Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XXXV
Животът на средните и низши класи при първите римски императори

Преди да разкажем как Римската империя, създадена през II-I в. пр.н.е., и процъфтяваща в мир и сигурност при Август Цезар, се разпаднала, ще отделим внимание на живота на средните и низши класи в нея. Историята вече се приближава до нашето време на разстояние от близо 2 000 години и животът на цивилизованите хора, били те под сянката на Римската империя, или на династията Хан, започва все повече да наподобява на живота на днешните техни потомци.

В западния сват през този период сечените пари били в обща употреба. Извън групата на жреците, имало много богати хора, които не били нито длъжностни лица в управлението, нито жреци. Хората пътували из страната много по-свободно, отколкото преди, а и пътищата били много по-удобни. По-рано културните хора били обвързани само с един окръг или страна, зависели от традицията и живели в един по-ограничен свят. Само номадите пътували и търгували.

Нито Рим, нито династията Хан, можели да осигурят еднакви културни условия в обширните си империи. Съществували много големи местни различия в културата между отделните области. Римските гарнизони и колонии били пръснати из огромно пространство. Римляните обожавали своите богове и говорели латински език. Големите селища и градовете, които съществували и преди идването на римляните, продължавали да живеят посвоему, да почитат боговете си и да спазват своите обичаи. В Гърция, Мала Азия, Египет и елинизирания Изток латинският език никога не е господствал. Там изцяло се употребявал гръцкия. Савел от Турсос, станал по-късно апостол Павел, бил евреин и римски гражданин, но говорил и пишел на гръцки, а не на еврейски. Дори в двора на Партянската династия, която свалила гръцките селевкиди в Персия и се намирала извън римските имперски граници, се използвал гръцкия език. В някои части на Испания и Северна Африка картагенският език се задържал дълго време, въпреки съществуването на колония от римски ветерани в Италика. Септимий Север, който бил император от 193 до 211 г. говорил картагенски като матерен език. Известно е, че неговата сестра също не знаела латински и ръководела своето стопанство на пунически език. Но в страни като Галия и Англия, и в провинции като Дакия (днешна Румъния) и Панония (днешна Унгария), където по-рано нямало големи градове, храмове и култура, Римската империя „латинизирала“ населението. Тя първа цивилизовала тези страни. Създала селища и градове, в които латинският език господствал и религиозните служби се извършвали според римските обичаи. Румънският, италианският, френският и испанският езици, които представляват разновидности на латинския и до днес напомнят за неговото широко разпространение. Този език се употребявал дори и в Северозападна Африка, но Египет, Гърция и останалата част от Източната империя никога не били латинизирани. Теси останали египетски и гръцки по дух. Дори в Рим, сред образованите хора, гръцкия език бил изучаван като език на благородниците, а гръцката литература и знания с право били предпочитани пред латинските.

В тази разнородна империя, естествено и стопанските навици били различни. Главен поминък все още оставало земеделието. Вече разказахме как в Италия свободното земеделие — гръбнакът на ранната римска република — след Пуническите войни било унищожено от големите поземлени имения, обработвани с робски труд. В гръцкия свят съществували няколко форми за владеене на земята — като започнем от Аркадия, където всеки свободен гражданин обработвал земята собственоръчно, и завършим със Спарта, в която било позорно да се работи физически труд и земеделската дейност се извършвала от специални роби — илоти. Големите имения, обработвани с робски труд съществували в по-голямата част от елинизирания свят. Земеделските роби били или военнопленници, които говорели различни езици и не можели да се разбират помежду си, или били родени роби. Те не проявявали никаква солидарност, за да се съпротивляват на господарите си, нямали никакви права, никакви знания, не можели да четат и да пишат. Те не успели да вдигнат нито едно успешно въстание. Въстанието на Спартак през I в. пр.н.е. е въстание на специални роби, които били обучавани за гладиаторските битки. Робите в Италия през последните дни на републиката и началния период на империята, имали страшна съдба: били връзвани с вериги, за да се предотврати бягството им, обръсвали им половината глава, за да се осъществи то по-трудно. Те нямали собствени жени и можели да бъдат изнасилени, осакатени и убити от своите господари. Господарят можел да ги продаде в цирка, за да се бият на арената. Ако един роб убиел господаря си, не само убиецът, но и всички роби от стопанството били разпъвани на кръст. В някои части на Гърция, особено в Атина, робската участ също била тежка, но никога толкова жестока, колкото в Рим. Ето защо робите посрещнали варварите не като неприятели, а като освободители. Робският труд се прилагал във всяка колективна дейност — рударството и металургията, гребането с весла в галерите, строежа на пътища и сгради, домакинската работа. В градовете и селата съществували бедни свободни хора — занаятчии, надзиратели и други, които, за разлика от робите, работели за себе си или срещу заплащане. Точно какъв процент от общото население са съставлявали те, ние не знаем. Вероятно числеността им варирала в различните места и периоди. Съществували няколко форми на робството, като се започне от роба, който бил връзван с вериги и каран с камшици на нивата или в рудника, и се стигне до роба, чийто господар намирал за по-изгодно да го остави да обработва парче земя или да упражнява своя занаят и да има семейство като свободен човек, стига да плаща предварително уговорения данък. Имало и въоръжени роби. В началото на Пуническите войни през 264 г. пр.н.е. етруският спорт да се бият роби помежду си до смърт, бил възроден в Рим. Той бързо станал моден и скоро всеки голям римски богаташ започнал да поддържа свита гладиатори, които се биели на арената, но чиято главна задача била да служат като телохранители. Имало и образовани роби. След завоеванията през по-късния период на републиката, цивилизованите градове на Гърция, Северна Африка и Мала Азия дали много високообразовани пленници. Наставниците на младите римляни от богатите семейства били обикновено такива роби. Богаташите взимали роби за библиотекари, секретари, поети и пр. В такава атмосфера на робство плахо се зараждали критиката и новата литература. Някои предприемчиви хора купували интелигентни момчета — роби, давали им образование и след това ги продавали по-скъпо. Роби били обучавани за преписвани на книги, за златари и в други изкуства. През II в. пр.н.е. военнопленниците били много, а нравите — груби и жестоки. Робът нямал никакви права и едва ли съществувало оскърбление, на което той да не бил подлаган. Но в I в. пр.н.е. настъпила видима промяна в отношението на Римската цивилизация към робите. Военнопленниците намалели и робите станали скъпи. Робовладелците разбрали, че по-доброто отношение към робите, води до подобряване качеството на работа им и оттам до увеличаване на печалбата от техния труд. Моралът на обществото израснал като цяло и то започнало да проявява по-голямо чувство за справедливост. Гръцката култура смекчила римската грубост. Наложени били ограничения на господарската жестокост. Господарят вече не можел да продава своя роб за зрелищните борби със зверове. Робът получил права за собственост върху така наречения „peculium“, а за насърчение му се давала някаква заплата. Била призната и форма на робски брак. Повечето земеделски дейности изисквали работници само в определени годишни времена. В области, където съществували такива условия, робът скоро се превърнал в крепостник и плащал на своя господар с част от произведеното или му работил през определени сезони.

Като разберем каква съществена роля е играло през първите два века робството във Великата Римска империя и колко незначително е било малцинството, чиито живот е текъл свободно, без унижения, ще ни станат ясни причините за нейния упадък и гибел. Семеен живот в съвременния смисъл на думата почти не съществувал в Рим. Рядко се срещали семейства, които водели нормален начин на живот. Онези, които умеели да мислят и да учат, били малко. Нямало нито свободна воля, нито свободен ум. Големите пътища, развалините на блестящите постройки, традицията за законност и власт, които оставил Рим за удивление на следващите поколения, не могат да скрият от нас, че целия този външен блясък бил изграден с цената на множество пречупени воли, унищожен интелект и осакатени желания. Дори малцинството, което господствало над това царство на покорност, на ограничение и принудителен труд, било нещастно. Изкуството и литературата, науката и философията — рожби на свободния и независим ум — бледнеят и загиват в такава атмосфера. Плагиатството и занаятчийството се ширили в изкуството, а педантизмът — в науката. За четиристотин години Римската империя не създала нищо, което може да се сравни със смелата и благородна интелектуална дейност на малкия град Атина. Но тя паднала под римския скиптър, а науката в Александрия била в упадък. В тези дни, човешкият дух бил безсилен.