Хърбърт Уелс
Кратка история на света (59)

Глава LVIII
Индустриалната революция

Сред мнозина историци съществува тенденция, това, което нарекохме „революция в техниката“ — едно съвсем ново явление в човешкия опит, възникнало благодарение развитието на организираната наука — да се смесва с нещо друго, съвсем различно по своя произход, за което вече е имало исторически прецедент — социалното и финансово развитие, наречено „индустриална революция“. Двата процеса се развивали заедно и си взаимодействали постоянно, но били коренно различни по същество. Индустриална революция е щяло да има, дори ако светът не беше открил каменните въглища, парата и машините, но в този случай, тя би следвала много по-близо линиите на социалното и финансово развитие през последните години на Римската република. Би се повторила историята с експроприираните свободни земеделци, груповия труд, големите поземлени владения, огромните финансови богатства и социално разрушителния финансов процес. Фабриката се появила преди използването на механичната работна сила и създаването на машините. Тя била продукт не на машините, а на разделението на труда. Специално обучени работници изработвали определени неща като картонени кутии за модистки, мебели, цветни географски карти, илюстрации за книги и пр., дори преди употребата на водните колела за индустриални цели. В Рим имало работилници и фабрики още по времето на Август Цезар — например, нови книги били диктувани на преписвани в работилниците на книжарите. Внимателният читател на съчиненията на Дефо и политическите памфлети на Филдинг ще види, че идеята, бедни хора да извършват съвместна работа за изкарване на своята прехрана, е била много популярна в Англия още преди края на XVII в. Данни за това има и в „Утопия“ на Томас Мор (1516 г.). Това социално явление съществувало, независимо от развитието на техниката.

До средата на XVIII в. социалната и икономическа история на Западна Европа вървяла по пътя, по който минала Римската държава през последните три века пр.н.е. Но политическото разединение на Европа, борбите срещу монархията, съпротивата на простия народ, а също и по-голямата достъпност на техническите изобретения, отклонили процеса в съвсем друга посока. Идеята за човешка солидарност, благодарение на християнството, била много по-широко разпространена в новия европейски свят. Политическата власт вече не била съсредоточена само в едни ръце и, поради това, енергичният човек, който искал да забогатее, много лесно заменил идеята за робския и групов труд с идеята за използване на механичната сила и машината.

Революцията в техниката (процесът на техническите открития) е нещо съвършено ново в човешкия опит. Тя продължавала да се развива, независимо от социалните, политически и икономически последици, независимо от индустриалните промени, до които можела да доведе. От друга страна, индустриалната революция била подложена на все по-дълбоки и по-дълбоки изменения, вследствие на различните условия на живот. Съществената разлика между натрупването на богатства, изчезването на дребните земеделци и търговци и появата на крупните финанси в последните векове на Римската република, от една страна, и съсредоточаването на капитала в XVIII и XIX в., от друга, се обяснява с дълбоката разлика в характера на тогавашния труд и сегашния, който е резултат от революцията в техниката. Работната сила на стария свят била главно човешката. Всичко зависело от силата на човешките мускули, по-точно, от мускулите на невежите и поробени хора. Помагала и животинската сила на впрегатните волове, коне и пр. Когато трябвало да се вдигне тежест, вдигали я хората; когато трябвало да се изкърти скала, изкъртвали я хората; когато трябвало да се изоре нива, хората и воловете я изоравали. Сравнете съвременните параходи с римските галери, които се задвижвали от роби гребци. Една огромна част от човечеството в старите цивилизации била използвана за тежък, чисто механичен труд. В началото машината, задвижвана от механична сила, сякаш не обещавала освобождаване от този физически труд. Все още големи групи хора били използвани за изкопаване на канали, изсичане на гори, за правене на железопътни изкопи и насипи и пр. Извънредно много се увеличил броят на рудокопачите. Но колкото повече приближавал краят на XIX в., толкова повече нещата се променяли. Човешките същества вече не били нужни само като източник на проста, сляпа сила. Онова, което можело да извърши човек, можело да се направи по-бързо и по-добре от една машина. Човешко присъствие било нужно сега само там, където трябвало да се упражни избор и интелигентност. Човекът на черния робски труд, чийто интелект преди бил съвсем излишен, станал ненужен за благото на човечеството.

Това било присъщо както за такива старинни занятия, като земеделието и рударството, така и за най-новите металургични процеси. Появили се бързите машини за сеитба и жътва, които можели да извършват работа вместо десетки хора. Както римската цивилизация била изградена върху гърба на евтините и лишени от човешко достойнство роби, така и модерната цивилизация се изграждала чрез използването на евтина механична енергия. От сто години насам енергията става все по-евтина, а трудът все по-скъп. Ако в продължение на едно или повече поколения машините трябвало да чакат своя ред в рудниците, то е защото за известно време човешкият труд е бил по-евтин от този на машините.

Това е промяна от първостепенна важност в човешкия живот. Главна грижа на богаташа и на управителя в старите цивилизации била да си обезпечат запас от роби. През XIX в. на интелигентните ръководители ставало все по-ясно, че простият човек сега е нещо повече от безгласна работна сила. Той трябвало да е просветен, дори само, за да се направи неговият труд по-производителен. Още с разпространението на християнското учение, сред народните маси в Европа плахо заблещукала, като тлеещ въглен, светлината на знанието. Същото се забелязва навсякъде, където се настанил и ислямът. Станало ясно, че човек трябва не само да вярва сляпо, но и да разбира поне малко от вярата, чрез която се спасява, и да може да чете свещените книги, с които тя се предавала. Християнските спорове и надпреварата да се спечелят привърженици, подготвили почвата за развитие на народната просвета. В Англия, например, през 30-те и 40-те години на XIX в. диспутите на сектите и необходимостта да привлекат последователи, още на юношеска възраст, предизвикали създаването на редица конкуриращи се учебни заведения за деца: черковните „национални“ училища, отцепническите „британски“ училища и дори римокатолическите първоначални училища. Втората половина на XIX в. била период на развитие на народната просвета в целия западен свят. В образованието на висшите класи нямало подобен прогрес (известен прогрес несъмнено е имало, но не чак такъв, че да съответства на прогреса в народното образование). Голямата пропаст, която досега разделяла грамотни и неграмотни, се превърнала в едва забележима разлика, а революцията в техниката, която на пръв поглед нямала връзка със социалните условия, неизбежно налагала пълното изчезване на неграмотната класа.

Икономическата революция в Римската република никога не била ясно осъзнавана от простия народ. Обикновеният римски гражданин не осъзнавал напълно промените, които настъпвали в живота му. Но индустриалната революция, със своето развитие в края на XIX в., вече се осъзнавала все по-ясно от обикновените хора като един цялостен процес. Те можели вече да четат, да пишат, да обсъждат, да ходят навсякъде и да виждат много неща, за разлика от своите предшественици.