Хърбърт Уелс
Кратка история на света (18)

Глава XVII
Първите мореплавателски народи

Първите лодки и кораби трябва да са влезли в употреба вероятно преди 25–30 000 години. Човекът навярно се е опитвал да плува по водата с някой пън или надута кожа, като помощни средства, не по-късно от началото на неолита. Според първите наши сведения за тези страни, в Египет и Шумер се използвала плетена лодка, покрита с кожа и с измазани цепнатини. Такива лодки още се употребяват там. Те се срещат днес в Ирландия и Уелс, а в Аляска Беринговият проток все още се преминава с лодки от тюленова кожа. По-късно, с усъвършенстването на сечивата, започва изработката на дървени лодки и кораби.

Може би легендата за Ноевия ковчег пази спомена за нечий ранен подвиг в корабостроенето, също така, както разказът за потопа, широко разпространен в света, е може би отзвук от заливането на Средиземноморския басейн.

По Черно море плавали кораби много преди построяването на пирамидите, а по Средиземно море и в Персийския залив около 7000 г. пр.н.е. Повечето от тях били кораби на рибари, но съществували вече търговски и пиратски кораби. От сведенията, с които разполагаме, можем да предположим, че първите моряци са грабили, където са могли, и търгували, където били принудени да правят това.

Моретата, по които са плавали първите кораби, били вътрешни морета, в които вятърът е духал на пориви и те повечето време били спокойни, така че плаването с платна се развило само като спомагателно средство. Едва през последните четиристотин години се появява добре построеният океански кораб с платна. Корабите на стария свят били главно с гребла. С построяването на галерите се породила нуждата от военнопленници като галерии роби гребци.

Ние вече отбелязахме появата на семитския народ като номади в областите на Сирия и Арабия, завоюването на Шумер и създаването на Акадската, а след това и на първата Вавилонска държава. На запад същите тези семитски народи се заселили край морето. Те основали редица пристанищни градове край източното крайбрежие на Средиземно море, главните, от които били Тир и Сидон, и по времето на Хамурапи във Вавилон се изявили като търговци, пътешественици и колонизатори на целия Средиземноморски басейн. Тези морски семити били наречени финикийци. Те се заселили на много места в Испания, като изтиквали към вътрешността старото иберийско население (баските) и изпращайки крайбрежни експедиции през теснините на Гибралтар, основали колонии и по северното крайбрежие на Африка. За Картаген, един от тези финикийски градове, по-късно ще говорим подробно.

Но финикийците не били първият народ, който е имал галери в Средиземноморските води. Съществували вече редица селища и градове между островите и крайбрежията на това море, които принадлежали към една раса (или раси), очевидно свързани по кръв и език с баските на запад и берберите и египтяните на юг — егейските народи.

Тези народи не трябва да се смесват с гърците, за които ще разкажем по-късно. Това били елините, които имали градове в Гърция и в Мала Азия, например Микена и Троя, а също едно голямо и богато селище — Кносос в Крит.

Едва през последния половин век на археолозите се отдаде да изяснят границите, до които се е простирала цивилизацията на егейските народи. Кносос е изследван най-грижливо. За щастие, той не бил наследен от друг, по-голям град, който да унищожи неговите останки, и така може да послужи като главен източник на сведения за тази някога почти забравена цивилизация.

Историята на Кносос е толкова стара колкото на Египет. Към 4000 г. пр.н.е. двете страни оживено търгували по море. Около 2500 г. пр.н.е., т.е. между царуването на Саргон I и Хамурапи, критската цивилизация била на своя връх.

Кносос не бил толкова град, колкото огромен палат за критския монарх и неговите придворни. Той нямал дори укрепления. Укрепен бил по-късно, когато финикийците станали силни и когато в морето се появили от север нови, по-силни и страшни пирати — гърците.

Егейският монарх бил наричан минос, както египетския монарх бил наричан фараон, и живеел във великолепния си палат, снабден с водопроводи, с бани и други удобства, които не се срещат в нито едно здание от древността. Там той устройвал разкошни празненства, зрелища и борби с бикове, които удивително напомнят борбата с бикове, която и днес се среща в Испания. Имало е прилика дори в костюмите на бикоборците. Организирали се и гимнастически зрелища. Облеклата на жените били забележително модерни по стил; те носили корсети и рокли с шевици. Грънчарството, текстилните изделия, скулптурата, живописта, мозайката, златарството, изделията от метали и слонова кост, и инкрустациите на критяните били удивително красиви. Те са имали своя система на писане, която още не е дешифрирана.

Този щастлив, слънчев и цивилизован живот продължил няколко десетки века. Около 2000 г. пр.н.е. в Кносос и Вавилон живеели богати и изтънчени хора, които навярно водели много приятен живот. Те организирали зрелища и религиозни празненства, имали домашни роби, които се грижели за тях, и роби работници. Египет по това време бил под властта на полуварварските пастирски царе, и се считал за западаща страна. Ако някой се интересува от политиката, той вероятно е забелязал как семитските народи преуспявали навсякъде; управлявали Египет и далечния Вавилон, построили Ниневия по горното течение на Тигър, плавали западно от Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток) и основавали своите колонии по тези далечни брегове.

Трябва да е имало активни и любопитни умове в Кносос, защото гърците разказвали легенди за някой си критски откривател Дедал, който се опитал да направи летателно устройство, което се развалило и паднало в морето.

Интересно е да се отбележат някои от различията и приликите между живота в Кносос и нашия живот. За един критски благородник от 2500 г. пр.н.е. желязото е било рядък метал, който пада от небето, и е било по-скоро интересно, отколкото полезно — защото единствено метеоритното желязо е било познато; хората още не умеели да го добиват от неговите руди. Сравнете това със съвременното състояние на нещата, когато желязото е проникнало навсякъде. Конят за нашия критянин също би бил съвсем легендарно създание, един вид необикновено развито магаре, което живее в неприветливите северни страни, далеч зад Черно море. Цивилизацията за критяните съществувала главно в Егейска Гърция и Мала Азия, където живеели лидийците, карийците и троянците, които говорили езици, подобни на техния. Наистина, в Испания и Северна Африка имало още селища на финикийците, но това били твърде отдалечени области. Италия все още била пуста страна, покрита с непроходими гори; мургавите етруски още не се били преселили от Мала Азия там. Нека си представим как един ден критски благородник е слязъл долу, на пристанището, и видял един пленник, който привлякъл вниманието му с това, че бил много рус и имал сини очи. Може би нашият критянин се е опитал да го заговори и в отговор е чул някакво неразбираемо мърморене. Това създание, дошло оттатък Черно море, му се е сторило съвсем наивен дивак. А всъщност това бил представител на арийското племе, за чийто живот и култура скоро ще говорим по-подробно. Странното наречие, на което той се е обяснявал, по-късно се е разчленило и дало основа на санскритски, персийски, гръцки, латински, германски, английски и още много други езици.

Това е представлявал Кносос в своя зенит — интелигентен, предприемчив, блестящ и щастлив. Но около 1400 г. пр.н.е. върху неговото благополучие внезапно се стоварило огромно бедствие. Палатът на Минос бил разрушен и до днес останките му стоят порутени и безлюдни. Ние не знаем със сигурност каква е била тази катастрофа, но при своите разкопки археолозите са открили белези от грабителство и пожар, както и следи от разрушително земетресение. Може би природата сама е унищожила Кносос, а гърците само са довършили онова, което земетресението е започнало.