Хърбърт Уелс
Кратка история на света (28)

Глава XXVII
Музеят и библиотеката в Александрия

Преди времето на Александър, в повечето персийски владения имало много гръцки търговци, художници, чиновници и наемни войници. В династическите спорове, които последвали смъртта на Ксеркс, особена роля изиграл един отряд от десет хиляди гръцки наемници, под началството на Ксенофонт. Завръщането на този отряд от Вавилон в азиатска Гърция е описано от него в „Завръщане на десетте хиляди“ („Анабазис“), една от първите истории на войната, написана от участник — пълководец. Но завоеванията на Александър и разделянето на неговото кратковременно царство между подчинените му пълководци, улеснили много проникването на гърците и техния език, обичаи и култура в стария свят. Следи от този процес може да се намерят в Централна Азия и в Северозападна Индия. Гръцкото влияние върху развитието на индийското изкуство било твърде значително.

В продължение на много векове, Атина поддържала своята слава като център на изкуството и културата. И наистина, нейните училища съществували до 529 г. след н.е., т.е. близо хиляда години. Но първенството в научния живот на света преминало през Средиземно море в Александрия, новият търговски град, който бил основан от Александър. Тук македонският пълководец Птоломей станал фараон и се обкръжил с двор, който говорел гръцки. Той бил близък с Александър, преди да стане цар, и бил дълбоко завладян от идеите на Аристотел. Птоломей се заловил с голяма енергия и умение да създава условия за развитие на знанията и изследванията. Той написал една история на походите на Александър, която, за нещастие, е изгубена.

Александър пожертвал навремето значителни суми за подпомагане изследванията на Аристотел, но Птоломей бил първият, който направил многовековен дар на науката. Той издигнал в Александрия една постройка, която посветил на музите — музеят на Александрия. В продължение на две или три поколения, научната работа, извършена в Александрия, била необикновено богата. Евклид, Ератостен, който измерил големината на Земята и изчислил, с разлика от осемдесет километра, истинската дължина на нейния диаметър, Аполоний, който писал за коническите сечения, Хипарх, който направил първата звездна карта и каталог на звездите, и Херон, който измислил първата парна машина, са между най-ярките звезди на това необикновено съзвездие от пионери на науката. Архимед дошъл от Сиракуза, за да учи в Александрия и често посещавал музея. Херофил бил един от най-великите гръцки анатоми, който, според сведенията, правел разрези на трупове за своите изследвания.

В продължение на едно-две поколения, по времето на Птоломей I и Птоломей II, в Александрия знанията и откритията достигнали небивал разцвет. Но това не продължило дълго. Имало много причини за упадъка, който последвал. Главната между тях, както предположи покойният професор Махафи, била тази, че музеят представлявал „царски“ колеж и всичките негови професори и членове били назначавани и финансирани от фараона. Това било добре, докато фараон бил Птоломей I, ученик и приятел на Аристотел. Но с течение на времето династията на Птоломеите се египтянизирала, нейните членове изпаднали под влиянието на египетските жреци и на египетския религиозен живот. Те нямали интерес да продължат работата, която се вършела в музея, и техният контрол задушил изследователския му дух. След един век съществуване, дейността му започнала да запада.

Птоломей I не само организирал по най-модерен начин събирането на нови знания, но и създал едно енциклопедично хранилище на мъдростта — Библиотеката на Александрия. Тя била не само хранилище, а и място за преписване и продаване на книги. Една голяма армия от преписвани увеличавала постоянно броя на книгите. Тук се извършвало систематичното събиране и разпределение на знанията. Основаването на този музей — библиотека отбелязва една от великите епохи в историята на човечеството.

Но изследванията и разпространението на знанията срещали сериозни пречки. Една от тях била голямата социална пропаст, която разделяла философа, който по социално положение бил благородник, от търговеца и занаятчията. В онези дни е имало много работници, но те не били в духовно съприкосновение с мислителите. Работникът на стъкло правел най-красиво оцветени мъниста и стъкълца, но никога не направил флорентинска стъкленица или лупа. Чистото стъкло изглежда не го интересувало. Работещият с метали, правел оръжия и скъпоценни украшения, но той никога не изработил везни. Философът създавал възвишени теории за атомите и естеството на нещата, но нямал никакъв практически опит. Била прекъсната връзката между науката и практиката, с изключение на медицината. И макар Херон да измислил една парна машина, никой и никога не се опитал да я използува за движение на кораби или задруга полезна цел. Затова, след смъртта на Птоломей I и Птоломей II, изчезнало интелектуалното любопитство и нямало нищо, което да поддържа продължаването на научната дейност. Откритията на музея били записвани в ръкописи, които останали неизвестни.

Древният свят не познавал хартията, която е китайско откритие и достигнала до западния свят едва в девети век след н.е. Единствените книжни материали били пергаментът и ивици от папирусна тръстика, съединени с краищата си. Тези ивици се навивали на свитъци и били много неудобни, както за четене, така и за правене на справки. Нямало печатни книги, разделени на страници. А иначе, самото печатане било известно в света още в старата каменна епоха. В Шумер имало печати, но без наличието на хартия, не можело да се мисли за печатане на книги — едно усъвършенствуване, на което може би са се съпротивлявали и професионалните интереси на преписваните. Александрия произвела изобилно количество книги, но те не били евтини и затова тя не успявала да разпространи знанията си сред населението на стария свят извън кръга на богатата и влиятелна класа.

Останалият свят продължавал да върви по своите стари пътища, без да подозира, че семето на научните знания вече е посято. Скоро мракът на религиозния фанатизъм паднал върху Александрия.

Александрия не била единственият център на гръцката интелектуална дейност през трети век пр.н.е. Имало и много други градове, в които се развивал бляскав интелектуален живот. Такъв бил, например, гръцкият град Сиракуза в Сицилия, където мисълта и науката цъфтели в продължение на два века. Такъв бил Пергам в Мала Азия, който също имал голяма библиотека. Но този бляскав елински свят сега бил смутен от едно нашествие от север. Нови нордически варвари — галите, се устремили надолу по пътищата, които някога били следвани от прадедите на гърците, фригийците и македонците. Те нападали, грабели и разрушавали. А след галите, от Италия дошъл един нов завоевател — римляните, които постепенно подчинили цялата западна половина на обширното царство на Дарий и Александър. Те били способен народ, но без въображение, предпочитали правовия порядък и изгодите пред науката или изкуството. Нови завоеватели настъпвали също от централна Азия, за да съсипят и покорят империята на селевкидите и да отрежат отново западния свят от Индия. Това били партяните, орди от конни стрелци с лъкове, които през трети век пр.н.е. се отнесли към гръцко — персийската империя на Персеполис и Суза по същия начин, както персийците се отнесли към нея в седми и шести век. Имало и други номадски народи, които също идвали от североизток, народи, които не били руси и нордически и не говорели арийски, а жълтокожи и чернокожи и с монголска реч. Но за тези народи ние ще разкажем повече в следващите глави.