Хърбърт Уелс
Кратка история на света (22)

Глава XXI
История на Евреите

Сега ще разкажем за евреите — един семитски народ, важен не толкова за времето си, колкото заради своето влияние върху по-късната история на света. Те се настанили в Юдея много преди 1000 г. пр.н.е. и тяхна столица бил Ерусалим. Историята им се преплита с историята на двете им съседни страни — Египет на юг и сменящите се царства Сирия, Асирия и Вавилон на север.

Значението на евреите за света се дължи на създадената от тях Библия (Стария завет) — един сборник от закони, хроники, псалми, книги на мъдростта, поезия, приказки и политически речи, които пресъздавали световната история. Тя се появява през четвърти или пети век пр.н.е.

Навярно тази литература е била обединена в едно цяло най-напред във Вавилон. Вече разказахме как фараон Нехо II нахлул в Асирийската държава, докато Асирия се борила на живот и смърт с мидийците, персийците и халдейците. Йосиф, царят на Юдея, му се противопоставил и бил разбит и убит при Мегидо (608 г. пр.н.е.). Юдея започнала да плаща данък на Египет. Навуходоносор, новият халдейски цар във Вавилон, изгонил Нехо обратно в Египет и се опитал да управлява Юдея, като настанявал в Ерусалим послушни царе. Опитът не успял, защото народът ги избивал. Тогава той решил да унищожи тази малка държава, която отдавна насъсквала Египет срещу него. Ерусалим бил разграбен и опожарен, а жителите му отведени като роби във Вавилон.

Там евреите останали до завземането на града от Кир през 538 г. пр.н.е. Тогава той ги събрал и ги изпратил обратно да се заселят отново в своята страна и да възстановят Ерусалимския храм.

Дотогава евреите не били много цивилизован и обединен народ. Малцина от тях са можели да четат и пишат. За първи път се споменава за книги по времето на Йосиф. Вавилонският плен ги цивилизовал и обединил. Те се завърнали в Ерусалим запознати със своята литература и осъзнали значимостта си като народ.

По това време тяхната библия се състояла само от „Петокнижието“, т.е. от първите пет книги на Стария завет, така както са известни днес. Освен тях те вече имали и други книги с хроники, псалми и пословици, които по-късно били добавени към „Петокнижието“.

Разказите за създаването на света, за Адам и Ева и за потопа, с които започва Библията, приличат много на някои подобни вавилонски легенди. Те изглежда са били част от общите вярвания на всички семитски народи. Разказите на Мойсей и Самсон също така имат шумерски и вавилонски аналози. Но след Авраам започва нещо, което се отнася изключително за еврейския народ.

Авраам е живял във Вавилон вероятно по времето на Хамурапи. Той бил един патриархален семитски номад. По-нататък ще разкажем за неговите синове и внуци и как те станали роби в египетската земя. Той пътувал през Ханаан и Богът на Авраам, разказва Библията, обещал на него и на децата му тази засмяна земя с цъфтящи градове.

След дълъг престой в Египет и дългогодишни скитания из пустините, водени от Мойсей, потомците на Авраам се разраснали до дванадесет рода и навлезли в земята Ханаан, на изток от арабските пустини. Това вероятно е станало между 1600 и 1300 г. пр.н.е. Не съществуват никакви египетски и писмени сведения за Мойсей или Ханаан от това време, за да потвърдят този разказ. Във всеки случай те не успели да завоюват нищо повече от хълмистата задна част на обещаната земя. Крайбрежието сега било в ръцете не на ханаанците, на филистимляните и техните градове Газа, Гад, Адол, Аскалон и Инония успешно отбивали еврейските нападения. В продължение на много поколения потомството на Авраам си оставало един неизвестен народ в хълмистата страна зад бреговете, който се намирал в непрестанен конфликт с филистимляните и с родствените племена — моабитите, медианитите и пр. В книгата на Съдиите ще намерим една повест, която разказва за техните борби и нещастия, грешки и страдания.

През по-голямата част от този период евреите били управлявани, доколкото може да се говори за някакво управление, от свещеници — съдии, избирани от старейшините. Към 1000 г. пр.н.е. те избрали за цар Саул, но неговото управление не се различавало от това на съдиите. Той загинал под дъжд от филистимлянски стрели в битката при планината Гилбоя. Неговото въоръжение било отнесено в храма на филистимлянската Венера, а тялото му — приковано за стените на Бетшан.

Неговият наследник Давид бил по-изкусен политик. При него настъпил единственият период на благополучие, който евреите са преживявали някога. То се дължало на тесния съюз с финикийския град Тир, чийто цар Хирам бил много интелигентен и предприемчив човек. Той искал да си осигури търговски път до Червено море през еврейската хълмиста страна. Обикновено финикийската търговия била осъществявана през Египет, но по това време в Египет имало големи безредици, вероятно са съществували и други пречки за финикийската търговия в тази посока. Хирам искал на всяка цена да установи най-близки отношения както с Давид, така и с неговия син и наследник Соломон. Със съдействието на Хирам се издигнали стените, палатът и храмът на Ерусалим, а в замяна той получил правото да строи и търгува със своите кораби по Червено море. Ерусалим бил кръстопът на търговията към север и юг. Соломон също осигурил благосъстояние и великолепие на своя народ.

Но неговата сила била преходна. Няколко години след смъртта му Шешонк, първият фараон от двадесет и втората династия, превзел Ерусалим и разграбил неговите богатства. Разказът за великолепието на Соломон, предаден в книгите на царете и хрониките, се оспорва от много критици. Те доказват, че този разказ е допълнен и преувеличен от патриотичното тщеславие на по-късните автори. Но и библейският разказ, разгледан задълбочено, не е така поразителен, както изглежда при пръв прочит. Храмът на Соломон би се побрал в една малка градска църква, а Соломоновите хиляда и четиристотин колесници престават да ни правят впечатление, след като от един асирийски паметник научим, че неговият наследник изпратил в асирийската армия две хиляди такива колесници. От библейския разказ става ясно, че Соломон от тщеславие поддържал този разкош, като претоварвал своя народ с данъци и работа. След смъртта му северната част на неговото царство се откъснала от Ерусалим и станала независимо царство (Израил). Ерусалим останал столица на Юдея.

Благополучието на еврейския народ било кратковременно. Хирам умрял и Тир престанал да поддържа Ерусалим. Египет отново станал могъщ. Историята на израилските царе и на царете на Юдея е история на две малки държави, притиснати отначало между Сирия и Асирия, а по-късно от Вавилон на север и Египет на юг. Тя е разказ за катастрофи и освобождения, които само отлагали новите неблагополучия, разказ за варварски царе, управляващи един варварски народ. В 721 год. пр.н.е. асирийците изтрили от лицето на земята Израилското царство и неговият народ бил отведен в плен. Юдея оцеляла до 604 г. пр.н.е., когато споделила съдбата на Израил. Има подробности в библейския разказ за еврейската история, по които може да се спори, но като цяло разказаното е истина, която се потвърждава от разкопките в Египет, Асирия и Вавилон през миналия век.