Хърбърт Уелс
Кратка история на света (32)

Глава XXXI
Рим влиза в историята

Читателят вероятно забелязва приликите в историята на тези цивилизации, въпреки съществуването на големите прегради по Индийската северозападна граница и на планинските масиви на Централна Азия и полуостров Индостан. В продължение на хиляди години, във всички топли и плодородни речни долини на Стария свят се разпространявала една религия, която изграждала система от храмове и жреци, свързани с нейните жертвоприношения. Нейни първи създатели били онези мургави народи, за които вече говорихме. По-късно дошли номадите и наложили на първобитната цивилизация своите характерни черти, а често и своя език. Те не само я покорили и й дали нов тласък за развитие, но същевременно заимствали от нея. В Месопотамия промените се извършвали първо от еламитите, по-късно от семитите, а след тях от нордическите мидийци и персийци. В областта на егейските народи тази роля се паднала на гърците; в Индия — на арийците. В Египет промените били по-слаби, поради наличието на закостенялата жреческа традиция. Китай бил монголизиран, Гърция и Северна Индия — арианизирани, а Месопотамия — семитизирана. Навсякъде номадите рушали и унищожавали, но едновременно с това донесли един нов свободен дух. Те подложили на съмнение старите религиозни вярвания и издигнали царе, кои го не били нито жреци, нито богове, а обикновени предводители на своите войни.

След шести век пр.н.е. навсякъде виждаме как се сгромолясват древните традиции и се пробужда един нов дух, който никога няма да бъде заглушен напълно в прогресивното развитие на човечеството.

Нека сега се пренесем от Китай към западната половина на Средиземноморието. Тук ще открием появата на един град, който бил предопределен да изиграе голяма роля в човешката история — Рим.

През 1000 г. пр.н.е. Италия била рядко населена планинска и гориста страна. Някои арийски племена нахлули в полуострова и образували малки селища и градове, а южния му край бил осеян с гърци. Етруските се настанили в централната част на полуострова, покорили различните арийски племена и завладели Рим. Тогава той представлявал малък търговски град с латинско население. Според старите хронологии, Рим е основан в 753 г. пр.н.е., т.е. половин век по-късно от основаването на великия финикийски град Картаген и двадесет и три години след първата Олимпиада. Но в римския форум са открити етруски гробове с много по-ранна датировка.

През 510 г. пр.н.е етруските царе били изгонени и Рим станал аристократична република с управляващ клас от „патрициански“ семейства, господстващи над масата от „плебеи“. С изключение на това, че говорел латински, във всяко друго отношение Рим приличал на много от аристократичните гръцки републики.

В продължение на няколко века историята на Рим е наситена с дълга и упорита борба на плебеите за свобода и дял в управлението. Не е трудно да се намерят гръцки паралели на този конфликт, който гърците биха нарекли „конфликт на аристокрацията и демокрацията“. В края на краищата, плебеите премахнали повечето от преградите между тях и на старите семейства и установили равенство, което дало възможност на Рим да разшири своето гражданство чрез включването на все повече и повече „външни“ хора в него.

В пети век пр.н.е. Рим започнал да стабилизира властта си. Дотогава римляните водели безуспешна война с етруските. Имало една етруска крепост, Веи, само на няколко километра от Рим, която те не били в състояние да завладеят. Но в 475 г. пр.н.е. етруските били сполетени от голямо нещастие. Гърците от град Сиракуза, в Сицилия унищожили тяхната флота. В същото време от север ги нападнали галите. Притиснати от римляните и галите, етруските били разгромени. Веи била завладяна от римляните. Галите минали през земята на етруските, дошли до Рим и разграбили града (390 г. пр.н.е.), но не могли да завладеят Капитолий. През нощта предприели атака, която не успяла, защото ненадейно закрякали гъски, събудили стражата и по този начин Рим бил спасен. Нападателите били умилостивени с пари и се оттеглили в Северна Италия.

Галското нападение по-скоро засилило, отколкото отслабило мощта на Рим. Римляните завладели и асимилирали етруските и разпрострели своята власт над цяла Централна Италия, от Арно до Неапол. Това станало около 300 г. пр.н.е. По същото време нараствало в Македония и Гърция могъществото на Филип. Римляните се утвърдили в цивилизования свят на изток от Италия, след разпадането на Александровата империя.

На север от римската държава били галите, а на юг — колониите на Велика Гърция. Галите били войнствен народ и римляните трябвало да пазят северната граници с крепости и укрепени селища. Гръцките градове — като Тарент и Сиракуза, не заплашвали Рим, а напротив — страхували се от него и дори търсели помощта му срещу новите завоеватели.

Вече разказахме как империята на Александър се разпаднала и била поделена между неговите пълководци. Сред тях бил един родственик на Александър, на име Пир, който се настанил в Епир и имал амбицията да завладее Тарент и Сиракуза. Той разполагал с много силна и модерна за времето си армия, която се състояла от пехотна фаланга, кавалерия и двадесет бойни слона. Пир навлязъл в Италия, разбил римляните в две значителни сражения при Хераклея (280 г. пр.н.е.) и Аускул (273 г. пр.н.е.) и, след като ги изтласкал на север, насочил вниманието си върху покоряването на Сицилия.

Но срещу него се изправил неприятел, по-страшен от римляните — финикийският търговски град Картаген. Той още помнел съдбата, която постигнала неговата метрополия (Тир) преди половин век. Сицилия се намирала твърде близо до Картаген и затова картагенците изпратили една флота в подкрепа на Рим, с което помогнали на римляните да продължат борбата. Те нападнали Пир и го разгромили в сражението при Беневентум.

В същото време галите настъпвали на юг към Епир. Разбит от римляните, подхвърлен на опасност по море от картагенците и заплашван от галите, Пир се простил със своята мечта за завоевания и се върнал в отечеството си (275 г. пр.н.е.), а властта на Рим се простряла до Месинския проток.

Върху сицилианския бряг на протока се намирал гръцкият град Месина, който скоро паднал в ръцете на пирати. Картагенците, които вече били почти господари на Сицилия и съюзници на Сиракуза, разгонили тези пирати (270 г. пр.н.е.) и разположили свой гарнизон там. Пиратите потърсили защита от Рим, който застанал на тяхна страна. По този начин Картаген и Рим се изправили един срещу друг като съперници, разделяни само от Месинския проток.