Хърбърт Уелс
Кратка история на света (16)

Глава XV
Шумер, ранният Египет и писмото

Около 6–7000 г. пр.н.е. в плодородните области на Азия и в Нилската долина се появили квазицивилизовани общества, които стояли почти на нивото на перуанската култура. По това време земите на Северна Персия, Западен Туркестан и Южна Арабия били по-плодородни, отколкото сега, и затова не е чудно, че в тези области са намерени следи от много ранни общества. Но единствено в долна Месопотамия и в Египет се появили градове с организирано напояване и свидетелства за една обществена организация, издигната над нивото на простото варварско селище. В онези дни реките Ефрат и Тигър се изливали с отделни устия в Персийския залив и в именно поречието между тях шумерите построили първите си градове. По същото това време започнала великата история на Египет.

Шумерите били мургави и се отличавали с големи носове. Тяхното писмо днес е дешифрирано и езикът им ни е известен. Те започнали да употребяват бронз и строили големи храмове от изпечени на слънцето тухли. Глината, която намирали, била с много добри качества. Те я използвали да пишат върху нея и поради това техните надписи се запазили до днес. Шумерите отглеждали добитък, овце, кози и магарета, но не и коне. Те водели битки в плътен строй, като използвали копия и щитове от кожа. Носели облекло от вълна и бръснели главите си.

Всеки един от шумерските градове се явявал независима държава със свой бог и жреци. Но понякога един от тези градове държави добивал господство над другите и събирал данък от тяхното население. Един много стар надпис в Нипур отбелязва владичеството на шумерския град Урук — първият известен ни опит да се налага власт. Властта на неговите бог и княз жрец се простирала от Персийския залив до Черно море.

В началото писмото било начин на записване чрез образи. Още преди неолитните времена хората започнали да пишат. Азилианските скални картини, за които вече споменахме, показват началото на този процес. Много от тях представят ловджийски сцени и експедиции, и в повечето от сцените човешките фигури са отчетливо нарисувани. Но в някои от рисунките художникът не си е направил труда да се занимава с главата и подробностите на тялото и само означавал хората с една вертикална и няколко напречни черти. Преходът от това означаване към едно условно, образно писмо, е бил само една крачка. В Шумер, където се писало с пръчица върху глина, очертанията на фигурките скоро станали неузнаваемо различни от нещата, които те представлявали, но в Египет, където хората рисували по стените или на ивици тръстиков папирус (първата хартия), приликата с уподобяваните предмети оставала. Поради това, че дървените писалки, които се употребявали в Шумер, оставяли клинообразни следи, шумерското писмо се нарича клинопис.

Важна стъпка към развитието на писмеността била направена, когато шумерите започнали да използват образите, за да означат не това, което те представляват, а нещо подобно на него. В ребусите, които децата така много обичат, това се прави и днес. Когато нарисуваме един лагер с палатки и един звънец, детето с радост се сеща, че с това е означено шотландското име Кампбел (от „камп“ — лагер и „бел“ — звънец Б.р.) Шумерският език е характерен със струпване на слогове и наподобява някои съвременни американско-индийски език. За този силабичен (сричков Б.р.) начин на писане думи, изразяващи идеи, които не могат да се предадат направо с образи, шумерският език бил много удобен.

Египетското писмо претърпяло паралелно развитие. По-късно, когато на чужди народи, речта, на които не била съставена от така ясно разчленени срички, им се наложило да научат и употребяват образното писмо, те направили такива изменения и опростявания, които го развили в азбучното и египетското йероглифно писмо. По-късно в Китай се развива един друг вид образно писмо, но там то не достига етапа на азбуката.

Откриването на писмеността било от голяма важност за развитието на човешките общества. То дало възможност да се записват спогодбите, законите и заповедите, които се издавали по това време и е направило възможно съществуването на непрекъснатото историческо съзнание и памет. Заповедта на жреца или царя можели да достигнат далечни краища на държавата и да преживеят смъртта му. Интересно е да се отбележи, че в Шумер печатите били много често използвани. Царете, благородниците или търговците искали да имат артистично гравиран печат, който поставяли върху всеки подписан от тях глинен документ. Така още преди шест хиляди години цивилизацията се приближила до идеята за печатането. По-късно глината се изсушавала, за да се втвърди и да стане по-трайна. Читателят трябва да помни, че в Месопотамия, в продължение на хиляди години, писмата, договорите, сметките и изобщо всичко било изписвано на нерушимите плочки. На този факт ние дължим голямото богатство от събраното знание.

Бронзът, медта, златото, среброто и, като скъпоценна рядкост, метеоритното желязо били известни много отрано, както в Шумер, така и в Египет.

Всекидневният живот в Египет и Шумер — тези първи държави на стария свят, бил много еднакъв и, ако не се смятат магаретата и рогатият добитък из улиците, той приличал на живота в градовете на маите в Америка, възникнали три-четири хиляди години по-късно. В мирно време повечето от хората били заети с напояването и обработването на земята — с изключение на дните с религиозни празненства. Те нямали пари, нито път нужда от тях. Уреждали своята търговия чрез размяна. Единствено князете и владетелите, които имали повече, отколкото им трябвало, употребявали златни и сребърни плочки и скъпоценни камъни за някой случаен търговски акт. Храмът господствал над живота. В Шумер той наподобявал кула, от чийто покрив се наблюдавали звездите, а в Египет представлявал масивна постройка, само на един етаж. В Шумер жрецът бил най-великият и най-таченият от всички. В Египет обаче, имало една личност, която се издигала над жреците и се явявала въплъщение на главния бог на страната — фараонът, богът цар. В онези дни в света ставали малко промени. Дните протичали мирно, озарени от слънце, и изпълнени с труд, според установения ред. В страната идвали малко чужденци. Жреците ръководили живота според стародавните закони, наблюдавали звездите, за да определят времето за посев, отбелязвали предзнаменованията, принасяли жертвите и тълкували щастливо, забравили дивашкото минало на своя род, и безгрижни за неговото бъдеще.

Понякога обаче владетелят бил доста амбициозен и набирал много войници сред местното население, които изпращал на война срещу съседните градове държави или ги карал да работят при строежа на големи постройки. Такива били фараоните Хеопс, Хефрен и Микерин, които построили обширни погребални грамади — пирамидите при Гиза. Най-голямата от тях е висока 146,5 метра, а тежестта на камъните, които е изградена, е 4 883 000 тона. Всичката тази огромна маса била превозена по Нил с лодки, и довлечена до мястото на строежа главно със силата на човешките мускули. Изграждането на пирамидите трябва да е изтощило Египет повече, отколкото би го изтощила една голяма война.