Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XXIX
Цар Ашока

След смъртта на Пуатама, в продължение на няколко поколения, будисткото учение, което първо издига идеята, че най-висшето благо за човека е покоряването на личното „Аз“, имало сравнително малък успех в света. Но по-късно то поразило въображението на един от най-великите монарси на епохата.

Вече споменахме как Александър Велики слязъл в Индия и се сражавал с цар Пор при река Инд. Гръцките историци разказват, че някой си Чандрагупта Маурия дошъл в лагера на Александър и се опитал да го убеди да продължи похода си до река Ганг и да завладее цяла Индия. Александър не направил това, поради отказа на неговите воини да вървят по-нататък в един непознат за тях свят. Но по-късно (321 г. пр.н.е.) Чандрагупта си осигурил помощта на някои планински племена и осъществил своята мечта. Той основал империя в северна Индия и в 303 г. пр.н.е. вече бил в състояние да нападне Селевк I в Пенджаб и да изгони от Индия последните остатъци от гръцката сила. Неговият син разширил тази нова империя, а внукът му Ашока, монархът, за когото сега ще разкажем, в 264 г. пр.н.е. вече владеел една държава от Афганистан до Мадрас.

Отначало Ашока бил склонен да следва примера на своя баща и дядо и да завърши покоряването на Индийския полуостров. Той завладял Калинга (255 г. пр.н.е.), една страна по източното крайбрежие на Мадрас. Макар щастието винаги да го следвало, той се отвратил от жестокостта и ужасите на войната, и сам се отказал от нея. Решил никога вече да не воюва, усвоил миролюбивите доктрини на будизма и заявил, че оттук нататък неговите завоевания ще бъдат завоевания на религията.

Неговото царуване продължило двадесет и осем години и било един от най-бляскавите промеждутъци в неспокойната история на човечеството. При Ашока започнало изкопаването на кладенци в Индия и засаждането на дървета. Той основал болници и обществени градини за отглеждане на лековити треви. Създал особен клон от управлението, който да се грижи за коренните жители и покорените народи в Индия. Взел мерки за образованието на жените. Направил големи пожертвувания за будистките проповеднически братства и се опитал да ги подбуди към по-обективна и енергична критика на тяхната литература, защото много суеверия бързо се натрупали върху чистото и просто учение на великия индийски учител Пуатама. Ашока изпращал проповедници до Кашмир, до Персия, до Цейлон и Александрия.

Ашока — най-великият от царете, изпреварил своя век. Той не оставил след себе си нито приемник, нито някаква организация от хора, които да продължат делото му и неговото царуване останало само прекрасен спомен в разпокъсаната и западаща Индия. Жреческата каста на брамините, най-висшата и най-привилегирована каста в индийското общество, се противопоставяла на искреното и открито учение на Буда. Постепенно брамините подкопали будисткото влияние в страната. Старите чудовищни богове, безбройните култове на индуизма, възвърнали своето влияние. Системата на кастите станала по-сурова и по-сложна. В продължение на дълги векове будизмът и браминизмът процъфтявали един до друг, докато будизмът бавно западнал и бил изместен от браминизма. Но той успял да се разпространи извън границите на Индия, където нямало кастово деление, и се наложил като религия в целия Китай, Сиян, Бирма и Япония, страни, в които господства и до днес.