Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Short History of the World, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2017)

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2522

 

 

Издание:

Автор: Хърбърт Уелс

Заглавие: Кратка история на света

Преводач: Асен Радославов

Година на превод: 1928

Език, от който е преведено: английски

Издание: второ

Издател: „Венера“

Град на издателя: Бургас

Година на издаване: 1992

Тип: Историография

Националност: английска

Печатница: „Полиграфюг“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2521

История

  1. — Добавяне

Глава XXXIV
Между Рим и Китай

Втори и първи век пр.н.е. бележат в развитието на човешката цивилизация една нова фаза, в която център на внимание вече не са Месопотамия и Източното Средиземноморие. Както Месопотамия, така и Египет все още били гъсто населени, плодородни и доста богати, но вече не господствали над останалите държави. На изток и на запад две велики империи издигали своята мощ — Римската и Китайската. Рим разпрострял властта си до Ефрат, но не могъл да премине тази граница. Оттатък Ефрат, бившите персийски и индийски владения на селевкидите паднали под властта на няколко нови господари. Китай, управляван сега от династията Хан, която наследила династията Цин, наложил господството си през Тибет и високите планински проходи на Памир в Западен Туркестан. До там се простирали неговите граници. По това време той бил най-голямата, най-организираната и най-цивилизованата държава в света и надминавал по територия и население Римската империя.

Тогава било възможно тези две обширни империи да се развиват и процъфтяват в едно и също време, при почти пълна неосведоменост една за друга. Средствата за съобщение по море и суша все още не били достатъчно организирани и развити, но въпреки това те си влияели помежду си, като в същото време оказвали въздействие и върху съдбата на Централна Азия и Индия. С китайски кервани през Персия и с кораби покрай бреговете на Индия и Червено море се осъществявала известна търговия. В 66 г. пр.н.е. римски войски, под предводителството на Помпей тръгнали по следите на Александър Македонски и стигнали до източните брегове на Каспийско море. През 102 г. една китайска армия, под ръководството на Пан Чао, също достигнала до Каспийско море и изпратила съгледвачи да изучат и докладват за силата на Рим. Но трябвало да минат още много векове, преди подробното изучаване и преките контакти да свържат Европа и Източна Азия.

На север от тези велики империи живеели варварски народи. Териториите на днешните Германия и Русия били до голяма степен гористи местности, обитавани от гигантски бизони и биволи. На север от големите планински масиви на Азия следвали пустини и степи, а след тях — гори и заледени земи. Големи части от областите, между Южна Русия, Туркестан и Манджурия, били области с необикновен климат. Валежите в тях, години наред благоприятствали развитието на земеделието и скотовъдството, но след това настъпвали периоди на убийствени суши.

От германските гори до Южна Русия и Туркестан, и от Холандия до Алпите, живеели нордическите (северните) народи, а в източните степи и пустини на Монголия — хуни, монголци, татари и турци. Всички те разширявали постоянно границите си и измествали на юг развиващите се цивилизации на Месопотамия и Средиземноморското крайбрежие. Хуните изпращали своя излишък от скитници, грабители и завоеватели в тези земи, докато най-после ги завладели. Периодите на изобилие в северните области водели до увеличаване числеността на населението. Липсата на трева и епидемиите по добитъка, тласкали гладните войнствени племена на юг.

През този период съществували едновременно две силни империи, които били в състояние да отблъскват варварите и да разширяват границите си. Натискът на династията Хан върху Монголия бил силен и продължителен. Населението започнало да преминава оттатък Великата китайска стена. Хуните нападали и избивали заселниците, но китайските наказателни отряди се оказали за тях твърде силни. Номадите се изправили пред избора или да се заловят за ралото и да станат китайски данъкоплатци, или да потърсят нови пасища. Някои предпочели първия вариант и били асимилирани. Други се отправили на североизток и изток през планинските проходи към Западен Туркестан.

Това движение на монголските конници започнало 200 г. пр.н.е. Техният натиск изтласкал на запад арийските племена, а те, от своя страна, се насочили към римските граници, готови да нахлуят през тях, веднага щом намерят слабо място. Партяните, които били скотски народ, с известна монголска примес, достигнали до Ефрат през I в. пр.н.е. Те спрели натиска на Помпей на изток, разбили и убили Крас и заменили с левкидската монархия в Персия, с Арзасидската династия. Спасителният изход за гладните номади не бил нито на запад, нито на изток, а през Централна Азия и по-късно на югоизток през Киберийския планински проход, към Индия. Редица завоеватели връхлитали през Пенджаб в големите равнини, за да грабят и унищожават. Скоро държавата на Ашока била разгромена. Кушанската династия, основана от индоскитите, известно време владяла Северна Индия и поддържала определен порядък. Нашествията продължили няколко века. През по-голямата част на V век пр.н.е. Индия била нападана от евталитите (белите хуни), които вземали данък от индийските царе. Всяко лято тези племена пасели стадата си в Западен Туркестан, а зиме слизали през планинските проходи, всявайки ужас в Индия.

През II в. от н.е. Римската и Китайската империи били сполетени от голямо нещастие, което отслабило тяхната съпротива пред варварския натиск. Това било чумна епидемия, която върлувала 11 години в Китай и съвсем разрушила обществената му организация. Започнала нова епоха на разединение, чийто край настъпил във VII в., когато на историческата сцена се появила великата династия Тан.

Чумната зараза се разпространила от Азия в Европа и върлувала из Римската империя от 164 до 180 г., като унищожила до голяма степен нейната мощ. Рязко намаляло населението в римските провинции, властта отслабвала все повече и скоро границите на държавата престанали да бъдат непристъпни. През тях започнали да проникват варварите. Готите, идващи първоначално от Готия в Швеция, минали през Русия, заселили се по поречието на Волга и бреговете на Черно море и започнали да се занимават с мореплаване и пиратство. През 247 г. те предприели голямо нападение, преминали Дунав и разбили римските войски в Долна Мизия. В тази битка бил убит император Деций. През 236 г. франките разкъсали границата по долното течение на Рейн, а алеманите нахлули в Елзас. В Галия легионите успели да отбият набезите, но готите на Балканския полуостров нападали непрекъснато и скоро провинция Дакия изчезнала от картата на Римската империя. Гордостта и самоувереността на Рим били унищожени. Едва в 270–275 г. Рим, който бил открит, но сигурен град в продължение на три века, бил укрепен от император Аврелиан.