Хърбърт Уелс
Кратка история на света (7)

Глава VI
Векът на влечугите

Каменовъгленият век е наследен от един обширен период на сухи и люти векове. Те са оставили следи от дебели наноси на пясъчници в записките на скалите. Температурата на планетата се колебаела много и наставали дълги периоди на студове и ледове. В големи участъци предишното необикновено изобилие на блатна растителност секнало, и затрупана от по-новите пластове, тази растителност започнала процес на пресоване и вкаменяване, който дал на света повечето от днешните каменовъглени пластове.

Но тъкмо през периодите на тези обрати животът претърпява своите най-бързи видоизменения и научава най-ценните си уроци. С промяната на условията към топлина и влага, намираме установена нова поредица животински и растителни форми. Ние откриваме скалните отпечатъци на гръбначни животни, които не се излюпвали като поповите лъжички, на които се налагало да живеят известно време във водата. Тези животински видове преди излюпването си докарвали своето развитие до степен, при която така приличали на възрастната форма, че можели да живеят на въздух от първия момент на самостоятелното си съществуване. Хрилете отпаднали съвсем, а хрилните цепки се явявали само в ембрионалната фаза.

Такива нови създания, които не преминавали преходната фаза на поповата лъжичка, били влечугите. Едновременно с тях се развивали семедайни растения, които можели да разпръскват своите семена, независимо дали наблизо има блато или езеро. Появили се палмовидни цикади, множество тропически иглолистни видове. Все още нямало цъфтящи растения и треви. Съществувало е по-голямо разнообразие от насекоми и особено бръмбари. Пчелите и пеперудите предстояло да се появят. Но всички основни видове на една нова същинска сухоземна фауна и флора са се образували по време на тези сурови векове. Новият сухоземен живот се нуждаел само от настъпването на благоприятни условия, за да разцъфти и добие господство.

Бавно, век след век и с чести колебания, това смекчаване на условията настъпило. Все още честите движения на земната кора, промените в земната орбита, увеличаването и намаляването наклона на оста на планетата действали заедно, и довели Земята до дълъг период от равномерно топли условия. Предполага се, че този период е продължил повече от двеста милиона години. Той се нарича мезозойски период, за разлика от много по-дългите палеозойски и азойски периоди, които взети заедно са траели един милиард и четиристотин години, и които са го предшествали. Наричат го и век на влечугите, поради удивителното господство и разнообразие на тези видове. Този период завършил преди повече от осемдесет милиона години.

В днешния свят родът на влечугите е сравнително малък и неговото разпространение е твърде ограничено. Но все пак представителите на този род са доста по-разнообразни от оцелелите членове на рода на амфибиите, които някога, във времето на въглищните блата владеели света. На Земята все още живеят костенурки, алигатори, крокодили и гущери. Всички те, без изключение, са същества, на които е нужна топлина през цялата година. Те не могат да издържат на студ и всички влечуги от мезозойския период били такива. Фауната на този период е била фауна на топлото, която е живяла сред една флора на топлото. Тя не е понасяла никакви студове. Но така поне светът достигнал до една същинска сухоземна фауна и флора, за разлика от тези, съществували в калта и блатата, през по-първите буйни дни на живота върху земята.

Всички видове влечуги, които познаваме сега, били в много по-голямо многообразие по онова време — големи костенурки, едри крокодили и много гущери и змии, но освен тях имало голям брой чудовищни създания, които сега напълно са изчезнали от лицето на Земята. Съществувало е голямо разнообразие на същества, наречени динозаври. Растителността тогава се разпростирала из по-низките места — тръстики, папрати и други подобни. Във връзка с това се появили много тревопасни влечуги, които се хранели с тази разкошна растителност, и които увеличавали размера си заедно с развитието на мезозойския период. Някои от тези животни надминавали по големина всички сухоземни животни, които са живели някога; те били големи колкото китове. Diplodocus Carnegil например, е достигал дължина до двадесет и пет метра, измерен от устата до опашката. Гигантозавъра бил още по-голям — той достигал до тридесет и пет метра. Сред тези чудовища са живеели множество месоядни динозаври. Един от тях, тиранозавърът, се представя и описва в много книги като връх на ужаса сред влечугите — чудовища.

Докато тези големи създания пасли и се преследвали сред вечно зелените мезозойски джунгли, други, сега изчезнали видове влечуги с прилепоподобни израстъци на предните крайници, преследвали насекомите, като първоначално скачали от едно дърво на друго и се спускали надолу като парашути, а после хвърчали между папратите и клоните на дърветата. Това били птеродактилите. Те са първите летящи създания с гръбначен стълб и тяхното появяване отбелязва ново постижение в растящите сили на гръбначните животни.

Освен това някои от влечугите се върнали към морските води. Три вида големи плуващи същества пренаселили морето, от което произлезли техните прадеди: мезозаврите, плезиозаврите и ихтиозаврите. Някои от тях достигали размерите на сегашните китове. Ихтиозаврите били типични морски животни, но плезиозаврите представляват вид, който днес няма родствена форма. Те били дебели и големи, с перки на краката, пригодени както за плуване, така и за пълзене из блатата или по дъното на плитките води. Сравнително малката им глава била закрепена на дълга като змия шия. Плезиозавърът или плувал и търсел храната си над водата и се хранел така както се хранят лебедите, или се гмуркал под водата и хващал плуващите риби и животни.

Такива били преобладаващите сухоземни животни през мезозойската ера. Те били по-големи по размери, сила и активност, „по-жизнени“ от всичко, което светът бил виждал до тогава. В моретата не е отбелязан такъв напредък, но затова пък там съществувало многообразие от нови видове животни, които приличали на сепии с черупки. В плитките морета се появили амонитите. Техни предшественици имало и в палеозойските морета, но сега те достигнали разцвета си. В наше време видът им е напълно изчезнал. Най-близък техен родственик е бисерният наутилус — един обитател на сегашните тропически води, нов и по-плодовит тип риба с по-леки, по-хубави люспи от плочестите и зъбовидни израстъци дотогава. Той останал и до днес преобладаващ вид в моретата и реките.