Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XXXVIII
Развитие на догматичното християнство

Четирите Евангелия ни разказват за личността и учението на Исус, но за догмите на християнската църква ние намираме в тях твърде малко сведения. Широките хоризонти на християнската вяра са очертани в „Посланията“ — поредица съчинения от непосредствените последователи на Исус.

Един от главните създатели на християнската догма бил апостол Павел. Той никога не е виждал Исус, нито го е чувал да проповядва. Най-напред той се наричал Савел и бил известен като преследвач на малката група ученици на Исус след разпъването му на кръста. Впоследствие приел християнството и променил името си на Павел. Той бил човек с необикновено силен ум и страстно се интересувал от всички религиозни движения на своето време. Добре бил запознат с юдаизма, с митраизма и с тогавашната Александрийска религия. Павел пренесъл много от техните идеи в християнството. Той направил твърде малко за развитието на оригиналното учение на Исус за Царството Небесно. Павел учил, че Исус бил не само обещаният Месия, обещаният водач на евреите, но че смъртта му е една жертва за изкупление на човечеството, подобно на жертвоприношенията в древните цивилизации.

Когато две религии се развиват редом, те се стремят да вземат една от друга ритуалите си, както и други характерни особености. Будизмът, например, в Китай сега има същите храмове, жреци и обреди, както Таоизма, който следва учението на Лао Дзъ. Но първоначалните учения на будизма и таоизма били рязко противоположни. Впрочем, от това, че християнството е заело от Александрийската и Митраичната вери някои чисто формални неща, като бръснатите свещеници, обредните дарове, олтарите, свещите, песнопенията и дори някои молитвени фрази и теологични идеи — то не става нито по-малко велико, нито по-малко оригинално. Всички религии се развивали заедно с множество по-незначителни култове и всеки култ търсел последователи. Понякога една или друга религия била фаворизирана от правителството. На християнството се гледало с повече подозрение, отколкото на другите религии, защото, подобно на евреите, привържениците му не искали да отдават божествени почести на Цезаря. Християнството придобило характер на бунтовна религия, независимо от миролюбивия дух в ученето на самия Христос.

Апостол Павел проповядвал идеята, че Исус, подобно на Озирис, е Бог, който умрял, за да възкръсне отново и да даде на хората безсмъртие. Много скоро християнското общество започнало да се разкъсва от сложни теологични спорове за отношението на Бог син (Исус) към Бог Отеца на човечеството. Арианите учели, че Исус е от божествен произход, но че е лице отделено от Бог Отец. Савелианците учели, че Исус бил просто една страна на Бога Отец, и че Бог е Исус и Отец в едно и също време, както един човек може да бъде баща и творец на някой предмет в едно и също време. Триадистите проповядвали една по-остроумна доктрина, че Бог е троицата — Отец, Син и Свети Дух. Арианството за известно време взима връх над своите съперници, но след спорове, насилия и войни, Триадистската формула била възприета от цялото християнство. Нейното най-пълно изражение може да се види в символа на вярата от Атанасия.

Ние няма да коментираме тези спорове. Те не оказали влияние върху историята, както е повлияло учението на Исус, което отбелязало една нова фаза в нравствения и духовен живот на нашата цивилизация. Неговото твърдение за всеобщото бащинство на Бога, и произтичащото от това братство между всички хора, неговата настойчивост за светостта на всяка човешка личност, като жив храм на Бога, са оставили дълбоки следи върху целия по-късен обществен и политически живот. С разпространението на Христовите идеи, в света се създава една нова почит към човека като човек. Може да е вярно, както твърдят враждебно настроените срещу християнството критици, че апостол Павел е проповядвал послушание на робите, но също така е истина, че целият дух на Исусовото учение, запазено в Евангелията, е насочен против подчиняването на човек от човека. Християнството се противопоставяло на такива оскърбления на човешкото достойнство, каквито били гладиаторските борби.

През първите два века след н.е., християнската религия се разпространила из цялата Римска империя, обединявайки едно все по-растящо множество от вярващи. Отношението на императорите към тази религия се колебаело между враждебността и търпимостта. Имало е опити да се унищожи новата вяра, особено през втори и трети век. В 303 и следващите години, при император Диоклециан, започнало голямо гонение на християните. Значителните по големина имоти на църквата били отнети, а всички Библии и религиозни писания — конфискувани и унищожени. Християните били обявени извън закона и мнозина от тях били екзекутирани. Унищожаването на книгите показва какво значение придавала властта на писаното слово и ролята му да крепи и споява новата вяра. Тези „книжни религии“ — християнството и юдаизма — имали огромно възпитателно значение. Продължителното им съществуване зависело до голяма степен от това, дали хората могат да четат и разбират техните догми. По-старите религии не изисквали подобно нещо от отделната личност. По време на варварските нашествия, които вече заплашвали Западна Европа, единствено християнската църква пазила науката.

Гоненията на Диоклециан не успели да унищожат растящата християнска общност. В много провинции те се оказали безрезултатни, защото по-голяма част от населението и много от чиновниците били християни. В 317 г. бил издаден едикт за търпимост от съимператора Лициний, а в 324 г. Константин Велики, който бил приятелски настроен към християнството и на смъртното си легло се покръстил, станал единствен господар на цялата Римска империя. Той се отказал от всички свои божествени претенции и украсил с християнските символи щитовете и знамената на своите войски.

За няколко години християнството се установило като официална религия в империята. Другите религии изчезнали или били асимилирани от него. В 390 г. Теодосий Велики заповядал да се унищожи голямата статуя на Юпитер — Серапис в Александрия. От началото на пети век нататък единствените свещеници и храмове в Римската империя били християнските.