карал Джордж да стреля. Той твърдял, че това било възрастна лъвица. Много лесно можел да пусне един куршум в черепа й, но нещо карало Джордж да се колебае. Внезапно лъвицата седнала, погледнала го право в очите и като набръчкала лицето си, изръмжала и с глух рев изчезнала. В същото време той чул шум от други два бягащи лъва. Джордж бил убеден, че това не са нашите лъвчета, и все пак, кой знае?… По-добре, че не стрелял. За всеки случай той повикал лъвчетата по име, но не получил отговор. Не, това не можеше да бъдат нашите лъвчета. Нападението беше много дръзко. Лъвовете се бяха промъкнали хитро и бяха успели да проникнат през особено здравата трънена ограда. Очевидната леснина, с която двете възрастни крави бяха убити, също говореше, че тук бяха действували опитни нападатели.

Джордж помолил местните жители да го осведомят незабавно за всяко ново нападение и се върнал в лагера.

На следващата сутрин Джордж и Нуру се отправиха към устието на слоновата луга. На едно островче в реката той видял две лъвчета, но докато нагласи бинокъла си, те избягали. В същото време чул да се отдалечават и други лъвове. Джордж проследил дирята им. Попаднал на трупа на млад бивол, вероятно убит предишната нощ. Пет лъва били пирували с него. Без съмнение това били Елзините лъвчета и техните осиновители. Джордж дълго викал Джеспа и дори му се сторило, че чува тихо мяукане от другия бряг на реката, но никакво лъвче не се появило.

На следващия ден се разрази ужасна гръмотевична буря. Поройният дъжд продължи през цялата нощ. На сутринта реката едва можеше да се премине. Все пак един африканец успя да я прекоси и да донесе вест от главатаря на селището Тана, че добитъкът им отново бил нападнат от лъвовете.

При тази новина Джордж тръгна веднага с ландроувъра за мястото на нападението. Валеше толкова силно, че бил принуден да мине по обиколен път. Аз останах в лагера, за да наблюдавам да не би лъвчетата все пак да са в нашата територия.

Две сутрини по-късно отидох при гроба на Елза и оттам забелязах някакво движение на Голямата скала. С помощта на далекогледа видях два лъва. Те се грееха на слънце върху скалата. Забързах към тях колкото ми позволяваше болният крак. Скоро различих три големи лъва и три лъвчета на възрастта на Елзините. Бяха на върха на скалната верига, очертани на фона на небето. Наблюдавах ги няколко минути. Почиваха спокойно. Едната лъвица ближеше лъвчетата, а те се търкаляха по гръб и играеха. Направих няколко снимки, но се опасявах, че разстоянието беше твърде голямо дори за моя телескопен обектив. Внимателно се приближих към групата. Когато стигнах на около четиристотин метра, лъвовете се разтревожиха и един след друг изчезнаха в дупката, където на времето Елза беше започнала раждането. Остана само едно лъвче. Приклекнало с глава върху предните си лапи, то ме наблюдаваше. Може би беше Джеспа? За нещастие лъвчето седеше точно срещу утринното слънце и аз виждах само силуета му. Колкото и да се мъчех, не можех да доловя някакви черти, които да потвърдят, че е Джеспа. Опитах да се приближа, но то се скри. Идиличната семейна сцена, на която бях свидетелка, ме направи по-щастлива. Не можех да бъда напълно сигурна, че видях лъвчетата на Елза с новите им родители, но от друга страна, възможно ли беше чак такова съвпадение: двойка лъвове с три лъвчета точно на същата възраст да се появят ненадейно близо до лагера!

При палатките ме чакаха двама ловци с писмо от Джордж. Ето какво пишеше той:

Стигнах селището в неделя, 26-и, вечерта, след като пътувах шестдесет километра по лоши пътища и през гъсти храсталаци. Успях да се снабдя с едно заклано животно и седнах с него край една от нападнатите боми. През нощта не дойдоха никакви лъвове. Сутринта построих лагер на около три километра от селото край брега на Тана. Тръгнах надолу по реката да търся дири. Нови отпечатъци нямаше. По-късно ловците дойдоха да ми кажат, че през нощта лъвовете се опитали да влязат в друга бома, но били прогонени. Проследили дирята им, но я загубили. Снощи отново останах да чакам с месото на една поляна, разположена на километър от втората бома. Към 11 часа без всякакво предупреждение внезапно се появи Малката Елза и се нахвърли върху месото, което беше прикрепено за пъна на едно дърво. Веднага след нея изскочи Джеспа със стрела, забита в хълбока му, за щастие неотровна. Двамата започнаха да ядат. Сега видях и Гоупа, който се криеше по-далеч. Накрая и той дойде при месото. Бяха много слаби и изгладнели. Не се изплашиха, когато им заговорих, и изядоха малката коза за един час. Често отиваха по собствено желание до съда с вода, който бях поставил до багажника на колата. Вярвам, че познаха гласа ми, и съм сигурен, че нощес ще дойдат пак. Няма съмнение — лъвчетата са нападнали бамите! Ще трябва да платим голямо обезщетение. Изпрати веднага Ибрахим с твоя ландроувър и с всички кози, малко храна за мен, също малката палатка, маса, стол и кутиите ми. Незабавно ще наема група местни хора да изсечем път. След това ще преместим целия лагер и ще доведем камиона с клетките, за да изведем лъвчетата от областта. Най-спешно е изпращането на козите по Ибрахим. Ако реката е придошла, ще се наложи да обикаля дълго, но днес трябва да е тук. Лъвчетата са много гладни и вероятно ще нападнат друга бома, ако не ги нахраня. Несъмнено цялата работа идва от Свирепата лъвица, която трябва да е прогонила лъвчетата от Елзиния лагер и на 4-ти март.

Твой Джордж. Моля, прати ми всичките боеприпаси.