Хърбърт Уелс
Кратка история на света (3)

Глава II
Светът във времето

През последните години се появиха твърде много остроумни и интересни догадки от страна на учените за възрастта и произхода на нашата Земя. Тук ние не можем дори накратко да изложим тези догадки, защото те засягат най-деликатни математически и физически съображения. Истината е, че и физичната, и астрономическата науки засега са все още твърде неразвити, за да могат да отговарят на този въпрос с нещо повече от пояснителни бележки. Общата тенденция в тях е да се изкарва възрастта на земното кълбо все по-голяма и по-голяма. Сега изглежда твърде вероятно Земята да съществува като отделно въртяща се планета през един период по-дълъг от 2 хиляди години, а нищо чудно много по-дълъг от него, но във всеки случай това е един срок от време, който абсолютно поразява въображението.

Преди този необятен период на отделно съществуване Слънцето, Земята и другите планети, които се движат около Слънцето, може да са представлявали един голям вихър от разредена материя, който се е въртял в пространството. Телескопът открива в разни части на небето светли спирални облаци от материя — спирални мъглявини, които очевидно се въртят около един център. Мнозина астрономи предполагат, че Слънцето и неговите планети някога също представлявали такава спирала, и че тяхната материя се е сгъстила до сегашната си форма. Това сгъстяване е продължавало в течение на безкрайно много векове, докато най-после в онази огромна далечина на миналото, приблизителното число на годините, на която дадохме, Земята и нейният спътник Луната се отделили. Тогава те се въртели много по-бързо, отколкото сега, и се намирали на по-малко разстояние от Слънцето. Около него те се въртели много по-бързо и повърхността им е била навярно разтопена. Самото Слънце е блестяло като много по-голяма от днес огнена топка.

Ако бихме могли да се върнем назад в това безкрайно далечно минало и разгледаме Земята в онзи начален етап от нейното образуване, ние бихме съзерцавали една сцена, която повече прилича на горяща пещ или на течаща лава, отколкото на каквото и да било друга съвременна сцена. Нямаше да намерим никаква вода, защото всичката вода там непрестанно би се изпарявала в една бурна атмосфера от серни и метални пари. Под тази атмосфера би врял и бушувал един океан от разтопена каменна материя. По небето, покрито с огнени облаци, в ослепителен блясък биха се мяркали като горящи огнени езици Слънцето и Луната.

Бавно и постепенно, със смяната на милиони години с други, това горящо море ставало все по-малко бурно и нажежено. Парите в небето завалели като дъжд; големи късове втвърдяващи се скали изплували върху повърхността на разтопеното море, а после потъвали надолу, измествани от други плуващи маси. Слънцето и Луната, се раздалечили и смалили. Сега се въртели с много по-малка скорост. Луната, поради по-малките си размери, изстинала много по-бързо и отразявала променливо слънчевата светлина в поредица от затъмнения и пълни месечини.

И така ужасяващо бавно през грамадни промеждутъци от време Земята започнала все повече и повече да изглежда такава, каквато я познаваме сега.

В продължение на безкрайни хилядолетия по-голямата част от земната вода все още се изпарявала в атмосферата, но все пак постепенно се образували горещи потоци, които се свличали по кристализиращите скали, както и рекички и езера, в които тези потоци отнасяли разрушените чистички и натрупвали утайки.

Ако можехме да посетим Земята в това време, ние бихме стъпвали върху големи маси скали, подобни на лава, без никаква следа от почва или сянка от жива растителност, под едно небе, раздирано от бури. Горещи и бесни ветрове, надминаващи и най-буйния днешен ураган, и поройни дъждове, каквито нашата земя днес не познава, биха ни връхлетявали. Водите на поройния дъжд биха се свличали край нас, кални, примесени с отломки от скалите, сбирайки се в бурни реки, които ровейки дълбоки корита и теснини ще бързат по своя път да наслоят скалните утайки в първите морета. Измежду облаците бихме видели голямото слънце, което видимо се движи по небето, а появяването и изчезването му, както и появяването и изчезването на Луната, всекидневно биха предизвиквали приливи и отливи на огненото море, които биха се изразявали в редица земетресения и вулканични изригвания. А Луната, която в наши дни е обърната постоянно с едно и също лице към Земята, тогава би се въртяла доловимо за окото и би показвала и страната си, която сега крие тъй неумолимо.

Земята остарявала. Милион години изминали и денят се е удължавал; слънчевата топлина ставала по-малко рязка, а самото Слънце се отдалечавало от Земята; движението на Луната по небето се е забавяло, силата на дъжда и на бурите намалявала, и водата на първите морета се увеличавала и се сливала в океан, който оттогава покрива нашата планета.

Но все още върху Земята не е имало никакъв живот — моретата били безжизнени и скалите голи.