Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XIV
Първобитните неолитни цивилизации

Около 10 000 пр.н.е. географията на света в основни линии много приличала на днешната. По това време голямата преграда при теснините на Гибралтар, която до тогава преграждала пътя на океанските води към Средиземната долина, била преодоляна и Средиземно море очертало почти днешната си крайбрежна линия. Каспийско море било доста по-обширно, отколкото е сега, и може да се е съединявало с Черно море на север от Кавказките планини. Земите около това голямо централно азиатско море, които днес са степи и пустини, тогава били плодородни и удобни за живеене. Изобщо тогава преобладавал по-влажен и по-плодороден климат. В Европейска Русия изобилствали блата и езера. Сухоземната връзка между Азия и Америка при Беринговия поток може би още е съществувала.

По това време вече било възможно различаването на основното расово деление на човечеството, което съществува и днес. Из топлите и умерените области, както и по крайбрежията на този горист свят, бродели мургавите хора на хелиолитната култура — прадедите на днешната основна маса обитатели на Средиземноморския свят, на берберите, египтяните, дравидийци и много от жителите на Южна и Източна Азия. Тази голяма раса има много разновидности — берийската, средиземноморската, бялата раса на Атлантическото и Средиземноморското крайбрежие, египтяните, по-тъмните хора на Индия; множество източноиндийски племена, много полинезийци и маори. Западните разновидности на тази раса са побели от източните.

В горите на Централна и Северна Европа пък от главната маса на мургавите хора се отличава една разновидност със сини очи и руса коса, споменавана днес, като нордическа раса. В по-откритите области на Североизточна Азия се отделило друго разклонение — един тип с наклонени очи, изпъкнали скули, жълтеникава кожа и много права черна коса — монголските народи. В Южна Африка, Австралия и в много тропически острови на юг от Азия са открити останки от ранните негроидни хора. Централните части на Африка се оформили като област на расова смесица. Почти всички днешни черни народи в Африка изглежда са се получили при смесването на мургавите народи с един негроиден основен слой.

Трябва да имаме предвид, че човешките раси могат да се кръстосват свободно, и че те се разделят, смесват и съединяват като облаците, не се разклоняват като дърветата, с клони, които не се събират никога наново. Хората понякога употребяват думата „раса“ при най-неуместни обобщения. Те говорят за „британска“ раса. Но почти всичките европейски народи представляват забъркана смесици от мургави, бели и монголски елементи.

 

 

В неолитния стадий на човешкото развитие хората от монголската раса за пръв път проникнали в Америка. Очевидно те дошли тук през Беринговия проток и се разпространили на юг. Те намерили на север американския елен и големи стада бизони на юг. Когато стигнали до Южна Америка, там все още живеел един гигантски броненосец и чудовищен, недодялан ленивец, голям колкото слона. Монголоидите навярно са изтребили и последното от тези животни, които били толкова безпомощни, колкото и големи.

По-голямата част от американските племена продължили да водят скитнически неолитен живот. Те не открили ползата от желязото и основното им метално богатство били туземното злато и медта. Но в Мексико, Юкатан и Перу съществували благоприятни условия за уседнало земеделие и тук около 1000 г. пр.н.е. или някъде по това време, възникнали много интересни цивилизации, от паралелен на цивилизацията на стария свят тип, но същевременно различен от нея. Подобно на по-ранните, първобитни цивилизации, в тези общества се забелязва широко разпространение на обичая да се принасят човешки жертви във връзка със сеитбата и жътвата. Но докато в стария свят тези първични нрави, по-късно били смекчени и заместени с други, в Америка те се развили и достигнали висока степен на напрежение. Тези цивилизовани американски страни били преди всичко теократични страни, управлявани от жреци; техните военни началници и управници били строго подчинени и обвързани с предзнаменованията.

Жреците им развили астрономическата наука до голяма точност. Те познавали астрономическата година по-добре, отколкото вавилонците, за които скоро ще разкажем. В Юкатан те грижливо разработили един вид много интересно писмо — писмото на Маите. Доколкото сме успели да го дешифрираме става ясно, че то било употребявано главно за записване на точните и сложни календари, в които жреците влагали своите знания. Изкуството на цивилизацията на маите достигнало върха си около 700 или 800 г. пр.н.е. Скулптурните произведения на тези хора смайват съвременния наблюдател със своята пластичност, а нерядко и красота, но го затрудняват с една условност извън кръга на неговите възприятия. В стария свят не съществувало нищо подобно на тези произведения. Най-голяма прилика, и то далечна, откриваме в архаичните индийски гравюри. Навсякъде в тези рисунки срещаме птичи пера и кълба змии, които се сплитат или разплитат. Надписите на маите приличат повече на сложни драсканици, направени от пациентите на днешните лудници, отколкото на всяко друго произведение, рожба на стария свят. Налага се изводът, че духът на хората от цивилизацията на маите се развивал по посока, различна от духа на стария свят. Техните идеи се различавали поразително от неговите образци.

Свързването на тези, отклонени от традиционния път на развитие, американски цивилизации с идеята за едно общо духовно отклонение, намира подкрепа в тяхната необикновена склонност към проливане на човешка кръв. Мексиканската цивилизация била особено жестока в това отношение: тя правела хиляди жертвоприношения всяка година. Разпарянето на живите жертви и изтръгването на още туптящите им сърца, било акт, който господствал в нравите на тези странни жречески общини. Общественият живот, националните празненства и всичко останало се въртели около този ужасен обред.

Животът на обикновените хора в тези общества иначе бил подобен на всекидневието на всички останали варвари земеделци. Грънчарството, тъкането и боядисването било много добре развито при тях. Писмото на маите не се дълбаело в камък, а се рисувало върху кожи и други подобни материали. Европейските и американските музеи съдържат много загадъчни ръкописи на маите, от които освен датите, засега е дешифрирана много малка част. В Перу имало зачатъци на подобно писмо, но те били изместени от един особен начин за помнене чрез връзване възли на връв. Този начин на запомняне е бил използван и в Китай преди хиляди години.

През 4–5000 г. пр.н.е. имало първобитни цивилизации, които приличали на тези американски цивилизации — цивилизации, съсредоточени около храма, с много жреци, които усърдно се занимавали с астрономия. В стария свят първобитните цивилизации си въздействали една върху друга и така се пригодили към условията на нашия свят. В Америка първобитните цивилизации не напреднали много след този начален етап. Всяка от тях представлявала един малък свят, сам за себе си. В Мексико се е знаело много малко, или почти нищо за Перу до идването на европейците в Америка. Картофите, които се явявали основна храна в Перу, били непознати в Мексико.

Век след век тези народи са живели, прекланяли се на своите богове, принасяли са своите жертви и са измирали. Хората се любели и водили войни. Сушата и плодородието, болестите и благополучието следвали едни след други. Изкуството на древните маи постигнало висока степен на декоративна красота. Жреците разработвали календара и своя жертвен обред в течение на дълги векове, но малко напредвали в други области.