Хърбърт Уелс
Кратка история на света (51)

ГЛАВА L
Реформация на латинската църква

Това духовно възраждане засегнало и самата латинска църква. Тази част, която оцеляла от нея, до голяма степен се обновила. Вече стана дума, как през XI и XII в. църквата достигнала еднолична власт над целия християнски свят и как през XIV и XV в. нейното влияние над умовете на хората започнало да намалява. Подробно описахме как народното религиозно въодушевление, което в предишните векове било нейната поддръжка и сила, се обърнало против нея заради гордостта й, преследванията и централизацията, и как коварният скептицизъм на Фридрих II посял семето на растящото неподчинение сред светските владетели. Великият разкол намалил религиозния и политически престиж на църквата до минимални размери, а сега вече започнали да й нанасят удари от всички страни.

През 1398 година чехът Ян Хус прочел редица лекции в Пражкия университет. Неговото учение се разпространило бързо, не само сред образованата класа, и предизвикало голямо народно въодушевление. През 1414–18 г. в Констанц се свикал събор от представители на цялата католическа църква за разглеждане на новия разкол. Хус бил поканен на този събор с обещание от императора, че свободно ще пътува, но въпреки това бил заловен, изправен пред съда като еретик и изгорен жив (1415 г.). Но това не само, че не успокоило чешкия народ, а напротив, довело до въстания на хусистите в Бохемия, с които започва поредица от религиозни войни и се поставя началото на разпокъсването на латинския християнски свят. Срещу това въстание папа Мартин V, избран в Констанц за глава на обединения християнски свят, проповядвал кръстоносен поход.

Цели пет кръстоносни похода били предприети срещу този здрав, малък народ, но всички те се провалили. Разбойническите шайки из Европа, останали без работа, били изпратени срещу Бохемия през XV в. Но чехите разчитали на въоръжената съпротива. Кръстоносците се разпръсвали и разбягвали от бойното поле при тропота на хусистките обози и борческите песни на техните войски. През 1436 година на църковния събор в Базел била скърпена спогодба с хусистите, според която се направили големи отстъпки от обредите на латинската практика.

През XV в. една голяма епидемия предизвикала дълбока социална дезорганизация навсякъде в Европа. Между простия народ се ширела крайна мизерия и недоволство, а в Англия и Франция се вдигали селски въстания против земевладелците и богаташите. След хусистките войни тези селски въстания се разраснали и в Германия и приели религиозен характер. За това развитие на събитията отново повлияло книгопечатането. Към средата на XV в. имало печатари, кои го работели с подвижни букви. Оттук това изкуство се разпространило в Италия и Англия, където се основали печатници в Уестминстър през 1477 г. Непосредствена последица било голямото увеличение на библиите и разпространението им сред народа. Облекчило се и разпространението на идеите. Европейците започнали да четат както никога дотогава. И това внезапно оросяване умовете на масите с по-ясни идеи, това широко разпространение на сведения и знания, станало тъкмо по времето, когато църквата била объркана и разделена, и не била в състояние да се защитава добре, а и мнозина светски владетели търсели случай да отнемат големите й богатства и да ги направят свои владения.

В Германия всички враждебни на църквата елементи се съсредоточили около личността на един бивш монарх — Мартин Лутер (1483–1546 г.), който дошъл във Витемберг през 1517 г., като организирал диспути по повод различни католически догми и обреди. Отначало той ги провеждал по латински образец, но скоро си послужил с новото оръжие — печатното слово и пръснал своите схващания, написани на немски, сред целия народ. Направен бил опит да се заглуши гласа му, както се постъпило с Хус. Но печатната преса променила положението, а освен това той имал много тайни и явни приятели сред германските владетели, за да го постигне такава съдба.

Защото през този век, на многообразие от идеи и отслабнала вяра, имало много владетели, за които било изгодно разкъсването на религиозните връзки между техните народи и Рим. Те се стремели да станат глави на една по-национализирана религия. Една след друга от Римската църква се отделил Англия, Шотландия, Швеция, Норвегия, Дания, Северна Германия и Чехия.

Владетелите се грижили много малко за моралната и интелектуална свобода на своите поданици. Те използвали техните религиозни съмнения и вълнения, за да засилят мощта си, но, веднъж постигнали скъсването с Рим и основаването на национална църква под контрола на короната, князете се опитвали да овладеят и народното движение. В учението на Исус има една странна жизненост, един директен призив към справедливост и човешко достойнство, който винаги вземал връх над верноподаническите чувства и над мирското или духовно подчинение. Нито една от тези държавни църкви не се откъснала от Рим, без в нея да се образуват множество секти, които да не признават посредничеството нито на владетеля, нито на папата между тях и Бога. В Англия и Шотландия например, се образували няколко секти, които твърдо държали на Библията като на техен единствен пътеводител в живота и във вярата. Те не се подчинявали на дисциплината, която налагала държавната църква. В Англия подобни разколници били нонконформистите, които играели голяма роля в политическия живот на този страна през XVII и XVIII в. Нежеланието им глава на църквата да бъде монархът, довело до обезглавяването на крал Карл I (1649 г.) и в продължение на единадесет щастливи години Англия била република под нон конформистко управление.

Откъсването на по-голямата част на Северна Европа от Римската църква представлява т.н. Реформация. Но сътресението и загубите на католическата църква предизвикали дълбоки промени и в самата нея. Църквата била реорганизирана и в нея се пробудил нов дух. Една от забележителните фигури на това съживяване бил Игнацио Лойола. След няколко романтични приключения той станал свещеник (1537 г.) и добил опит как великодушните и рицарски традиции на военната дисциплина да се поставят в служба на религията. Това общество, чиито членове се наричали йезуити, станало едно от най-големите проповеднически и мисионерски общества, които е познавал някога света. То пренесло християнството в Индия, Китай и Америка, спряло бързото разпадане на Римската църква и повишило нивото на просветата из целия католически свят. То дало нов тласък на католическата наука, пробудило католическата съвест и провокирало протестантска Европа към конкуриращи просветителски усилия. Силната и войнствена Римска католическа църква, която познаваме днес, е до голяма степен продукт на това йезуитско влияние.